Решение № 3796 от 16.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3796 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100505907 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 5002/30.03.2023 г., постановено по гр.д. № 10991/2022 г. на Софийски районен съд, 62 състав, съдът е признал за установено по предявения от „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура” установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 86 ЗЗД, че Агенция „Пътна инфраструктура” дължи сумата 266,09 лева, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470418191906351 във връзка с настъпило на 02.02.2019 г. ПТП с участието на лек автомобил „Мазда 6”, рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.05.2019 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 26896/2019 г. на СРС, 51 състав.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил ответника Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД сумата от 385,00 лева, представляващи разноски в заповедното производство, сумата от 255,00 лева, представляващи разноски по гр.д. № 51809/2019 г. на СРС, 51 състав, сумата от 150,00 лева, представляващи разноски за производството пред СГС, както и сумата от 280,00 лева, представляващи разноски по гр.д. № 10991/2022 г. на СРС, 62 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура”. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че представеният Протокол за ПТП № 1658550/02.02.2019 г. е изготвен в противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК и следва да бъде изключен от 1 доказателствата по делото. Твърди се, че мястото не е посетено от служители на КАТ, като представеният протокол няма обвързваща материална доказателствена сила. Сочи се, че в протокола липсва пълно и ясно описание на механизма на настъпване на вредите. Поддържа се, че в проведения разпит свид. С. сочи различно място за настъпване на ПТП, като по делото не е представен снимков материал. Поддържа се, че доколкото ПТП не е настъпило пред органите на КАТ, то в протокола само се възпроизвеждат твърденията на водача, който е заинтересован, за да получи застрахователно обезщетение. Твърди се, че в представения протокол не е посочен размерът на дупката. Твърди се, че неправилно е кредитирано представеното по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че свидетели на ПТП не е имало, като не е изготвен снимков материал на местонахождението на ПТП. Сочи се, че от изготвената автотехническа експертиза не се установяват характеристиките на евентуалното препятствие на пътя. Поддържа се, че от свидетелските показания не се установява скоростта, с която се е движел водачът, което е съществено с оглед опасната зона за спиране. Сочи се, че изготвеното заключение не може да послужи като доказателство за ПТП, защото е изготвено въз основа на описаното от водача на МПС, поради което и не е установена причинноследствената връзка между ПТП и настъпилите щети, които могат да настъпят и от бордюр. Твърди се, че в случая представената по делото застрахователна полица не съдържа изброяване на застрахователните рискове. Поддържа се, че общите условия на застрахователя са се изменяли през годините. Твърди се, че по делото няма доказателства, че водачът на МПС не е бил под влияние на алкохол или други упойващи вещества. Твърди се, че не става ясно имало ли е други МПС, които да са пречили за видимостта. Поддържа се, че застрахователят не е доказал да е извършил проверка за причиняване на вредите в резултат от умишлени действия. Поддържа се че не са събрани доказателства за това дали вредите не са настъпили при обстоятелства, при които се изключва отговорността на застрахователя съгласно общите условия.

Твърди се, че представената застрахователна полица не удостоверява основание за изплащане на застрахователно обезщетение, защото е бланкетна. Твърди се, че не е посочено дали са застраховани гумите и джантите в процесния случай. Твърди се, че щетите са настъпили при обикновеното ползване на МПС и с оглед индивидуалните качества на водача. Поддържа се, че водачът се е движел със скорост, която не му е позволила да възприеме евентуалното препятствие и да спре, поради което се твърди, че водачът е допринесъл за настъпване на вредите. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли изцяло иска срещу жалбоподателя. При условията на евентуалност се моли съдът да се произнесе по възражението за съпричиняване. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно. Твърди се, че по делото са представени доказателства за ангажиране отговорността на ответника. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в 2 жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът намира следното:

Софийски районен съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

За уважаване на иска за регресното вземане ищецът застраховател следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско; 2/ настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора, за което събитие застрахователят носи риска; 3/ вид и размер на настъпилите вреди; 4/ размера на обезщетението, заплатено на собственика на увреденото МПС в изпълнение на задълженията по договора за имуществена застраховка „Каско”; 5/ причинна връзка между настъпилите вреди и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на пътния участък, където е настъпило увреждането; 6/ възложена от ответника работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която изпълнителят с противоправното си поведение е причинил процесните вреди.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че с конкретно свое поведение пострадалият е причинил или е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Въззивният съд намира, че СРС правилно е установил фактическата обстановка по спора, след като е анализирал всички доказателствени материали.

По делото е представена застрахователна полица № 4704185203003477, от която се установява, че е сключен договор за застраховка „Каско” на лек автомобил „Мазда 6”, рег. № ****, рама № JMZGH19A601231737. Покритието по договора за застраховка е за периода 20.12.2018 г. – 20.12.2019 г. Следователно по делото безспорно се установява наличие на застрахователно правоотношение между „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД и собственика на увреденото МПС – Р.С., към датата на процесното ПТП.

Договорът за застраховка е сключен при покритие „Пълно Каско“, с допълнително покритие „Помощ на пътя” (асистанс).

По делото са представени общи условия на застрахователното дружество. В хода на делото не са представени от ответника никакви доказателства, че към датата на твърдяното ПТП са съществували общи условия на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД с различно съдържание от приложените.

Според глава втора от приетите като доказателство по делото общи условия отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи по избор на застрахования, сред които е посочена и клауза „Пълно Каско”. Като допълнителни покрития към тази клауза са уредени „Помощ на пътя”, „Механична повреда” и „Гуми”, които допълнителни покрития се предоставят срещу заплащане на допълнителна застрахователна премия.

Съгласно общите условия клауза „Пълно Каско” покрива щети, които са били причинени на застрахованото МПС от пожар, природно бедствие, ПТП, злоумишлени 3 действия, както и кражба или грабеж на МПС, противозаконно отнемане на МПС с цел ползване, палеж или взривяване.

В общите условия е изяснено, че ПТП представлява събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Според общите условия при допълнение „Гуми” обект на допълнително застраховане са гумите на МПС, застраховани по клауза „Бонус Каско”, „Пълно Каско” и „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия” без подзастраховане.

Съгласно т. IV срещу допълнително платена застрахователна премия застрахователят обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС, когато същите са причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя, както и при злоумишлени действия на трети лица.

Същевременно, като изключение от покритието по допълнение „Гуми” е посочена повреда, причинена от ПТП.

Тълкувайки систематично посочените клаузи на общите условия, съдът приема, че спукването на гума вследствие от попадане в дупка е сред изрично посочените рискове, които се покриват по допълнение „Гуми”. В същото време в уредбата на клауза „Пълно Каско”, която е обща спрямо специалната такава по отношение на допълнителните покрития, е предвидено да се покриват и щети, причинени от ПТП.

С оглед дадената в общите условия дефиниция на термина „ПТП” въззивният съд намира, че попадането в дупка на пътното платно при движение на МПС не може да се изключи от съдържанието на застрахователното събитие „ПТП”. Такова изключение не може да се изведе по тълкувателен път и не е изрично предвидено като изключение спрямо клаузата „Пълно Каско” така, както са предвидени специални изключения при допълнително покритите рискове. В този смисъл е необходимо да се подчертае, че ако волята на страните е била рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително заплащане, да не са включени в рисковете, които се обезщетяват по клауза „Пълно Каско”, то би следвало да се уговори изричното им изключване.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че волята на страните е при уговорено клауза „Пълно Каско” да се покриват и вредите по гумите на МПС, настъпили вследствие от попадането в необезопасена дупка на пътното платно, което от своя страна попада в дадената дефиниция за ПТП. Поради посоченото въззивният съд намира, че възражението на Агенция „Пътна инфраструктура”, че в случая не е налице покрит застрахователен риск, се явява неоснователно.

Изрично трябва да се подчертае, че в глава трета, раздел I, т. 6.3 от общите условия е посочено, че за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобили, в случаите когато поврежданията са в резултат от преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява по две увредени гуми и/или джанти и/или тасове.