Решение № 499 от 15.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Велико Търново, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

ДИМО КОЛЕВ

Любка Милкова при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело № 20224100500803 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 509 от 26.09.2022 година по гр. д. № 712/2022 год. РС-Горна Оряховица е уважил предявените от В. Д. Х. против ОППК Б. Д. О., ЕИК *** искове по чл. 344, ал.1, т.

1 т. 2 и т. 3 КТ. Ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 8074,32 лв. и е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 11898 лв. ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца разноски по делото, а в полза на съда дължимата държавна такса. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ОППК Б. Д. О., ЕИК *** чрез пълномощник адв. П. Ч.. Решението се обжалва по отношение на уважената част от исковете. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушаване на материалния закон и необосновани изводи. Излага твърдения за немотивираност на решението и необсъждане на събраните по делото доказателства. Неправилно бил приложен и чл. 193 КТ като се отхвърлят доказателствата на ответника. Предвид това жалбоподателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски и в двете инстанции.

По реда и в срока по чл. 263 от ГПК от ответника В. Д. Х. чрез адв. А. Ч. е постъпил 1 писмен отговор на въззивната жалба чрез който същата се оспорва като неоснователна.

Счита, че решението е правилно и постановено в съответствие с материалния закон.

Оспорва като неоснователни всички възражения, наведени във въззивната жалба. Излага подробни доводи относно правилното приложение на чл. 193 КТ. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – потвърдено. Претендира присъждане на разноските по делото.

Страните не са направила искания за събиране на нови доказателства и не представя нови такива.

В съдебно заседание:

Жалбоподателят се представлява от адв. П. Ч. – поддържа въззивната жалба и изложените в нея оплаквания. Излага аргументи за това, че представлявания от него жалбоподател в качеството си на работодател е спазил разпоредбата на чл. 193 КТ – изискани са обяснения. Навежда доводи, че ответникът по жалбата – ищец в исковото производство е допуснал сочените в оспорената заповед нарушения на трудовата дисциплина. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде уважена, да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски и за двете инстанции.

Ответникът по жалбата се явява лично и с адв. А. Ч.. В хода на устните състезания излага подробно своите съображения защо приема атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Поддържа отговора на въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски и пред въззивната инстанция.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Решението, предмет на въззивната проверка, е постановено от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.

Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба.

Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира за установена следното:

2

В исковата си молба ищецът В. Х. Д. твърди, че е бил трудово правоотношение с ответника ОППК Б.-Д. О. по силата на сключен трудов договор и е изпълнявал длъжността „***“. Със заповед № 07 от 21.03.2022 година на председателя на кооперацията му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на това основание трудовото правоотношение било прекратено. Заповедта била връчена с писмо с обратна разписка на 22.03.2022г. Причина за това било, че след продължителен болнични се явил на 15.03.2022г. в 8.00 ч. на работното си място и в 10 часа, без да уведоми председателя, напуснал самоволно работното си място. Освен това на 16.03.2022г., 17.03.2022г. и 18.03.2022г. не се явил на работа, без да е посочил основание за това и във форма 76 това било отразено като самоотлъчка. Счита, че уволнението му е незаконосъобразно, поради това че не била спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ- не са му искани обяснения и той не е давал такива нито писмени нито устни. Отсъствието му било по уважителни причини – заболяване от Ковид 19. Освен това издадената заповед не отговаряла на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ – не била мотивирана- не било посочено кога било извършено нарушението, наказанието и законния текст въз основа на който се налага, не било формулирано точно нарушението, а само бил посочен чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Оспорва да е било налице виновно неизпълнение на трудовите задължения по смисъла на чл. 187 от КТ. Твърди, че е образцов работник и никога до сега не бил наказван з, порицаван или глобяван от работодателя си. С оглед това моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени; да го възстанови на заеманата до уволнението работа и да му бъде присъдено обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконно уволнение – от 22.03.2022г. до 22.09.2022г. в размер на 11898 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът оспорва основателността на предявените искове. В отговора на исковата молба излага твърдения за това, че ищецът като работник е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, след като на 15.03.2022г. се явява в 8 часа на работа и е бил уведомен, че ще му се търси отговорност за допуснати нередности в работата и следва да остави ключовете на поверения му ***, той в 10 часа напуска работното си място без да уведоми никого. Не се явява на работа и през следващите три последователни дни – 16,17 и 18 март 2022г., за което били съставени констативни протоколи от специално определена комисия. На 17.03.2022г. била издадена заповед № 5, съгласно която от ищеца били изискани обяснения за горепосоченото нарушение. На 18.03.2022г. в 11:20 часа ищецът се явил в административната сграда на кооперацията, хвърля ключовете и демонстративно отказва да получи посочената заповед както и отказва да дава обяснения, размахвал трудовата си книжка и отказвал да я предаде. Издадена била заповед № 6 от 18.03.2022г. за инвентаризация на трактор Б. и стопанския инвентар към него. На 21.03.2022г. била издадена заповед № 7 от 21.03.2022г. с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ , а със заповед № 23 от 21.03.2022г. било прекратено и трудовото правоотношение на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Ответникът счита, че е спазил всички изисквания на закона при налагане на 3 дисциплинарното наказание. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира присъждане на разноските по делото.

При горните твърдения, правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна; чл. 344, ал.1, т. 2 – за възстановяване на заеманата до уволнението работа и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ – за обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконно уволнение, но за не повече от шест месеца, имащи за предмет спорно преобразуващо право на признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението работа, както и притезателното право за заплащане на обезщетение, поради оставане без работа вследствие на това уволнение.

Установените от първата инстанция основни факти по делото относно съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало от трудов договор и длъжността, която е заемала ищецът Д. и нейното съдържание като права и задължения; размерът на получаваното месечно трудово възнаграждение; прекратяването на това правоотношение едностранно от работодателя без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ – поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; датата и факта на връчване на Заповед № 7/21.03.2022г. – 22.03.2022г., от която дата се счита и момента на прекратяване на трудовото правоотношение не са спорни.

Спорни остават фактите и тяхната правна оценка относно спазване процедурата по налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. Анализирайки събраните в хода на първоинстнационното производство доказателства, настоящата инстанция достига до следния извод: Страните не спорят относно факта, че ищецът е отсъствал от работа до 15.03.2022 година по уважителна причина – продължителен отпуск поради временна нетрудоспособност – болничен лист № *** от 14.02.2022г. за периода от 14.02.2022г. и болничен лист № *** от 289.02.2022г. за периода от 01.03.2022г. до 14.03.2022 година. На 15.03.2022г. ищецът/ответник по въззивната жалба/ се явява на работа в 8.00 часа и в 10:00 часа напуска работното си място. Не се явява на работа и следващите два дни, за което обстоятелство също не уведомява никого. На 15.03.2022г. в 8:45 часа ищецът предава ключовете от трактор „***“ с ДК № ***, което било извършено в канцеларията на стопанския двор в гр. Д. О., ***, № ***, за което е съставен Протокол № 21 от 15.03.2022г.

Ищецът оспори авторството на документа от името на предал, но допуснатата и изслушана съдебно графическа експертиза установява, че подписът положен от името на предал – В. Д. е на В. Д..

На 17.03.2022г. издадена заповед № 5/17.03.2022г. от Председателя на кооперацията чрез която е наредено на основание чл. 193, ал. 1 от КТ В. Х. Д.. В самата заповед е посочено, че ще бъде връчена в 9.00 часа в администрацията на кооперацията в гр. Д. О., ул.

*** № *** в стаята на *** А. Л. на 18.03.2022г. Заповедта реално не е връчена, но върху нея има отбелязване че В. Д. се явява на 18.03.2022г. в административната сграда в 11:20 часа и отказва да получи заповедта. Налице са и подписи на трима свидетели – А. Л. Д. – ***, Й.

М. П. – работник и Р. Т. Д. – ***. Ищецът оспорва съдържанието на това отбелязване и 4 твърди, че не се е явявал. Като свидетел по делото е разпитана А. Л. – ***, която сочи в показанията си, че тя е правила протоколите за неявяване на работа на ищеца,за удостоверяване отсъствието му на 15.03.2022г. след 10 часа, на 16 и 17 март 2022г. целия ден. Свидетелката сочи, че от Д. са искани обяснения, които той отказва да даде. Като свидетел е разпитан и Й. М. П. – един от подписаните се като свидетел на отказа за получаване на заповед № 5 от 17.03.2022г. и един от комисията съставила протоколите за отсъствието на Д. от работа. Свидетелят сочи, че на 1.03.-2022г. ищецът е предал ключовете от трактора, чакал е председателя до 10 часа след което си е тръгнал. Не се явил на работа и през следващите дни. Сочи също така, че е идвал на 21.03.2022г. в кооперацията и отказал да даде обяснения и за този отказ също се бил съставил протокол.

Разпечатката съдържа 37 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e17262bf-d536-4ba5-a6db-6b936e713b6a