Решение № 4228 от 23.09.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4228

Пазарджик, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ХУБЧЕВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20267150700885 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. И. Л., [ЕГН], с адрес: Община Белово, с. Мененкьово, [улица], област Пазарджик, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1390518 от 17.07.2026 год., издадена от Г. П. П. - младши автоконтрольор при РУ - Царево към ОД на МВР – Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.

Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че в оспорената ЗППАМ е прието, че на 17.07.2026 год. Л. е управлявал моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация от 23.07.2026 год., т.е. административният орган е обосновал налагането на ПАМ с факт, който според самото съдържание на акта следва да настъпи шест дни след неговото издаване. Твърди се, че това противоречие не е несъществено и не представлява техническа неточност. Моли се за отмяна на оспорения акт. Не е заявена претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание В. И. Л., редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 8055 от 09.09.2026 год., подадена чрез адв. Л., се иска да се даде ход на делото и да се отмени обжалвания акт.

Ответникът - Г. П. П. - младши автоконтрольор при РУ - Царево към ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Пазарджик, седми състав, след като прецени събраните доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В. И. Л. оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1390518 от 17.07.2026 год., издадена от Г. П. П. - младши автоконтрольор при РУ - Царево към ОД на МВР - Бургас. С тази заповед му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Също така му е отнето СУМПС № DA0723396.

За да издаде обжалваната ЗППАМ органът е приел, че на 17.07.2026 год., около 11:56 часа, в гр. Царево, по [улица], пред комплекс „Топи“, в посока центъра на града, В. И. Л. е управлявал собствения си лек автомобил „КИА Сеед“, с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка е установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, тъй като регистрацията му е прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 23.07.2026 год., поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Прието е, че жалбоподателят е нарушил чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП и е осъществил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради което са налице основания за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП. Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 17.07.2026 год.

Преди издаването на процесната заповед на В. И. Л. е съставен АУАН серия GA № 5164656 от 17.07.2026 год. от Г. П. П. - младши автоконтрольор при РУ - Царево към ОД на МВР - Бургас, за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП. В него също е посочено, че регистрацията на автомобила е прекратена от 23.07.2026 год.

Като част от административната преписка е представена и докладна записка от 17.07.2026 год. на Г. П. П., младши автоконтрольор при РУ - Царево към ОД на МВР - Бургас, в която е посочено, че след извършена справка в информационните системи е установено, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 23.06.2026 год., поради липса на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отразено е, че след съставянето на АУАН и попълването на обстоятелствената му част актосъставителят е установил, че е допуснал техническа грешка при изписването на датата, от която е прекратена регистрацията, като вместо правилната според него дата 23.06.2026 год. е изписал 23.07.2026 год., вследствие на което същата грешка е допусната и в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1390518 от 17.07.2026 год. на Г. П. П. - младши автоконтрольор при РУ - Царево към ОД на МВР - Бургас. Посочено е, че впоследствие АУАН е редактиран в информационната система, като е вписана датата 23.06.2026 год., а същата поправка е извършена и върху двата хартиени екземпляра от АУАН, останали при административния орган. По отношение на оспорената заповед обаче изрично е отбелязано, че редакция в АИС на ЗППАМ не е възможна.

Приложено е писмо от РУ - Царево при ОД на МВР - Бургас до Изпълнителния директор на Гаранционния фонд, с което е поискано да бъде предоставена информация дали В. И. Л., като собственик на лек автомобил „КИА Сеед“, с рег. № [рег. номер], е уведомен, че регистрацията на автомобила е прекратена на 23.06.2026 год., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, съгласно уведомление по описа на Гаранционния фонд. В тази връзка отговор от Гаранционния фонд не е представен.

Като част от административната преписка са депозирани: протокол за предупреждение, сведение от жалбоподателя, справка нарушител/водач и писмо относно изпращането на отнетото СУМПС до Сектор „Пътна полиция“ - Пазарджик.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП.

Предвидените в чл. 171 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителни административни мерки. По смисъла на закона същите се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, поради което са от вида на превантивните и преустановяващите ПАМ.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В оспорената ЗППАМ е посочено, че издателят му Г. П. П. - младши автоконтрольор при РУ - Царево към ОД на МВР - Бургас, е оправомощен със Заповед № 251з-5684 от 07.10.2025 год. на Директора на ОД на МВР - Бургас. Не се установяват обстоятелства, които да обосновават извод за нищожност на административния акт поради липса на материална компетентност.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за прилагане на принудителната административна мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност обаче не е изпълнено по начин, който позволява ясно, точно и непротиворечиво да се установи фактическото основание за издаване на административния акт.

В конкретния случай в оспорената ЗППАМ е посочено, че нарушението е извършено на 17.07.2026 год., като същевременно административният орган е приел, че управляваният от жалбоподателя автомобил е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 23.07.2026 год. Следователно посочената в процесния акт дата - 23.07.2026 год., на която регистрацията на автомобила е прекратена, все още не е била настъпила към момента на управлението на МПС, както и към датата на издаването му. Тази фактическа обстановка е противоречива и засяга юридически факти, имащ значение за възникването на правомощието за налагане на процесната принудителна административна мярка.

Съгласно чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани по надлежния ред.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда налагане на наказание на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Осъществяването на този вид нарушение е посочено в процесната ЗППАМ като материалноправно основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП. Следователно към момента на управление на МПС органът е трябвало по несъмнен начин да установи, че регистрацията е прекратена.

В оспорения акт е посочено, че регистрацията е прекратена от 23.07.2026 год. Тази дата е последваща на тази, на която е издадена ЗППАМ и е установено нарушението. За тази разлика в дните издателят на процесния акт е съставил докладна записка, в която е посочил, че е допуснал техническа грешка при изписването на коректната дата в ЗППАМ. Отбелязал е, че действителната дата на прекратяване на регистрацията е 23.06.2026 год., а не 23.07.2026 год. Съдът счита, че този недостатък в заповедта не може да се отстранява чрез последващо съставена докладна записка. Същата неправилна дата е посочена и в АУАН, който е съставен на 17.07.2026 год. и връчен на тази дата на жалбоподателя. Следователно към момента на издаването и връчването на ЗППАМ и АУАН се съдържат едни и същи фактически констатации относно датата на прекратяване на регистрацията. Адресатът на ПАМ се е запознал лично със съдържането и на двата акта и не му е било възможно да установи, че всъщност органът е приел за релевантна друга дата. В докладната записка издателят на оспорения акт е посочил, че е допуснал грешка и е извършил редакция в АУАН и в информационната система. Извършил е поправка на хартиените екземпляри, които са останали при него, а по отношение на процесната ЗППАМ е отбелязано, че не е възможна редакцията му. Обжалваният акт е останал с първоначалното си съдържание и дата. Не е издаден последващ акт за поправка на очевидна фактическа грешка на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1390518 от 17.07.2026 год., издадена от Г. П. П. - младши автоконтрольор при РУ - Царево към ОД на МВР – Бургас, с оглед нормата на чл. 62, ал. 2 от АПК, нито такава поправка е съобщена на адресата. При това положение не може да се приеме, че последващото обяснение на издателя в докладната записка е довело до изменение на съдържанието на оспорения административен акт. Съдът не може в производството по съдебен контрол да замени посочената от административния орган дата 23.07.2026 год. с датата 23.06.2026 год., тъй като това би означавало изменение на един от основните факти, върху които административният орган е основал властническото си волеизявление. В този смисъл пропускът фактическото основание за прилагане на ПАМ следва да е посочено ясно и точно, не може да се санира чрез последващо представяне на документ, с който административният орган изменя фактическата обстановка, съдържаща се в самия административен акт. Законосъобразността на административния акт се преценява съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК към момента на неговото издаване. Този порок съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт по чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.