Решение № 932 от 16.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, 16.05.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 863 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

С Решение № 2200/05.11.2018 г., постановено по търговско дело № 863/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, са отхвърлени предявените от всеки от ищците “Б.Ф.” ЕООД, ЕИК 1. “С.П.Х.1”

ЕООД, ЕИК ********, “П.В.И.Б.”

ЕООД, ЕИК ********, “М.К.С.”

ЕООД, ЕИК ********, “К.1

С.”

ЕООД, ЕИК********, “К.С.”

ЕООД, ЕИК 2. “Х.2

С.”

ЕООД, ЕИК********, “С.Е.С.”

ЕАД, ЕИК*******, “К.”

ЕООД, ЕИК********, “С.П.Х.2”

ЕООД, ЕИК ********, “С.”

ЕООД, ЕИК ********, против ответника Р.Б.иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., както следва:

1. от ищеца “Б.Ф.”

ЕООД за сумата от 89 390,41 лева;

2. от ищеца “С.П.Х.1”

ЕООД за сумата от 104 721,39 лева;

3. от ищеца “П.В.И.Б.”

ЕООД за сумата от 48 858,85 лева;

4. от ищеца “М.К.С.”

ЕООД за сумата от 34 225,76 лева;

5. от ищеца

“К.1

С.”

ЕООД за сумата от 83 263,11 лева;

6. от ищеца “К.С.”

ЕООД за сумата от 45 119,72 лева;

7. от ищеца “Х.2 С.”

ЕООД за сумата от 30 414,49 лева;

8. от ищеца

“С.Е.С.”

ЕАД за сумата от 91 604,75 лева;

9. от ищеца

“К.”

ЕООД за сумата от 51 186,70 лева;

10. от ищеца “С.П.Х.2”

ЕООД за сумата от 102 769,47 лева;

11. от ищеца “С.”

ЕООД за сумата от 49 388,33 лева, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

С Определение

№ 930/15.03.2019 г. по търговско дело № 749/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, е прекратено производството по делото пред САС и делото е върнато на СГС за произнасяне по искането за допълване на първоинстанционното решение, съдържащо се във въззивната жалба на ищците. Прието е, че с обжалваното решение на СГС са отхвърлени предявените искове за неоснователно обогатяване, както и евентуалните деликтни искове, квалифицирани по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 7 от КРБ, които са разгледани единствено като претенциите за причинени вреди от обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ, а липсва произнасяне по претенциите за обезвреда на основание твърдените нарушения на ПЕС, а именно – на чл. 107, ал. 1 от ДФЕС. Прието е, че при тези данни част от заявените в жалбата оплаквания (стр. 8 – 10) относно твърдените нарушения на ПЕС следва да се квалифицират като искане за допълване на първоинстанционното решение по предявени, но неразгледани искове.

В подадената от ищците въззивна жалба са изложени доводи, че е налице отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, в частност разпоредбата на чл. 63 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС.

В отговора на въззивната жалба Р.Б.е посочено, че въззивниците са въвели нови, незаявени от тях в първоинстанционното производство, основания за допуснати нарушения на първичното и вторично право на ЕС.

Съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 250 от ГПК, намира, че искането за допълване на постановеното решение е подадено в законния срок, от надлежна страна и е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

При допълване на решението в хипотезата на чл. 250 от ГПК с постановяването на допълнително решение се отстранява непълнотата на първоначално постановеното, без същото да се променя. Съдът дължи произнасяне с диспозитива на решението, въведено в предмета на делото чрез допустимите за това процесуални способи (главен или евентуален иск, инцидентен установителен иск и др.). В случая с постановеното по делото решение съдът се е произнесъл в цялост по предявените от всеки от ищците претенции. С оглед на това не е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 250 от ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че искането на ищците, съдържащо се в подадената въззивна жалба, за допълване на постановеното по делото съдебно решение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По разноските:

Ответникът не претендира разноски в хода на производството по чл. 250 от ГПК, а такива са заявени едва с писмените бележки от 23.04.2019 г. след даване ход на устните състезания по делото. С оглед на горното на ответника не се присъждат разноски в настоящото производство.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание чл. 250 от ГПК, съдържащо се във въззивна жалба с вх. № 165960/18.12.2018 г., подадена от ищците “Б.Ф.”