Решение № 59 от 07.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Румен Б. Попов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600090 по описа за 2025 година Производството е по глава XXI отНПК.

Делото е било образувано във връзка с жалба на адв. С. Х. – защитник на осъдения М. Р. М. срещу протоколно определение рег. № 152 от 29.01.2025 г., постановено по ЧНД № 98/2025 г. по описа на ОС – Пловдив.

С посочения съдебен са били групирани на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК наложените на осъдения М. Р. М. наказания по НОХД № 876/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 251/2024 г. на Районен съдПловдив и НОХД № 117/2024 г. на ОС-Пловдив, като на осъдения е било определено едно общо най-тежко наказание от девет години лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК така определеното на М. Р. М. общо найтежко наказание лишаване от свобода е било увеличено с 1/2, като е било постановено М. да изтърпи едно общо най-тежко увеличено наказание в общ размер на тринадесет години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗИНЗС е било постановено същият да изтърпи така наложеното му общо най-тежко увеличено наказание при 1 първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК първият съд е приспаднал от общото най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което осъденият М. Р. М. е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 876/2022 г., считано от 10.03.2022 г. до влизане в сила на определението за кумулация.

Във въззивната жалба се релевират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се, че това е довело до неправилни и незаконосъобразни изводи на решаващия съд, който е увеличил наказанието с максимално възможното по закон, като не е съобразил предложението на представителя на държавното обвинение определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода да бъде увеличено само с две години.

Релевира се, че по този начин се е стигнало до колизия в тезите, които застъпва прокурора като орган, който се занимава с привеждане на присъдите в изпълнение и увеличаването на наказанието по инициатива на съда. Излагат се съображения и за неправилна преценка от страна на първия съд на завишената обществена опасност на осъдения. Същият е бил маргилизиран още от рождението си и съществува опасност определеният размер на наказанието да изгради у него още по-силни престъпни навици, включително и за много по-тежки престъпления от тези, за които е бил осъждан до настоящия момент. От въззивния съд се иска да преосмисли възможността за намаляване на определения от окръжния съд общ размер на наказанието. От апелативния съд се иска да определи по-нисък размер на увеличеното с ½ от ПОС най-тежко наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура-Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че окръжният съд е съобразил при произнасянето си, всички изисквания на разпоредбата на чл. 36 НК, касаещи индивидуалната и генералната превенция. Очевидно е, че при наличието на тези 19 осъждания на подсъдимия, последните 3, от които са били групирани, единственият възможен начин да бъде в цялост изпълнени целите на наказанието е увеличение с ½ на определеното общо най-тежко наказание. Правилно окръжният съд се е аргументирал при подхода си в високата обществена опасност на конкретния осъден. За прецизност, представителят на държавното обвинение обръща внимание и на обстоятелството, че в подадената до съда 2 жалба неправилно е била интерпретирана позицията на прокурора при Окръжна прокуратура – Пловдив по отношение на увеличаване на общото най-тежко наказание, доколкото в случая е било определено едно общо найтежко увеличено наказание в съответствие с искането на първоинстанционния прокурор.

Адв. Ж. П. – служебен защитник на осъдения М. Р. М., който участва в хода на съдебните прения пред настоящия съд, поддържа изцяло подадената жалба, по изложените в нея искания, за изменение на атакуваното определение в частта му за приложението на разпоредбата на чл. 24 НК, като счита, че увеличението на наказанието с ½ е непропорционално. Намира, че целите на наказанието биха се постигнали успешно и с увеличение на общото наказание с по-малък размер, а именно с две години лишаване от свобода.

Моли за произнасяне на въззивния съд в този смисъл.

Осъденият поддържа казаното от служебния си защитник. Сочи, че според него, прокуратурата иска увеличение на наложеното му наказание, защото е осъдил обвинението за дело, което е било прекратено.

В последната си дума, осъденият М. Р. М. предоставя на съда по отношение на наказанието.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки правилността и обосноваността на атакуваното определение във връзка с направените оплаквания и изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от страна, надлежно процесуално легитимирана, в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, обаче, е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел за установено следното:

Съобразно приложената по делото справка за съдимост на М. Р.

М., правилно е било преценено, че от значение за настоящото произнасяне на съда са само наложените спрямо същия наказания са последните три присъди, фигуриращи в справката му за съдимост, доколкото наказанията по присъдите на М. преди тях, вече са били кумулирани и изтърпени, а и деянията по последните три присъди не се намират спрямо тях в съвкупност, а в условията 3 на рецидив. В тази връзка от значение за настоящото произнасяне на съда са само следните осъждания на М.:

1. С присъда № 4 от 2023 г. по НОХД № 876/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в сила от 23.01.2024 г., на М. Р. М. е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на девет години, което да се изтърпи при първоначален строг режим, като осъждането му е за престъпление по чл.

199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 НК – квалифициран състав на грабеж, извършен на 08.03.2022 г.

2. С определение за одобряване на споразумение 3760 от 2024 г. по НОХД № 2515/2024 г. на Районен съд Пловдив, в сила от 28.06.2024 г., на М. Р.

М. е било наложено наказание лишаване от свобода от една година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, като осъждането е за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК – квалифициран състав на кражба, извършена при условията на опасен рецидив на 22.01.2022 г.

С определение № 5526/ 01.10.2024 г. на РС - Пловдив, влязло в сила от 17.10.2024 г., посочените по-горе наказания са били групирани, като е било определено едно общо най-тежко наказание от девет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

3. С присъда № 16 от 27.02.2024 г. по НОХД № 117/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, в сила от 27.12.2024 г., на подсъдимия са наложени наказания както следва:

- за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода от 15.02.2022 г. до 26.02.2022 г. – грабеж, извършен при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, му е било наложено наказание в размер на осем години лишаване от свобода, - за престъпление по чл. 157, ал. 1 НК – осъществяване на действия по полово удовлетворение с лице от същия пол чрез сила и заплашване, извършено на 15.02.2022 г. - четири години лишаване от свобода, - за престъпление по чл. 143, ал. 1 НК – употреба на сила спрямо друго лице, с което го е принудил да претърпи нещо, противно на волята му, извършено на 26.02.2022 г., за което му е било наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 1 за тези три престъпления с присъдата е било определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на осем години, което да се изтърпи при 4 първоначален строг режим.

Всяко едно от отделните престъпления по описаните по-горе пунктове е било извършено преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което се намират в реална съвкупност. Правилно в тази връзка окръжният съд е определил на осъдения едно общо наказание за съвкупността, което следва да бъде най-тежкото от така наложените му - в случая наказанието по НОХД № 876/2022 г. на Окръжен съд -Пловдив от девет години лишаване от свобода. Правилно в тази връзка, окръжният съд е определил едно общо най-тежко наказание от девет години лишаване от свобода за престъпленията по трите присъди, намиращи се в реална съвкупност помежду си. С основание окръжният съд е направил и преценка дали са налице основания за увеличаване на така определеното общо, найтежко наказание на съвкупността, по реда на чл. 24 от НК. Касае се за основен принцип при определяне на наказанията при съвкупности. На първо място - да се определя наказание за всяко деяние, като се наложи най-тежкото от тях. В този смисъл, при индивидуализиране на наказанието при съвкупност от престъпления, законосъобразно е било приложено правилото, че по-тежкото наказание поглъща по-лекото – Poena major absorbet minorem.

При преценка на доказателствата, определящи обществената опасност на личността на осъденото лице, окръжният съд с основание е приел, че общото най-тежко наказание, наложено на осъдения М. М. е недостатъчно за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. С основание е отбелязал, че у осъдения са изградени устойчиви престъпни навици, довели до осъществяване на множество престъпления, намиращи се в реална съвкупност - общо пет на брой, всички тежки и умишлени, реализирани в рамките на период от три месеца. Съобразно съдебната "автобиография" на осъдения същият е бил многократно осъждан и преди да извърши първото деяние от обсъжданата реална съвкупност, като последното наказание по предходното му осъждане е било в размер на шест години и осем месеца лишаване от свобода. То е било изтърпяно на 26.07.2021 г. Независимо от този немалък размер на наказание, което е изтърпял, няколко месеца по-късно, М. е извършил поредица от престъпления, увреждащи както правото на собственост, така и неприкосновеността на личността на различни граждани.

Правилно първата инстанция е приела, че това сочи на много висока степен на обществена опасност на осъденото лице, като спрямо него целите на чл. 36 от 5

НК не биха били постигнати без приложение на разпоредбата на чл. 24 НК.

Отчитайки тези особености, окръжният съд с основание е приел за справедливо, така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на девет години да бъде увеличено с една втора, или осъденият да изтърпи за посочената съвкупност от престъпления едно наказание, увеличено по реда на чл. 24 НК, в общ размер на тринадесет години и шест месеца лишаване от свобода. Така увеличеното наказание не надминава сбора от отделните наказания, наложени за престъпленията в реална съвкупност, нито надминава максималния размер предвиден за наказанието лишаване от свобода и в този смисъл изцяло съответства на установената съдебна практика.

Следва напълно да бъде споделени горните изводи на окръжния съд, че наложеното на осъдения общо най-тежко наказание в размер на девет години лишаване от свобода не би могло да изиграе своята поправителна роля и не би съдействало за постигане целите по чл. 36 НК, поради което в случая са налице основания за увеличаването му по реда на чл. 24 НК. Настоящият съд намира, че действително определеното общо наказание само по себе си не съответства в пълнота на съвкупността от престъпни деяния, поради което не е в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, без приложението и на чл. 24 НК. Налице са предпоставките за неговото увеличение по посочения ред. В конкретния случай обстоятелствата по делото за личността на осъдения, тежестта на престъпленията, както и техният брой дават основание да се приеме становището на първия съд, че е необходимо осъденият да бъде изолиран за малко по-продължителен период о т време от обществото. Правилно е било съобразено, че той е извършил множество отделни престъпления, като е налице и поредица от негови предишни осъждания за разнообразни престъпления, извършени при условията на опасен рецидив, за които многократно е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Отделно от това, поредицата най-актуални осъждания на М., включена в настоящата кумулативна група, е също преимуществено за престъпления, извършени при условията на опасен рецидив, което дава основание да се приеме, че при осъдения са налице трайно изградени престъпни навици. Безспорни са и характеристичните данни на лицето, които го представят в изключително негативна светлина. От изложеното се установява, че осъденият не демонстрира желание да се превъзпита и да бъде 6 полезен за обществото. При тези данни, правилно е прието, че поправянето и превъзпитанието на осъдения не би се постигнало само с изтърпяване на определената по реда на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК санкция от девет години лишаване от свобода. Така определеното на осъдения общо най-тежко наказание лишаване от свобода правилно е било увеличено с ½, като е било преценено, че същият следва да изтърпи едно общо наказание по формираната кумулативна група в окончателен размер от тринадесет години и шест месеца лишаване от свобода. Посоченото наказание в пълна степен би гарантирало постигане на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Увеличението на наказанието по реда на чл. 24 НК е напълно допустимо в посочения размер от ½ от определеното общо най-тежко наказание за съвкупността от престъпления, поради което не се съзира заявеното противоречие с материалния закон.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1725795-cc9d-4ab3-b721-bccc05f3468f