Решение № 21403 от 28.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21403 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110163019 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба на И. Д. Д., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 269189/05.12.2022 г., подадена чрез адв. Н. Б., срещу „Национална здравноосигурителна каса“, с ЕИК: 121858220, с която се иска 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на И. Д. Д., извършено със заповед № 01/21.01.2022 г. за прекратяване на трудово правоотношение /която е издадена въз основа на заповед № РД-09-39/21.01.2022 г. за дисциплинарно уволнение/ на управителя на НЗОК, връчена на 20.09.2022 г. и същото да бъде отменено; 2/ И. Д. Д. да бъде възстановена на заеманата длъжност „директор на РЗОК – София град“ при ответника при условията от преди уволнението и 3/ да бъде осъдена „Национална здравноосигурителна каса“ да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа в периода от 20.09.2022 г. до 20.03.2023 г. в размер на 26 244 лева /6 месеца х 4374 лева/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 21.11.2022 г.

/вписано е 20.11.2022 г. – което е техническа грешка като ден неделя/ до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на допълнително споразумение № 2/26.01.2021 г. и № 207/16.04.2021 г. като заемал длъжността „директор на РЗОК – София град“ при ответника с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4374 лева.

Твърди се също, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 01/21.01.2022 г. за дисциплинарно уволнение, връчена на 1

20.09.2022 г. при условията на отказ, удостоверен от свидетели, на основание – чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение. Самата заповед № 01/21.01.2022 г. била издадена въз основа на друга – а именно заповед № РД-09-39/21.01.2022 г. на управителя на НЗОК, връчена на ищцата отново на 20.09.2022 г. при отказ. С последната на ищцата било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за нарушения на трудовата дисциплина – по чл.

190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 7 – неизпълнение на законните нареждания на работодателя и т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закона и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение.

Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна, както незаконосъобразно било самото наложено дисциплинарно уволнение. В тази връзка на първо място се твърди, че работодателят не спазил чл. 33*** ал. 1, т. 3 от КТ – като не поискал предварително разрешение от Главна дирекция „Инспекция по труда“ за уволнението на ищцата. Такова било необходимо, доколкото ищцата страдала от заболяване „исхемична болест на сърцето“, включено в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 33*** ал.

1 от КТ.

На следващо място се твърди, че не била спазена и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, доколкото на ищцата не били изискани обяснения съгласно чл. 193 от КТ за вменените й нарушения на трудовата дисциплина, за които и била уволнена.

Излагат се подробни доводи, че ищцата не била допуснала нито едно от посочените като основание за наказанието нарушения. На последно място ищцата поддържа, че дори да е допуснала нарушения същите не обосновавали като тежест налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Национална здравноосигурителна каса“, е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за неоснователност на предявените от страна на ищеца искове. Не се оспорва, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника на посочената от него длъжност. Признава се и че ТПО на ищеца е прекратено със заповед № А-29/18.04.2023 г., връчена чак на 20.09.2022 г.

Излагат се доводи, че заповедта била законосъобразна – с правилно посочване на правните основания за издаването й и коректно описана фактическа обстановка като мотиви. Излагат се подробни доводи и че ищцата била допуснала всяко едно от вменените й нарушения на трудовата дисциплина, съответно при констатирането им й били изискани надлежно писмени обяснения. Последните били преценени от работодателя, както била преценена и тежестта на нарушенията, в която връзка и била издадена заповед № РД-09-39/21.01.2022 г. за налагане на най-тежкото дисциплинарно 2 наказание, а въз основа на нея и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

На следващо място се твърди, че ищцата не била представила болничен лист от 03.07.2022 г. и такъв не фигурирал в компютърната програма за управление на човешките ресурси.

По доводите за законосъобразност на процедурата се поддържа, че към момента на изготвяне на двете заповеди – а именно 21.01.2022 г. работодателят не бил уведомен, че ищцата страда от заболяване „исхемична болест на сърцето“. Въпреки това с писмо с изх. № 23-00-288/17.03.2022 г. работодателят е поискал от „Главна инспекция по труда“ издаване на разрешение за уволнение на ищцата и е получил такова по реда на чл. 333 КТ.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

С отговора са представени писмени доказателства.

В хода на делото е извършена съдебно счетоводна експертиза.

Представена е справка за трудови правоотношения и справка от регистъра на болничните листове на ищцата.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена.

Процесуалните представители на ответната страна излагат доводи за неоснователност на претенцията и искат същата да бъде отхвърлена.

Поддържат, че ищцата е уволнена законосъобразно.

От ответната страна са представени писмени бележки.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото: допълнително споразумение № 2/26.01.2021 г., № 207/16.04.2021 г. и длъжностна характеристика, се установява, че И. Д. Д. е работила по трудово правоотношение при ответника като е заемала длъжността „директор на РЗОК – София град“.

С ъ с заповед № РД-09-39/21.01.2022 г., връчена на ищцата чак на 20.09.2022 г. при условията на отказ, удостоверен с подписите на трима свидетели, на И. Д. Д. е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”. В заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание „дисциплинарно уволнение” се налага заради поредица от нарушения на трудовата дисциплина, обобщени в пет групи – по чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. с чл.

187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя и т. 10 – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение – с мотиви подробно изложени на общо 18 страници в заповедта. В последната е отбелязано, че същата подлежи на връчване на работника лично, а при невъзможност с препоръчано писмо с обратна 3 разписка.

Със заповед № 01/21.01.2022 г. на управителя на НЗОК трудовото правоотношение на И. Д. Д. е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка със заповед № РД-09-39/21.01.2022 г. – поради наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Съгласно заповедта трудовото правоотношение се прекратява, считано от връчването й на работника. Заповед № 01/21.01.2022 г. обаче отново е връчена на ищцата чак на 20.09.2022 г. при условията на отказ, удостоверен с подписите на трима свидетели. Видно от справка за актуално състояние на трудовите договори на ищцата трудовото й правоотношение е обявено за прекратено в НАП именно от 20.09.2022 г.

Видно от писмо от 17.01.2022 г. ищцата е уведомира ответника, че на 17.01.2022 г. е приета като контактна на лице с доказан Ковид-19 и поради това е поставена под карантина.

От справка от НОИ за постъпили данни от издадени/анулирани болнични листове обаче се установява, че от 18.01.2022 г. /вторник/ ищцата е била в болничен отпуск – поради карантина – до 30.01.2022 г. /б.л.

Е20213573865 и б.л. Е20213573866 – с прекъсване само събота и неделя/.

Впоследствие от 31.01.2022 г. до 19.09.2022 г. ищцата е била в отпуск поради общо заболяване.

С искане от 17.03.2022 г., приложено по делото, ответникът е поискал издаване на разрешение от Изпълнителна агенция „ГИТ“ за уволнение на служител, ползващ се със закрилата по чл. 33*** ал. 1 и ал. 5 от КТ досежно ищцата. В искането изрично е отбелязано, че разрешението се иска на основание чл. 33*** ал. 1, т. 4 от КТ – за работник започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност – въз основа на пет броя болнични листове: б.л. Е20213573865/11.02.2022 г., б.л. Е20213573866/11.02.2022 г., б.л. Е20213627687/09.02.2022 г., б.л. Е20213627693/09.02.2022 г. и б.л.

Е20220580105/11.03.2022 г.

С писмо от 22.03.2022 г. Изпълнителна агенция „ГИТ“ е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата в хипотезата на чл. 33*** ал. 1, т. 4 от КТ .

Видно от епикриза от 09.02.2022 г. от клиника по кардиология към болница „Токуда“ на ищцата И. Д. е поставена окончателна диагноза „исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина, микроваскуларна коронарна болест, мускулен банд в среден сегмент, пристъпно предсърдно мъждене, дислипидемия“. Съгласно б.л. Е20213627693/09.02.2022 г. ищцата е в болничен отпуск поради общо заболяване с диагноза „исхемична болест на сърцето, нестабилна стенокордия, микроваскуларна коронарна болест“ – при период на отпуска от 06.02 до 11.03. 2022 г. С последващ б.л.

Е20220580105/11.03.2022 г. ищцата е в отпуск поради общо заболяване в периода от 12.03.2022 г. до 10.04.2022 г. с диагноза „исхемична болест на сърцето, други видове стенокардия, предсърдно мъждене и трептене“. Б.л.

Е20220580105/11.03.2022 г. е издаден от ЛКК – обща лекарска консултативна комисия към ДКЦ Токуда ЕАД. Болничният лист е съпроводен с етапна 4 епикриза с поставена диагноза „исхемична болест на сърцето“.

Б.л. Е20220580105/11.03.2022 г . е обжалван от ответника като е потвърден с ЕР на ТЕЛК от 18.03.2022 г. Последното от своя страна отново е обжалвано от ответника и е отмено с ЕР на НЕЛК от 06.06.2022 г. като преписката е върната на ТЕЛК за събиране на документи. В последна сметка с ЕР на ТЕЛК от 19.09.2022 г. б.л. Е20220580105/11.03.2022 г . отново е потвърден.

С ЕР на ТЕЛК № 2024 от 153/05.10.2022 г. на ищцата И. Д. е определена т.н.р. от 50 %, с дата на инвалидизацията 20.09.2022 г. – при други водеве стенокардия, исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис, предсърдно мъждене и трептене, микроваскуларна коронарна болест“. Няма данни ЕР на ТЕЛК да е обжалвано.

На следващо място по делото е приложено искане за даване на писмени обяснения от 13.01.2022 г., с което от ищцата са изискани обяснения за нарушения при изпълнение на трудовите й задължения. Ищцата се е възползвала от правото си да даде обяснения – депозирани на 17.01.2022 г.

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза, съгласно която размерът на обезщетението за времето, през което ищцата е останала без работа, а именно за периода от 20.09.2022 г. до 20.03.2023 г. на база брутно трудово възнаграждение за м. август 2021 г., възлизащо на 4374 лева, е в размер на 26 244 лева /6 месеца х 4374 лева/ - съвпадащ с исковата претенция.

Експертизата съдът намира, че следва да кредитира, доколкото същата не е оспорена от страните, за вещото лице липсват данни от заинтересованост от изхода на делото, а и същото е отговорило на поставените му въпроси в съдебно заседание /експертизата не се кредитира в частта относно обезщетението за забава, като такъв въпрос не е поставян и е извън предмета на делото/.