Решение № 234 от 12.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. С.З., 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20255500500582 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила писмена жалба, с правно основание чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК, от Т. Н. В., ЕГН-********** с адрес гр.А. обл.Б. ул.****** чрез процесуалния му представител адв.К. Г., АК-С.З. с адрес на кантората гр.К. ул."******** Против: Разпореждане за отказ от прекратяване на изп.д.№2025**0400110 постановено от ЧСИ Д.Д. с рег.№** с район на действие Окръжен съд-С.З..

Не е доволен от Разпореждането за отказ от прекратяване на изп.д.

№2025**0400110 образувано на 09.06.2025 г., към която дата на образуване на изпълнителното дело е била изтекла и погасителната давност за събиране вземанията на кредиторите чрез принудителни способи. Всички действия на съдебния изпълнител, свързани с принудителното събиране на вземанията на кредиторите, се явяват незаконосъобразни във форма на нищожност, считано от датата на образуване на делото.Съображенията за тези му твърдения са следните:

Длъжник по вземанията на кредиторите е бил Н. Н. В.-негов еднокръвен брат, починал на 20.12.2022 г. Срещу покойния длъжник е било образувано изп.д. с №2012**0400300 на 05.12.2012 г.. Последното действие като принудителен способ за събиране на вземанията по това дело е от 16.05.2019 г. с вписването на възбрана върху недвижим имот в с.Е. общ.К.. Към тази дата длъжникът е бил в затвора гр.С.З. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. С постановление от датата 01.12.2023 г. съдебния изпълнител е 1 прекратил производството по изп.д.№300/2012 г.на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК-настъпила перемция. Всъщност, считано от датата на последното по време извършен принудителен способ от 16.05.2019 г. производството по делото е следвало да се прекрати на основание перемция / чл.433 ал.1 т.8 ГПК/ на 17.05.2021 г., което обаче е сторено от ЧСИ едва на 01.12.2023 г.

Независимо от коя дата е постановлението за прекратяване на изп.д. под № 300/2012 г.на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, същата по силата на закона е настъпила на 17.05.2021 г. и датата на прекратяване производството по делото няма отношение към давността, защото погасителната давност за принудително събиране на вземанията на кредиторите е започнала да тече от 17.05.2019 г., когато е приложен последния принудителен способ,и вземането е погасено по давност на 17.05.2024 г., т.е. една година преди да се образува новото изп.дело, по което вземането се насочва срещу мене като длъжник.

Новото изп.д.№110/09.06.2025 г.е образувано срещу мене като длъжник по наследствено правоприемство, но след изтекла на 17.05.2024 г., погасителна давност за принудително събиране на вземанията на кредиторите. Към датата на изтичане на погасителната давност той нямал качеството на длъжник , поради факта, че е погасено правото на принудително събиране вземане на кредиторите на основание изтекла погасителна давност продължила по-вече от 5 години.

Намира, че не са били налице основанията на ЧСИ да ме привлича като длъжник в новообразуваното изп.дело при наличието на изтекла погасителна давност за вземането и при погасено по давност право на кредиторите да искат принудително осъществяване на събиране на вземанията си, не са били на лице основания за образуване на изп.дело №110/09.06.2025 г. насочено срещу мене, поради погасяване правото на кредиторите да искат повторно прилагане на принудителни способи за събиране на вземанията, което право е било погасено.

В обжалваното разпореждане ЧСИ следвало да констатира, по повод подадената от него молба, че към датата на образуване на изп.д. с № 110/09.06.2025 г. е била вече изтекла погасителната давност за принудително събиране на вземанията на кредиторите и е била погасена правната им възможност да искат принудително събиране на вземанията си. ЧСИ е длъжен да констатира по направеното от мене искане за прекратяване на делото, че погасителната давност за принудително събиране на вземанията на кредиторите е била изтекла на 17.05.2024 г.,една година по-рано, предхождаща датата на образуване на делото срещу мене., т.е. ЧСИ е бил длъжен още при повторното подаване на молбата за образуване на изп.д.№110/2025 г. да констатира погасеното материално право на кредиторите да искат принудително осъществяване на събиране на вземанията им. Тази давност към датата на образуване на делото 09.06.2025 г.вече е била изтекла. Аз като длъжникът не мога да бъда принуден чрез принудителни способи да извърша плащане на кредиторите. С изтичането на 5 г. срок задължението по изпълнителния лист се погасява по давност и той не може да се използва за 2 образуване на ново изпълнително действия, защото в този срок се погасява и правото на кредиторите да искат принудително събиране на вземанията им чрез повторно образувано изп.производство след този 5 годишен срок.

Разноските по настоящото изп.дело, които правят като страни, са неоправдани и необосновани, при наличието на погасено материално право на кредиторите за събиране на вземанията им чрез принудителни способи.

Всички действия по прилагането на принудителни способи за събиране вземанията на кредиторите, считано от датата на образуване на делото са нищожни и евентуална публична продажба на имотите ще бъде в ущърб на трето лице, което би закупило имотите.

С оглед на изложеното молят въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане на частния съдебен изпълнител, с което отказва прекратяване на изп.производство по изп.д. под № 110/09.06.2025 г., образувано повторно по молба на кредиторите след изтекла погасителна давност от 5 години, с която е погасено материалното им право за събиране на вземанията на кредиторите чрез принудителни способи и е погасено по давност правото им на вземане по изпълнителните листове, които факти и обстоятелства не са констатирани и отразени в обжалвания акт, което прави отказа за прекратяване незаконосъобразен, и да уважите жалбата ми за прекратяване на изп.производство.

Евентуално да се върне делото на ЧСИ с указания за постановяване на нов акт, с който да се уважи молбата му за прекратяване на изп. производство, поради изначалната липса на правно основание за образуване на изп.д. с № 110/09.06.2025 г. и прилагането на принудителни способи за принудително събиране на вземанията на кредиторите, поради погасеното им материално право за събирането им чрез принудителни способи спрямо него.

Жалбоподателят прави следното искане ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Моли към настоящата жалба ЧСИ Д.Д. с рег.№ ** с район на действие ОС-С.З. да бъде задължен да представи и изп.д. под №110/09.06.2025 г. и изп.д. № 300/05.12.2012 г., в които се съдържат доказателствата за твърдяните от него обстоятелства.

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение-отговор от другите страни по делото, а именно: от М. Б. Ч. ЕГН ********** ОТ Ц. К. Ч.

ЕГН ********** От Ч. Б. Ч. ЕГН ********** и ТРИМАТА в качеството си на ВЗИСКАТЕЛИ по изп.д№2025**0400110 АДРЕС ЗА ВР. КНИЖА гр.К. кв.**********

На ЖАЛБА от Т. Н. В. подадена срещу разпореждане на ЧСИ Д.Д. за отказ от прекратяване на изп. дл№2025**0400110, като във връзка с подадената от името на Т. Н. В. - длъжника по изп.д с № 2025**0400110 ЖАЛБА ВХ. №3044/15.08.2025 против Разпореждане на ЧСИ Д.Д. с рег.№**, с което е отказал да прекрати изп. производство по делото молят съда да приеме , че жалбата е неоснователна.

В тяхна полза са издадени 3 бр. изп. листове 07.11.2012г по НОХД под №276/2010 г . по описа на ОС Ст.Загора срещу НТ. Н. В. - наследодател на Т.

3

Н. В. Към 09.06.2025 г./датата на образуване на изп.д с №2025**0400110/ листовете не са обезсилени от съда и вземанията им по тях не са погасени поради плащане.

Същите изп. листове били приложени към изп.д №2012**0400300, което било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 01.12.2023 год.

С оглед на изложеното, молят да се остави ЖАЛБАТА на Т. Н. В. с ВХ.

№3044/15.08.2025 против Разпореждане на ЧСИ Д.Д. без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ЧСИ Д.Д., с район на действие Окръжен съд – С.З., с които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана.

Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ЧСИ Д.Д..

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения:

Настоящата жалба е допустима съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, тъй като посочената разпоредба дава възможност на длъжника да обжалва отказа на ЧСИ за прекратяването на принудителното изпълнение. В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивният съд намира, че подадената жалба от жалбподателя Т. Н. В., ЕГН-********** се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

Изпълнително дело с № 202520**0400110 по описа ми на ЧСИ е образувано по молба вх.№2051/09.06.2025 г. от Ц. К. Ч., Ч. Б. Ч. и М. Б. Ч. тримата като взискатели по приложени изп. листове издадени срещу длъжника Н. Н. В. по НОХД 276/2010 г. по описа на ОС Ст.Загора с предмет на изпълнение парично вземане за причинени имуществени и неимуществени вреди от престъпно деяние. С Разпореждане от 09.06.2025 г. производството по делото е спряно поради констатирана смърт на длъжника /виж. лист 10/ По молба на взискателите вх.№2069/10.06.2025 г с РАЗПОРЕЖДАНЕ от 19.06.2025 г./лист 19/производството по делото е възобновено и като длъжник е конституиран Т. Н. В. - наследник приел наследството на починалия длъжник по опис/ виж листове 28-31/

На длъжника е изпратена ПДИ изх.№ 1938/27.06.2025 . получена от него чрез БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД на 05.07.2025 - О.Р./виж лист 46/.

На 28.07.25г. в деловодството му е постъпила МОЛБА вх.

№2723/28.07.2025г. от длъжника и жалбоподател Т. Н. В. с искане за ПРЕКРАТЯВАНЕ на изп. производство поради изтекла погасителна давност./лист 60 от изп. дело/.

С РАЗПОРЕЖДАНЕ от 30.07.2025г. /виж лист 61 от изп. дело/ ЧСИ Д.Д.

4 е отказал да прекрати производството по изп. дело поради липса на основанията за това и предвид липсата на законовите предпоставки за приложение на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съобщението за отказ от прекратяване /лист 62/ с копие на разпореждането е изпратено на длъжника Т. Н. В., ЕГН-********** с БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД и получено от него на 08.08.2025г. съгласно ОР.

/виж. лист 64 от изп. дело/. На датата 15.08.2025 г. в кантората му е постъпила ЖАЛБА с вх.№ 3044/15.08.2025 от името на длъжника, с която се обжалва РАЗПОРЕЖДАНЕТО му за отказ за прекратяване на изп. дело , която е изпратена за произнасяне на настоящия СтОС.

Разгледана по същество, предвид изтъкнатите съображения от жалбоподателя, съдът приема жалбата за неоснователна и недоказана поради следните мотиви:

Въззивният съд намира, че производството по процесното изп. дело е образувано по представения оригинални 3 /три/ броя изп. листове, вземанията на взискателите , по които не са погасени с плащане, а към датата на образуване на изп.дело тези листовете не са обезсилени и от съда. Налице са законни основания за образуване и водена на изп. дело. Вярно е , че по тези листове по-рано е било образувано и водено изп. дело с № 2012**0400300. между същите взискатели и длъжника Н. Н. В., но след прекратяване на производството по същото дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по искане на взискателите по тези листове е образувано и настоящето изп. производство. За да бъде прекратено производството по делото трябва изпълнителните листове да бъдат обезсилени в едно исково производство проведено пред съда по искова молба на длъжника, или трябва дължимите по изп. листове суми да бъдат платени или взискателите да не са поискали извършване на изп. действия в продължения на две години, но към днешна дата и съдът намира, че не сме изправени пред нито една от тези хипотези, поради което жалбата на жалбподателя се явява неоснователна.