Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12485 от 24.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29306/2021
Вид
Решение № 12485
Подписан
24.06.2024
В сила
24.06.2024
Състав
ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12485 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20211110129306 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. Д. П. срещу Б. Ц. А., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 216, ал. 3, пр.

1 ЗМВР за сумата от 5000 лв., претендирана като дължимо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от разгласени от ответника клеветнически твърдения в дадено от него като служител на МВР сведение по пр.пр.№ 15452/2016г. по описа на СГП.

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба, ищецът твърди, че през 2015г. бил призован да се яви в 08 РУ – СДВР, където бил арестуван. Сред полицейските служители, извършили ареста, бил и ответникът, който дал сведение относно обстоятелствата по задържане на ищеца по образуваната в СГП пр.пр.№ 15452/2016г. В сведението ответникът посочил, че ищецът се държал арогантно и нервно и наричал служителите цигани, тъпаци, боклуци. Ищецът поддържа, че даденото сведение е невярно и опозоряващо го, като същото ответникът дал с цел да му навреди. Посочва, че в резултат от поведението на ответника претърпял вреди, изразяващи се в морални страдания от злепоставянето и дискредитирането на личността му пред ангажираните със случая служители на МВР, магистрати и адвокати. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпените вреди.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния му представител адв. Н. оспорва предявения иск при твърдения, че не се доказва соченото от ищеца поведение и претърпени в причинна връзка с него вреди. Моли за отхвърляне на исковата претенция и прави искане да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Като съобразява изложените от ищеца обстоятелства, формиращи основанието на претенцията му за обезвреда, съдът намира, че правната квалификация на сезиращия го иск следва да се подведе под нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 216, ал. 3, пр. 1 ЗМВР. С исковата молба и направените уточнения на същата се претендира за ангажиране имуществената отговорност на ответника за вреди, които се твърди, че той е причинил умишлено на ищеца при изпълнение на служебните си задължения като служител от структурата на МВР. Съгласно чл.

216, ал. 3, пр. 1 ЗМВР за вреди, причинени умишлено при или по повод изпълнение на службата им отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон, т.е. те отговарят лично по иск на пострадалия за поведение, покриващо признаците на деликт, когато вината е под формата на умисъл.

Основателността на така предявения иск се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, включващ в условия на кумулативност противоправно умишлено деяние на ответника, изразяващо се в действие или бездействие при изпълнение на службата му, и настъпили в причинна връзка с деянието вреди за ищеца в претендирания размер. В тежест на ищеца съобразно чл.

154, ал. 1 ГПК е при условията на пълно и главно доказване да докаже осъществяването както на посочените обективни признаци, така и на субективния признак – вината, която под формата на умисъл не се презумира от закона.

Описаното в исковата молба деяние на ответника се свежда до даване от последния на сведение в качеството му на полицейски служител, в рамките на водена пр.пр.№ 15452/2016г. по описа на СГП, съдържащо неверни и опозоряващи твърдения за ищеца. Видно от приети по делото материали по посочената преписка, същата е била образувана по повод подаден от ищеца сигнал с данни за извършено престъпление по служба от полицейски служители в 08 РУ – СДВР при задържането му с полицейска заповед за срок от 24 часа, във връзка с ДП № 997/2015г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр.пр.№ 22547/2015г. по описа на СРП. В хода на извършената по случая проверка са били снети писмени обяснения от 2 служителите в 08 РУ – СДВР, за които се установило да имат отношение по задържането на ищеца. Сред служителите, дали обяснения, е и ответникът, чието сведение е сред приобщените по делото материали от преписката. В същото ответникът е посочил, че е присъствал при задържането и извършения след това обиск на ищеца, както и е указал, че ищецът се държал арогантно и нервно и използвал думите „цигани, тъпаци, боклуци“ по адрес на полицейските служители.

Посоченото сведение е сред обсъдените данни от проверката в изготвеното от прокурор при СГП постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.11.2016г., с което е приключена преписката.

При преценка на обсъдените доказателства съдът намира, че не се установява поведение на ответника, което да осъществява признаците на умишлен деликт. Установява се, че от ответника е било изискано сведение по образуваната прокурорска преписка, каквото той е бил длъжен да даде в качеството си на служител в 08 РУ – СДВР. Изложените от ответника в сведението твърдения възпроизвеждат възприети от него при изпълнение на службата му обстоятелства и оценъчно мнение относно поведението на ищеца. От самото сведение не може да се направи извод за умисъл у ответника, доколкото няма данни последният да е дал сведението, използвайки служебното си положение, с цел да злепостави ищеца.

При липса на други доказателства, само от факта, че сведението е негативно за ищеца, не може да се изведе и релевантното в случая субективно отношение на ответника като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 216, ал. 3, пр. 1 ЗМВР.

С оглед изложеното съдът намира, че не се установява поведение от страна на ответника при или по повод изпълнение на служебните му задължения, което да осъществява признаците на противоправно умишлено деяние, поради което остава безпредметно обсъждането на твърденията на ищеца за претърпени в причинна връзка с такова деяние вреди. При извода за недоказаност на правопораждащия фактически състав предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква в полза на ответника, който претендира и доказва сторени разноски за процесуално представителство от адвокат в размер от 600 лв.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ,,,, срещу Б. Ц.

3

А., ЕГН **********, с адрес: ..., иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

216, ал. 3, пр. 1 ЗМВР за сумата от 5000 лв., претендирана като дължимо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от разгласени от ответника клеветнически твърдения в дадено от него като служител на МВР сведение по пр.пр.№ 15452/2016г. по описа на СГП.

ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ,,,, да заплати на Б. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 600 лв. – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4