Решение № 5361 от 20.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5361 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на трИ.десети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100104777 по описа за 2024 годИ.

Предмет на разглеждане са предявени от К. Щ. Т. искове срещу Военномедицинска академия с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в общ размер на 89 500 лв., от които 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и 9 500 лв.

- обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на действия и бездействия от страна на медицински служители във Военномедицинска академия.

Ищецът твърди, че на 13.07.2020 г. е постъпил в ответното лечебно заведение в Клиника по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия за (КОТРХ) оперативно лечение - ендопротезиране на дясна тазобедрена става по клинична пътека 218 „Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става“. Операцията била извършена на 15.07.2020 г. от хирургичен екип в състав проф. Н.Ц., д-р П.И., д-р К.К., д-р П.Г.. Ищецът поддържа, че и друг лекар - д-р В.Р. от Правителствена болница, асистирал по време на операцията, което обстоятелство било спестено в оперативния протокол. Било извършено ендопротезиране с имплантация на ацетабуларен ринг (тотална смяна на дясна тазобедрена става). След 10 дни пациентът бил изписан документално „без усложнения“, но още след изписването раната започнала да събира обилен секрет и стартирало образуването на фистула в областта на дясната тазобедрена става. При тази първа хоспитализация в документацията на лечебното заведение липсвал какъвто и да било документ за информиране на ищеца по повод извършването на оперативна интервенция, дадено информирано съгласие по смисъла на Закона за здравето, писмено разяснение за хода на операцията, разяснения и информирано съгласие за възможни и/или евентуално настъпващи от 1 оперативната интервенция рискове, както и евентуално застрашаване на здравето. На 04.08.2020 г. К. Щ. Т. постъпил в УМБАЛ Бургас с абсцес на кожата, фурункул и карбункул на крайниците, като при хоспитализацията била установена и изолирана бактерия Staphylococcus aureus. Ищецът излага доводи за постъпване на последната в организма му по повод извършената във ВМА операция и заразяване с вътреболнична инфекция. На ищеца била извършена оперативна интервенция, при която била ревизирана оперативната рана, почистена била от гноевидните материи, извършен бил лаваж.

Пациентът бил изписан след 20 дни, но състоянието му не се подобрило и на 01.09.2020 г. отново бил хоспитализиран във ВМА. Установени били лабораторни и параклинични данни за остър септичен процес в областта на дясната тазобедрена става, наличие на фистули и обилна гноевидна секреция, дължаща се на ендопротезирането. Открити били остеосклеротични и остеопоротични промени в областта на ставата. От микробиологично изследване на 05.09.2020 г., взето от ранев секрет, отново бил изолиран Staphylococcus aureus /стафилококова инфекция/. Извършено било оперативно лечение - екстракция на протезата. Установено било разхлабване на имплантите, както и наличие на комуникация на фистулата с ендопротезата.

Били взети проби за микробиология. Отстранени били всички гранулационни тъкани, включително ставата, като били извършени дренаж и послойно зашиване. Ищецът сочи, че след премахването на протезата претърпял неописуеми болки и страдания, не можел да си чувства крака, настъпила тотална обездвиженост. Твърди, че в продължение на един ден, докато е бил в реанимацията и в критично състояние, е бил лишен от възможност да се свърже с близките си, които не са могли да получат информация за него. К. Щ.

Т. сочи, че преди операцията се е придвижвал нормално, без болка, като е било налице скъсяване на единия крайник с около 2.5 см, компенсирано с носене на стелки. Взел решение да се подложи на оперативната интервенция, доверявайки се на съветите на лекарите от ВМА, че състоянието му ще се подобри. На 21.09.2020 г. ищецът, след пролежани 20 дни, бил изписан от ВМА, уверен от лекарите, че след три месеца ще бъде напълно излекуван и ще му бъде поставена нова става. Поддържа, че, макар да бил изписан като стабилизиран, той вече не бил в състояние да стои прав, да ходи и да извършва каквито и да е дейности по своето самостоятелно придвижване. Започнали постоянни и изключително силни болки, които се усилвали особено вечер.

През месец октомври ищецът отново постъпил в УМБАЛ Бургас, където пролежал 14 дни след наложителна нова оперативна интервенция, свързана с почистване на некротичните гноевидни маси по оперативното поле. От 16.11.2020 г. до 16.12.2020 г. К. Щ. Т. отново бил хоспитализиран във ВМА в отделението за лечение на септични състояния. Установени били хроничен остиеомиелит с имплантиран пръстен, липса на главата на бедрената кост, както и деформация на ацетабулума с наличие на телесна примка в дъното на същия. Отстранени били антибиотичните перли от деформираната дясна бедрена кост. Микробиологично изследване посочило наличието на 2 стафилокок / Staphylococcus aureus/. Ищецът поддържа да е било осъществено неправилно лечение на установената инфекция, тъй като всеки от приложените му антибиотици /между които Клиндамицин и Лифурокс/ бил резистентен за установения стафилокок спрямо него. Липсата на стабилизиране в състоянието на ищеца го изтощила както физически, така и психически. Доверил се на съвети на хомеопат, като вследствие на тримесечна терапия оперативната рана била затворена. Потърсил д-р К. от ВМА, с когото обсъдили поставянето на нова става. През месец юни 2021 г. ищецът постъпил в ответното лечебно заведение за вземане на проби от костта, при което било установено, че стафилокова инфекция липсва. Изписан бил на 02.07.2021 г. На 16.07.2021 г. К. Щ. Т. постъпил във ВМА. При оперативна интервенция отново му били поставени антибиотични перли. Всяка следваща операция усилвала съмненията на ищеца, че ще може да се възстанови и да ходи. Установил, че не може повече да се доверява на специалистите във ВМА, поради което се обърнал към доц. Р. в УМБАЛСМ „Пирогов“. Последвали две хоспитализации през месеците април и май 2022 г., като му бил поставен спейс с Гентамицин.

Тази интервенция дала на ищеца възможност да ходи, макар трудно и болезнено, както и надежда за лечение в чужбИ. чрез поставяне на индивидуална туморна ендопротеза на стойност около 60 000 лв., за която ищецът събрал средства чрез дарителска кампания. Поддържа, че понастоящем е със 100 % неработоспособност. Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът Военномедицинска академия (ВМА) в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че ищецът е лекуван неколкократно във ВМА. През 2001 г. ищецът претърпял ПТП, в резултат на което били засегнати десен долен крайник (бедрена кост), имал е също така фрактура в областта на дясната тазобедрена става и счупване на тазовия пръстен с нарушаване на неговата цялост. В тази връзка ищецът бил лекуван в болница в Бургас, както и опериран в УМБАЛСМ „Пирогов“. На 16.01.2018 г. К. Щ. Т. постъпил в Клиника по ортопедия и травматология на ВМА по повод зачервяване и гноевидно секретиране от дясното бедро. На 19.01.2018 г. му била извършена оперативна интервенция. Бил взет секрет за микробиологично изследване, което дало положителен резултат от посявката за Staphylococcus aureus MRSA и антибиограма за чувствителност на антибиотиците Ванкомицин и Тейкопланин. Ответникът поддържа, че тази микробиологична проба за пръв път доказала наличието на бактерии, причинили инфекция в дясното дистално бедро, вероятно въведени в раната при първичната оперативна интервенция, проведена в болница в Бургас преди повече от 13 години. На 26.11.2018 г. ищецът постъпил отново във ВМА за изваждане на антибиотичните перли.

Констатирано било неналичие на активна инфекция. Операция била извършена на 30.11.2018 г. Твърди се към този момент остеомиелитът на бедрената кост да е бил излекуван. Ответникът сочи, че в началото на 2020 г. ищецът се е консултирал с проф. Ц. от ВМА. На 11.03.2020 г. била извършена 3 компютърна аксиална томография на таз и 3D реконструкция на дясна тазобедрена става. След изследването проф. Ц. обсъдил с ищеца няколко варианта за евентуално ендопротезиране на дясна тазобедрена става.

Разяснени му били усложненията, които могат да настъпят на базата на предхождащ остеомиелит и необходимостта от изграждане на тазово дъно.

Поддържа се, че след размисъл пациентът се съгласил с предложеното му лечение и бил плануван за прием на 13.07.2020 г. След извършването на операцията ищецът бил изписан вертикализиран на 23.07.2020 г., приучен да ходи с две помощни средства. След дехоспитализацията К. Т. провел телефонен разговор с д-р Ц., като му споделил притесненията си от състоянието на оперативната рана. Ищецът бил посъветван да дойде във ВМА, където да му бъде оказана своевременна медицинска помощ. Това не било сторено, като пациентът вместо това постъпил в болница в Бургас. На 01.09.2020 г. ищецът бил хоспитализиран във ВМА с оплаквания от оперативната рана. Установен бил щамът Staphylococcus aureus MRSA, констатиран през 2018 г. отново след предхождаща хоспитализация в болницата в Бургас. Операция била извършена на 08.09.2020 г., като пациентът прекарал едно денонощие в КАИЛ за активно наблюдение, за което бил предупреден предварително. Оспорва се твърдението през това време близките на ищеца да не са имали възможност да получат информация за него. Следващата хоспитализация на ищеца във ВМА била в периода от 16.11.2020 г. до 16.12.2020 г. Бил опериран на 18.11.2020 г., като взетата по време на операцията микробиологична проба дала положителен резултат за Staphylococcus aureus MRSA, отново предшествана от хоспитализация на пациента в болницата в Бургас. Следващите две хоспитализации във ВМА на 21.06.2021 г. и на 16.07.2021 г. били свързани с желанието на ищеца за продължаване на лечението му. Ответникът поддържа, че поставянето на антибиотичен спейсър в УМБАЛСМ „Пирогов“ не би било възможно, ако реконструктивната операция при поставянето на първичната тазобедрена става е била компрометирана. Намира, че в резултат на проведеното във ВМА лечение при пациента били налице възстановено тазово дъно и липса на бактериален растеж, а поставянето на дефинитивна ендопротеза било въпрос на време. Оспорва се доводът на ищеца, че не е бил достатъчно информиран за оперативното лечение, свързаните с него рискове и евентуални усложнения.

Ответникът се противопоставя и на твърдението за заразяване на К. Щ. Т. с вътреболнична инфекция при престоя му във ВМА. Изтъква, че щамът на бактерията Staphylococcus aureus MRSA се изолира всеки път, когато пациентът е бил хоспитализиран в „УМБАЛ - Бургас“ АД. Сочи, че при всички хоспитализации на ищеца във ВМА му е оказвана в пълен обем качествена, своевременна, комплексна и адекватна медицинска помощ, включително антибиотична терапия, изцяло съобразена с оплакванията му и с наблюдавания ход на заболяването. Своевременно и правилно били проведени всички възможни диагностични и лечебни процедури. Ответникът поддържа, че твърдените болки и страдания са с нормален интензитет и 4 продължителност предвид влошеното здравословно състояние на ищеца вследствие на получените травми от претърпяното ПТП и интервенциите, осъществени в други лечебни заведения. Излага с оглед претенцията за обезщетение за имуществени вреди, че не се установява по безспорен начин, че разходите, за които са представени доказателства, са направени именно от ищеца във връзка с процесните хоспитализации. Освен това същите били правени доброволно и поради тази причИ. не представляват вреди. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва по чл.

86, ал. 1 ЗЗД. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.