Определение № 4886 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4886 гр. Варна, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Красимир Т. Василев

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20263100502120 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 70621/09.09.2026 го. по рег. на РС-Варна, по рег. на РС-Варна на А. А. А., в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца А. А. А. и А. А., подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 11129/31.01.2026 год., постановено по гр. дело № 6180/2026 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното дело поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа и реши по същество делото.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателите считат, че българският съд е международно компетентен да разгледа и реши делото, тъй като молителите са български граждани, което обуславя и общата международна компетентност на българския съд да разгледа и реши делото, предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП, по подадените от тях молби за защита от домашно насилие.

Отправено е искане за отмяна на определението и за връщане на делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 6180/2026 год. по описа на РС-Варна е образувано по молба на А. А. А., в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца А. А. А., роден на 12.10.2020 год. в Я.......... и А. А., родена на 11.02.2022 год. в Я.........., за защита на децата от домашно насилие, извършено спрямо двете деца от майка им С. И., родена на ********** год. в Я.........., гражданин на Я.........., с посочен в молбата адрес в 1

Я.........., префектура С........., гр. Т...........

В молбата се твърди, че в периода март 2026 год. – 18.07.2026 год. майката е извършила множество актове на физическо насилие спрямо децата.

Актовете на домашно насилие са извършени в Я.........., където децата са родени и са живели до 27.07.2026 год. На 28.07.2026 год. бащата, заедно с двете деца дошли в България, където живеят и понастоящем. Твърди се още, че в периода 2014 год. – до месец юли 2026 год. бащата А. А. е живял и работил в Я........... През юли 2020 год. сключил брак със С. И., гражданин на Я.........., от който брак са родени и двете деца. През 2024 год. бракът бил прекратен с развод, родителските права били предоставени за упражняване на майката, бащата имал право да се среща с децата един път седмично; в началото на 2026 год. родителите постигнали ново споразумение, като се договорили да се грижат за децата „равновременно“; постигнали и съгласие през лятната ваканция бащата и двете деца да дойдат в България и да останат тук.

Видно е от служебно извършените справки от НБД „Население“, че децата А. А. А., роден на 12.10.2020 год. в Я.......... и А. А., родена на 11.02.2022 год. в Я.........., са български граждани. Бащата А. А. също е български гражданин.

За да прекрати производството съдът е приел, че не е международно компетентен да разгледа и да реши делото по същество. Приел е, че правото на ЕС, както и Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19.10.1996 год., ратифицирана със закон от 18.01.2006 г., обн. ДВ, бр. 9 от 27.01.2006 г. (Конвенцията от 1996 год.) в случая са неприложими, доколкото Я.......... не е държава членка на ЕС, нито е страна по Конвенцията от 1996 год., поради което и органите на Я.......... не са компетентни по Конвенцията от 1996 год. Приел е също, че в случаите, в които не е приложимо правото на Европейската общност (защото Я.......... не е страна-членка на ЕС), нито международен акт, какъвто е Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 год., е приложим КМЧП, а според чл. 85, ал. 2 от КМЧП отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако то е по благоприятно за него, когато родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване. С оглед доказателствата по делото, според които родителите и децата в случая имат обичайно местопребиваване в Я.......... и едновременно с това отечественото право за децата А. А. и А. А. е това в Я.........., съдът е приел, че компетентни от гледище на международната компетентност да се произнесат по спора за извършено насилие от единия родител спрямо децата са съдебните органи на държавата, в която е обичайното местопребиваване на децата – Я........... Допълнително е посочено, че твърдените актове на домашно насилие са извършени на територията на Я.......... и че нормата на чл. 7 от ЗЗДН не дерогира нормата на чл. 85 от КМЧП, които е относим към отношенията с международен елемент.

2

Определението е неправилно.

Според чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП, който нормативен акт е приложим в случая, с оглед неприложимостта на правото на ЕС и на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 год., международната компетентност на българските съдилища е налице когато ищецът или молителят е български граждани или е юридическо лице, регистрирано в Република България. Установено е по делото, че двете деца, които са главни страни в производството по ЗЗДН, са български граждани, баща им, чрез когото е подадена молбата за защита от домашно насилие, също е български гражданин, поради което и според чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП компетентен да разгледа и реши делото по същество за защита от домашно насилие, е българският съд.

Позоваването от страна на РС-Варна на чл. 85, ал. 2 от КМЧП (нормата е в Част трета от КМЧП – „Приложимо право“) за да обоснове, че не е международно компетентен да разгледа и реши делото, е некоректно, тъй като цитираната норма урежда приложимото право в отношенията между родители и деца, а именно: въпросите относно местоживеенето на детето; упражняването на родителските права; пътуване на дете в чужбина, вкл. и издаването на необходимите лични документи за осъществяването на това пътуване; личните отношения между родител и дете и издръжката му, между които отношения не е защитата на дете от домашно насилие, извършено от родителя, но не урежда международната компетентност на българските съдилища.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно, същото следва да се отмени и делото да се върне на РС-Варна за продължаване на процесуалните действия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 11129/31.01.2026 год., постановено по гр. дело № 6180/2026 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното дело поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа и реши по същество делото;

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4