Решение № 917 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 917 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330108605 по описа за 2023 година

С исковата молба ищците С. С. Б. и К. Н. Б. са предявили против Община Пловдив следните кумулативно обективно съединени осъдителни искове:

1. с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 200 лв., представляваща незаплатено наемно възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. по Договор за наем на недвижими имот № *** г. и за заплащане на сумата от 405, 51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.01.2022 г. до 13.06.2023 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението;

2. с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 889, 92 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота след прекратяване на Договор за наем на недвижими имот № *** г. за периода от 01.01.2023 г. до 12.06.2023 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението;

1

3. с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД за осъждане на ответника да освободи и предаде на ищеца държането по отношение на отдадения под наем недвижим имот, представляващ част от имот с № *** целият с площ от 3 000 кв.м., находящ се в гр. Д., Община Д., Област С., местността „Х.“, при граници и съседи: имот № *** – местен общински път, имот № *** – други сел. територии – неустановен собственик; имот № *** – ливада на Община Пловдив, имот № *** – иглолистна гора на МЗГ, която част е с площ от 784, 55 кв.м. и е защрихована в черни пунктирани линии между точки 1,2,3,4,6,7,1 и е обозначен като имот № *** в приложения към договора трасировъчен план.

В исковата молба се твърди, че между страните съществуват наемни правоотношения, по силата на които ищците предоставят на Община Пловдив част от поземлен имот № ***, местността „Х.“, която част съгласно изготвен от ответната община трасировъчен план се равнява на 784, 55 кв.м., върху която са разположени бунгала на почивната база на Община Пловдив в гр. Д., като договорите са сключвани за срок от една календарна година. Твърдят, че на 08.06.2022 г. между страните е сключен Договор за наем на недвижими имот № *** г., по силата на който отдали под наем на общината посочени недвижим имот за период от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. при установена наемна цена от 350 лв. на месец, платима до 15-то число на текущия месец.

Твърди, че ответната страна не изпълнила задължението си за заплащане на наемната цена, поради което ищците изпратили покана за доброволно заплащане на наемната цена, ведно с обезщетение за забава и покана за връщане на държането на отдадения под наем имот. В отговор постъпило писмо от Община Пловдив, с което последната признала, че между страните е сключен договор за наем, както и че ползва имота, но е отказала да заплати наем, поради постъпила при нея информация от ТП „Държавно горско стопанство“ за наличие за спор за собственост. Считат, че възраженията на ответника относно правото за собственост са ирелевантни по отношение на сключения договор за наем, като ищците се легитимират като собственици на имота на основание титул за собственост. Сочат, че изпратили до общината повторна покана, което е получена от ответната община на 15.03.2023 г., но последната не е предприела действия за изпълнение на задълженията си.

Претендира заплащане на дължимото наемно възнаграждение за целия срок на договора. Сочат, че след изтичане на срока на договора са се 2 противопоставили по отношение на ползването на имота от общината, за което са изпратили покана с искане за предаване държането на имота и премахване на поставените в него ограда и бунгала, поради което претендират заплащане на обезщетение в размер на наемната цена за периода след прекратяване на договора. Молят за осъждане на ответника да освободи и предаде държането на имота в полза на ищците. По така изложените съображения молят за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Община Пловдив е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че от ТП „Държавно горско стопанство“ – Д. е получено писмо от 30.01.2023 г., към което е приложен *** за имот с идентификатор № ***. по КК и КР. Сочи, че след осъществена справка е установено, че като собственик на имота в кадастралните регистри е отразена Държавата чрез Министерство на земеделието, Южно-централно държавно предприятие, ТП „Държавно горско стопанство“ – Д.. Сочат, че е налице спор за собственост, тъй като от една страна Държавата се легитимира като собственик, а от друга страна ответните страни се легитимират като собственици по силата на нотариален акт за покупко-продажба. По така изложените съображения считат, че договора за наем е недействителен, поради невъзможност на наемодателя да отдава под наем имущество, което не е негова собственост. Твърди, че ищците не доказват наличие на вреди на вещта по иска с правно основание чл. 233 ЗЗД.

Сочи, че в производството по делото не са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, тъй като към исковата молба не са представени доказателства, че след изтичане на срока на договора ответникът е продължил да ползва имота. Твърди, че не са ангажирани доказателства, че ищецът се е противопоставил на ползването на вещта. Сочи, че е недопустимо да се извлича изгода от собствено противоправно поведение, а видно от представената от ищеца покана е, че до датата на поканата – 25.01.2023 г., последният е проявил неангажираност да реализира правото си да получи вещта. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 233 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 232, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право за заплащане на наемно възнаграждение се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл.

154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително правоотношение по договор за наем; 2. предаване на наетата вещ на наемателя и предоставяне на свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок; 3. установяване на наемно възнаграждение в посочения размер и настъпване на падежа за заплащане на задължението.

По делото е представен Договор за наем на недвижим имот № *** г., сключен между С. С. Б. и К. Н. Б. – в качеството им на наемодатели, и Община Пловдив – в качеството й на наемател, по силата на който наемодателите са поели задължение да предоставят за временно и възмездно ползване на наемателя недвижим имот, находящ се в землището на гр. Д., Община Д., Област С. в местността „Х.“, а именно - част от имот с № *** (съответстващ на имот № *** по Трасировъчен план), която част е с площ от 784, 55 кв.м. и е защрихована в черни пунктирани линии между точки 1,2,3,4,6,7,1, като площта на целия имот е от 3 000 кв.м., при граници и съседи: имот № *** – местен път – Община - неземеделски, имот № *** – други сел. територии – неустановен собственик; имот № *** – ливада на Община Пловдив, имот № *** – иглолистна гора на МЗГ. В договора е установено наемно възнаграждение в размер на сумата от 350 лв., платима до 15-то число на текущия месец – чл. 8 от Договора.

В договора е установено, че наeмодателите удостоверяват правото си на собственост върху имота с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с № *** г. на Служба по вписванията – гр. Девин, като е договорено, че наемателят ще ползва имота за почивна база.

С разпоредбата на чл. 3 от Договора е установено задължение на наемодателите за предаване на държането върху имота в полза на наемателя, 4 като е посочено, че реалното ползване на наетите 784, 55 кв.м. е обозначено с ограда.

В разпоредбата на чл. 6 от Договора е установено, че договорът поражда действие от 01.01.2022 г., като с разпоредбата на чл. 5 от Договора е определен краен срок – до 31.12.2022 г., а с клаузата на чл. 15 страните са постигнали съгласие, че договорът се прекратява с изтичане на неговия срок.

Към договора е приложен Трасировъчен план за имот № ***, в който процесната реална част от имота, която е отдадена под наем е обозначена.

По делото е представена покана от ищеца С. С. Б., изпратена до кмета на Община Пловдив, с която е отправена покана за заплащане на дължимия наем за цялата 2022 г., както и за м. януари 2023 г. С поканата е отправено искане за връщане на владението на имота, както и определяне на дата за предаване, премахване на тЕ.та ограда и бунгалата, заедно с фундаментите им. Поканата е получена от ответника на 25.01.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

В отговор на отправената покана е изпратено писмо от Община Пловдив с изх. №23П-922/10.02.2023 г., с който ответната община не оспорва обстоятелството, че по отношение на процесната част от 784, 55 кв. м. от имот № *** е сключен договор за наем, както и че тази част се ползва от ответника за почивна база – „В.с.“, доколкото три от бунгалата на почивната база попадат в тази част на имота. В писмото е посочено, че наемното възнаграждение по договора, който към момента на депозиране на отговора е прекратен, поради изтичане на срока, не е заплащано, доколкото е установено, че собственик на имот с идентификатор № *** не са наемодателите, а Държавата по силата на акт за държавна собственост, за което Община Пловдив е уведомена от страна на ТП „Държавно горско стопанство – Д.“.

По делото е представена и последваща покана от ищците с искане за заплащане на наемната цена и освобождаване на имота, която е получена от представител на ответника на 15.03.2023 г.

Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и 5 заплащането на уговореното наемно възнаграждение, не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното наемно възнаграждение, респ. за заплащане на разноските за ползване на наетата вещ, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта, предмет на наемния договор.

Основното задължение на наемодателя е: 1) да предаде наетата вещ на наемателя и 2) да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни задължения: 1) да заплати уговореното наемно възнаграждение, респ. сторените за ползването на наетата вещ разноски; 2) да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение; 3) да заплаща всички уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и 4) да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор за наем, като в изпълнение на своите задължения наемодателите са предали на ответника държането по отношение на отдадената под наем реална част от имота. Ответникът не оспорва посочените обстоятелства, както и обстоятелството, че не е заплащал дължимото наемно възнаграждение в полза на ищците, доколкото е бил уведомен, че последните не са собственици на имота, а е налице спор за собственост, като по отношение на този парцел е издаден акт за държавна собственост.