Решение № 40 от 31.03.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр. Лом, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20211620200572 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят П. П. КР. от гр. Лом, ул. * обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 20-0294-001160 от 10.07.2020 г., с което на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева и обжалва същото.

В с. з. жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 20-0294-001160 от 10.07.2020 г. на жалбоподателя П.К. на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ от 100,00 лв. за това, че управлява триколесно ППС марка „*“, без № на рама, задвижвано с електродвигател, без да е правоспособен водач.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество се явява основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

1

На 22.06.2020 г. ок. 10:30 ч. в гр. Лом, на ул. „Славянска“ служителите на РУ - Лом – Б.В. и К.Д. спрели за проверка триколесно пътно превозно средство марка „*“, задвижвано с електрически двигател, което било без поставена регистрационна табела. Водач бил жалбоподателят П.К..

Полицейските служители установили, че управляваното ППС е с неустановен № на рама и не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. След справка с РСОД установили, че К. не притежава СУМПС. На К. е съставен АУАН бл. № 253926 от св. В. за това, че управлява триколесно ППС марка „*“, без № на рама, задвижвано с електродвигател, което е без поставена регистрационна табела на определеното място и не е регистрирано по надлежният ред, без да е правоспособен водач. В предвидения в закона 3дневен срок е подадено възражение против така съставения акт. Във възражението К. посочва, че управляваното от него ППС не може да бъде регистрирано на територията на Република България. Посочил още, че е трудноподвижен, 90 % инвалид и ППС-то му е необходимо за придвижване.

Възражението е оставено без уважение и въз основа на съставения АУАН Началникът на РУ - Лом издал атакуваното НП № 20-0294-001160/10.07.2020 г., с което наложил съответното административно наказание.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. Съдът констатира обаче, че АНО не е приложил правилно материалния закон, което води до отмяна на издаденото наказателно постановление.

Според чл. 150 от ЗДвП: „ Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно…“.

Тази разпоредба е посочена като нарушена и в АУАН, и в НП.

Чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда наказание „глоба от 100 лв. до 300 лв.“ за лице, което управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.

За да се прецени дали жалбоподателят К. следва да понесе административнонаказателна отговорност, следва да се отговори на въпроса дали за да управлява въпросното превозно средство, е необходимо същият да е правоспособен водач, т. е. дали ППС-то не попада в някое от изключенията, предвидени в чл. 150 ЗДвП.

Съгласно § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства“. Разпоредбата е допълнена и е в сила от 07.07.2020 г.

Жалбоподателят К. е спрян за проверка на управляваното от него електрическо превозно средство на 22.06.2020 г., т.е. преди влизане в сила на посочената норма. Чл. 3, ал. 2 от ЗАНН определя, че „Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. В случая съдът намира, че е налице именно тази хипотеза. От 07.07.2020 г.

2 индивидуалните електрически превозни средства /каквото именно представлява управляваното от жалбоподателя ППС марка „*“/ според ДР на ЗДвП не представляват „моторно превозно средство“ и съответно не е необходимо лицата, които управляват такива ППС да притежават СУМПС.

Вярно, към момента на извършване на проверката сочената разпоредба е имала различно съдържание. Но чл. 3, ал. 2 ЗАНН ясно предписва, че спрямо конкретната фактическа ситуация приложение следва да намери тази нормативна уредба, която е по-благоприятна за лицето, чиято административнонаказателна отговорност е реализирана. В случая поблагоприятна се явява нормата на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП в редакцията, която е в сила от 07.07.2020 г. и която предвижда, че електрическите ППС не са МПС и не е необходимо да бъдат управлявани само от правоспособен водач.

Наказателното постановление е издадено на 10.07.2020 г., към който момент цитираната разпоредба е била в сила и АНО е следвало да се съобрази с нормата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН и съответно – да прекрати образуваното административнонаказателно производство. Това обаче не се е случило и е издадено НП, с което е наложено административно наказание на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Тъй като НП не е влязло в сила, а преди това законът е изменен, така че новите изменения са по-благоприятни за санкционираното лице, то следва да се приложат именно тези изменения и да се приеме, че К. не следва да носи административнонаказателна отговорност, тъй като не е управлявал ППС, за което се изисква да е правоспособен водач. Затова и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-001160 от 10.07.2020 г. на Началника на РУ - Лом, с което на П. П. КР. от гр. Лом, ул.

* обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 3