Решение № 6776 от 15.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6776 гр. С.., 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20231110136698 по описа за 2023 година

Производството е образувано по исковата молба на Е. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С/адрес/ с адрес за книжа гр.С/адрес/, адв. П. Г. спрямо З... АД, ЕИК ..., представлявано от С.Н.А. и В.В.И. със седалище и адрес на управление:гр.С.., бул. „С/адрес/ чрез юрисконсулт Г..

Излага се, че на датата 24.10.2022г в гр.С.. на ул. „Х.." при кръстовище с ул.„Ц.." е настъпило ПТП между л.а. марка „Дачия", модел „Логан" с рег. № СА .. МР и л.а. марка „Опел", модел „Астра", с peг. № СВ ... АК, за което е бил съставен КП за ПТП с пострадали лица № К-568 от 24.10.22г.

Сочи се, че за виновен за настъпване на произшествието съгласно КППТП е бил водачът на л.а. „Дачия", на когото му е бил съставен акт за нарушение и който като се е движил по бул. „Х.." с посока от ул.„К.." към ул.

„Ц.." поради движение с несъобразена скорост, неспазване на достатъчно безопасна дистанция и недостатъчен контрол върху управлявания от него автомобил, е ударил по-горе описания л.а. „Опел" в задната му част, спиращ за да пропусне на пешеходна пътека пешеходец.

Излага се, че водачът на л.а.„Дачия" не е упражнил достатъчен контрол върху управлявания от него автомобил като така е нарушил общото правило на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП. Ищецът сочи още, че той е бил водач на ЛА „Опел" и в резултат на случилото се е получил телесни увреждания, а именно 1 навяхване на шийния апарат и вторична стеноза на ниво СЗ-С4 на гръбначния стълб, както и затруднено движение на шийния апарат. За тези увреждания е бил с препоръчано оперативно лечение на получената дискова херния, което към датата на подаване на исковата молба все още не е осъществено. Бил е с поставена имобилизация - шийна яка, и а към датата на сезиране на съда е с усещания за болки и незгоди.

Излага се и, че травмите са с продължителен процес на възстановяване и са в пряка връзка с противоправното поведение на водача на ЛА „Дачия".

Твърди се, че към датата на събитието водачът на ЛА „Дачия" е бил с договор за „Гражданска отговорност" с полица с период на покритие от 18.8.2022 г. до 17.8.2023 г. При горните факти ищецът Д. е потърсил обезщетение за неимуществени вреди от ЗК „Лев инс"АД с искане 17.11.2022г., което дружество обаче не изплаща застрахователно обезщетение.

При постановен отказ се сезира съда с искане за постановяване на осъдително решение спрямо ответното дружество за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева за търпените от него болки и страдания като съдът е сезиран с част от иска в размер на 5 000 лева, която сума се търси със законната лихва от датата на завеждане на претенцията пред ответника - 17.11.2022г. до окончателното изплащане като се ангажират доказателства и претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът досежно ПТПто, участниците и пострадалото лице – ищеца, както и наличие на ГО за виновния водач не се оспорва. Оспорва се механизмът на случилото се, вината на водача, застрахован при ответника, както и се излага, че вина за случилото се носи ищецът, който е нарушил задължението си по чл.24 от ЗДвП, а в евентуалност се навежда съпричиняване.

Оспорват се изложените в исковата молба травматични увреждания по вид, морфология и лечение и продължителност, както и като резултат от случилото се. Оспорват се като недоказани и наведените психологични такива. Навежда се и вина за появата на травмите и като резултат от непоставен от ищеца колан и на самостоятелно основание се оспорва иска като завишен. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с 2 чл.499, ал.1 от КЗ и чл. 496 от КЗ и чл.86 от ЗЗД във в. с чл. 45 от ЗЗД като с доклада си по чл.140 от ГПК съдът е приел за безспорно възникналото увреждане и участниците в него; наличието на застраховка ‚Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил при ответника с период на покритие по време на твърдяното деяние, както и спазване на процедурата по чл.380, ал.1 от КЗ, за което също няма спор като е приел. че на доказване подлежат само твърдените вреди.

На база на събраните по делото доказателства и от правна страна съдът намира за установено следното:

Страните нямат спор и се установява от Констативен Протокол за ПТП с № К 0 568 /24.10.2022г с пострадали лица, че на датата 24.10.2022г. около 13.30 часа в гр.С.., ул.Х..“ , водачът на ЛА Дачич Логан - трето по делото лице – К. М. Г., който е разпита като свидетел в настоящото производство, движейки се с посока от ул. К.. към ул.“Ц..“ и в района на кръстовището с ул.Ц..“ поради недостатъчна дистанция с движещият се пред него автомобил, е довел до сблъсък с движещият се с намаляща пред него скорост ЛА Опел Астра с рег. № СВ ... АК, управляван от ищеца като така са възникнали щети по ЛА Опел Астра, а Е. е бил пострадало лице с работна диагноза ‚навяхване на шията“.

Тази факти се установяват и от показанията на свидетеля К. Г., който е участник и очевидец на случилото се, който само добавя, че автомобилът „Опел Астра“ пред него спрял рязко, и поради недостатъчна дистанция, не могъл да спре на време и го ударил отзад. Допълва, че и двата автомобила преди сблъска са се движили с около 40 км./ час, на разстояние около 10 м.

Имало пешеходна пътека и деца, насядали отстрани на тротоара, като на пешеходната пътека не е имало пешеходец. Свидетелят сочи, че след удара е слязъл да се извини на другия водач, който казал, че е видял дете, което се е изправило и е предположил, че ще тръгне и затова спрял като е спрял напълно. Споделя, че пострадалият водач на ЛА Опел му казал, че е получил камшичен удар и му е прилошало и влязъл в колата. След това дошла полиция и му казали да изчака в колата си, като се оказало, че ищецът не е добре и била извикана линейка. След прегледа му сложили кора на врата и го закарали във ВМА. Заявява, че на него му било съставено НП, по което си изпълнил наказанието.

3

Състоянието на Е. след инцидента се установява и от приложената и неоспорена Епикриза от Клиника по неврохирургия към ВМЕ, от която е видно, че е бил приет на 24.10.2022г. и изписан тогава с диагноза „контузия на шиен отдел на гръбначен стълб, вторична дегенеративна стеноза на ниво С3- С4. Съгласно отразеното в епикризита пациентът не е губил съзнание след удара, без главоболие и гадене отрича наличие на задух, фебрилитет, миалгия. Бил е в запазено общо състояние, без обективна диспенсия, лежи на ниско с чисто дишане. Към датата на изписване е бил със статус ‚регрес е болевия синфром за цервикален отдел, без радикулярна или миелопатична симптоматика, афебрилен и с подобрения“. Но с предписан щадящ режим, и носене на имобилизационна яка за около 30 дни.

За състоянието на ищеца след случилата се злополука е изслушано и заключение по СМЕ, дадена от вещото лице В. и приета без възражения от страните. Съгласно СМЕ, изпълнена въз основа на медицинската документация от делото и преглед на ищеца се установява, че след случилото се на 24.10.2022г. е бил с увреждане, което се характеризира с болки и изтръпване на горните крайници, като е имал болки около три- четири месеца.

Сочи, че болките са били с по – голяма интензивност в първите две седмици.

Бил е с проведено лечение с шина и покой с медикаментозно третиране.

Според вещото лице няма данни за ексцес при травмата и към момента на прегледа Е. е бил в стабилизирано здравословно състояние. Излага, че посочените в епикризата стеноза на канала на ниво С3-С4 е състояние при ищеца отпреди травмата, което е в резултат на дегенеративни промени на гръбначния стълб с оглед възрастта му. Съгласно вещото лице при удар отзад на автомобила, в който е бил ищеца се стига до шийна или травма на камшичния удар, което се получава независимо от това дали е бил, или не с колан. Непоставен колан на водача би довело до така наречената ‚коланна травма“, а коланът е ефективен при челен удар и не ефективен при удар отзад.

За установяване вида и интензитета на изпитваните болки и неудобства от случилото се за ищеца, съдът е събрал показанията на свидетеля Г.А., близък на Е., чийто показания съдът кредитира като кореспондиращи и си останалите доказателства вкл. и показанията на свидетеля Г.. От тях се установява, че е бил на мястото на инцидента веднага след като се е случил по 4 обаждане от Е. и преди да дойде линейката. Сочи за това, че при опит на водачите да съставят протокола за ПТП Е. предбледнял, станал неадекватен като им казал, че го боли главата и врата. Пишел трудно, прималяло му и след това извикали линейката, която дошла и го откарала за преглед. По показания на свидетеля Е. бил настанен за лечение, а повече от месец не бил в състояние нито да шофира, нито да излиза. Не може да каже дали към датата на разпита му Е. е бил напълно възстановен, и не е сигурен дали вече управлява автомобил.

Съдът е допуснал и назначил и САвЕ, приета от страните без възражения, от която се установява въз основа на доказателствата по делото вкл. и събраните и кореспондиращи помежду свидетелски такива, че причина за случилото се е поведението на водача на ЛА Дачия Логан, който поради несъобразена с обстановката дистанция и скорост , не е могъл да спре в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него ЛА Опел Астра. Вещото лице сочи, че би могло да се предотврати настъпването на процесното ПТП ако водачът на Дачия-та е карал с подходящата скорост и спазвал дистанция. Дал е и мястото на възникване на случилото се – преди пешеходна пътека на ул.Х.., както и механизма на случилото се, а именно удар отзад от ЛА Дачия към ЛА Опел Астра. Дало е описание и на движението на водача на ударения автомобил, който при такъв механизъм е с камшичен удар. И експертът по СТЕ дава заключение за това, че носенето на предпазен колан би било от значение за предовратяване на по – тежки травми на водача в движение на тялото напред към предното стъкло и арматурното табло, но не и да предотврати получаване на камшичен удар.

Вещото лице е дало заключение въз основа на гласните доказателства, че точно преди сблъска между двата автомобила, ЛА Опел е бил в спряно състояние и ударен от ЛА Дачия.

Страните нямат спор и това е видно от ППТП и справка от ГФ, че към датата на случилото се ЛА „Дачия Логан“ е бил с ГО за автомобилисти при ответното ЗК Лев инс АД.

При така установените факти и от правна страна съдът намира, че искът по основание е доказан и основателен.

Безспорно се установи, че на исковата дата 24.10.2022г. в гр.С.., ул.Х..“, водачът на лек автомобил – „Дачия Логан“ свидетелят К. Г. е нарушил 5 правилата за движение по пътищата, регламентирани в нормата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, а именно като водач на ППС да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко , в резултат на което движейки се с посока на движение от ул.“К..“ към ул.Ц..“ е реализирал ПТП със спиращия пред него на пешеходна пътека ЛА ‚Опел Астра“ с рег. № СВ ... АК, управляван от ищеца. От случилото се за Е. са възникнали вреди – неимуществени такива - „контузия на шиен отдел на гръбначен стълб, вторична дегенеративна стеноза на ниво С3- С4“ с продължена имобилизация носене на яка за 30 дни, което и е причинило за сравнително дълъг период – около три – четири месеца болки, интензивни такива в началото и намаляващи след петнадесетия ден; дискомфорт от проведено болнично и изъвнболнично лечение чрез медикаменти и носене на яка; невъзможност за управление на лек автомобил. Установи се, че случилото се е изцяло по вина на водача на ЛА, чиято ГО е била застрахована при ответник като се доказа, че вината за удара е изцяло негова – водач на ЛА, който се е движил без да спазва дистанция от автомобила, движещ се пред него като не се доказа съпричиняване – рязко спиране от водача на пострадалия автомобил, което спиране да е било несъобразено с пътната обстановка и скоростта му – по общия принцип на чл.20 от ЗДвП.