Решение № 307 от 17.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Т.а Иванова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100507336 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20013021 от 14.02.2022г., постановено по гр.дело №14571/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, е осъден „С.П.“ ООД, с ЕИК *******, да заплати н а Г. З. Д., с ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 24000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на настъпила трудова злополука, при която е причинена смъртта на съпруга й Д. С. Д., настъпила на 18.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на злополуката (18.03.2018г.) до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 24000 лв. до пълния предявен размер от 120000 лв.

(представляваща сумата от 96000 лв.) като неоснователен. С решението е осъден „С.П.“ ООД, с ЕИК *******, да заплати на Т. Д. С., с ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 24000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на настъпила трудова злополука, при която е причинена смъртта на баща му Д. С. Д., настъпила на 18.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на злополуката (18.03.2018г.) до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 24000 лв. до пълния предявен размер от 120000 лв. (представляваща сумата от 96000 лв.) като неоснователен. С решението е осъден „С.П.“ ООД, с ЕИК *******, да заплати на С. Д.

С., с ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на настъпила трудова злополука, при която е причинена смъртта на баща му Д. С. Д., настъпила на 18.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на злополуката (18.03.2018г.) до 1 окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 20000 лв. до пълния предявен размер от 100000 лв.

(представляваща сумата от 80000 лв.) като неоснователен. С решението е осъдена Г. З.

Д., с ЕГН **********, да заплати на „С.П.“ ООД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1056 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно отхвърлената част от предявения иск. С решението е осъден Т. Д. С., с ЕГН **********, да заплати на „С.П.“ ООД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1056 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, и з ч и с л е н и съразмерно отхвърлената част от предявения иск. С решението е осъден С. Д. С., с ЕГН **********, да заплати на „С.П.“ ООД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1056 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно отхвърлената част от предявения иск. С решението е осъден „С.П.“ ООД, с ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 2720.00 лв., представляваща държавна такса, изчислена върху цената на уважените искове.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - „С.П.“ ООД, с ЕИК *******, представлявано от управителя Д. Д. В., с която се обжалва решение №20013021 от 14.02.2022г., постановено по гр.дело №14571/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че СРС не е анализирал правилно събраните доказателства и е обосновал погрешен извод за основателност на предявените искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Твърди се, че в случая не се оспорва факта, че Д. С. Д., наследодател на ищците, е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като в длъжностната характеристика за изпълняваната от него длъжност – „мениджър“, няма вменено задължение да разнася пратки на адреси, неговата дейност е била ръководно-организаторска, поради което се поддържа релевираното в писмения отговор възражение, че трагичният инцидент, при който е настъпила смъртта на Д. С. Д., на 18.03.2018г., не представлява трудова злополука.

Поддържа се още, че определеният от СРС размер на обезщетение за причинените на наследниците на Д. С. Д. неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на техния наследодател, е значително завишен и несъобразен с установения принцип за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както и не са отчетени конкретните обстоятелства, при които е настъпила трудовата злополука, а именно, че изключителен принос и проявена небрежност за настъпването на процесното ПТП има пострадалия, предвид на което се поддържа доводът, че отговорността на работодателя следва да се намали, поради наличие на предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука с Д. С. Д., станала на 18.03.2018г. като неоснователни и недоказани, алтернативно да бъде намалено присъденото на ищците обезщетение за неимуществени вреди след като се приложи разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ. Прави се възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от въззиваемите страни разноски за платено адвокатско 2 възнаграждение, направени пред настоящата инстанция.

Въззиваемите страни - Г. З. Д., с ЕГН **********, С. Д. С., с ЕГН **********, и Т. Д. С., с ЕГН **********, не депозират писмен отговор, чрез процесуален представител адв.Н. А. в съдебно заседание вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответника. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон като е приел, че са се осъществили фактите, включени във фактическия състав на претендираното от всеки от ищците вземане – доказани са причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател, настъпила в резултат на ПТП, което е признато по установения законов ред за трудова злополука. Твърди се още, че правилно СРС е определил справедлив размер на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, който е съобразен с практиката на ВКС. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от Г. З. Д., с ЕГН **********, С. Д. С., с ЕГН **********, и Т. Д.

С., с ЕГН **********, срещу „С.П.“ ООД, с ЕИК *******, при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на общия им наследодател Д. С. Д. в резултат на настъпила трудова злополука на 08.03.2018г. при изпълнение на служебни задължения за осъществяване на доставки на територията на град Брезник, като трудовата злополука е осъществена в района на град Перник, кв.“Райна чешма“, при управление на ле к автомобил „Рено Клио“, с рег. №*******АС, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (08.03.2018г.) до датата на окончателно изплащане на обезщетенията.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба, съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността 3 на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, първостепенният съд е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон като е приел, че са се осъществили фактите, включени във фактическия състав на претендираните вземания - доказани са претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от тях болки, страдания и значителен емоционален дискомфорт и стрес от загубата на най-близкия им човек – съпруг и баща, претърпени от смъртта на техния наследодател - Д. С. Д., в резултат от настъпилата трудова злополука, призната за такава по надлежния ред. Обоснован е извод, че е доказана причинна връзка между настъпилата трудова злополука и претърпените от ищците неимуществени вреди. Прието е, че са налице предпоставките за възникване на отговорността на ответника по чл.200, ал.1 КТ за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди. След като е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съобразяване с нормата на чл.52 от ЗЗД, е прието, че исковите претенции на всеки от ищците са основателни за пълните им предявени размери, след което правилно първоинстанционният съд е разгледал и е приел за доказано релевираното в хода на делото възражението на ответника за съпричиняване – прието е, че отговорността на работодателя следва да се намали с 80 %, поради което предявените искове са уважени частично, в полза на ищцата - Г. З. Д., е присъдено обезщетение в размер на 24000 лв., в полза на ищеца - Т. Д. С., е присъдено обезщетение в размер на 24000 лв., в полза на ищеца - С. Д. С., е присъдено обезщетение в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва от датата на злополуката (18.03.2018г.) до окончателното изплащане на присъдените суми.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях, като намира, че не следва отново да преповтаря изводите на СРС в обжалваното решение, които са правилни и законосъобразни. При правилно разпредЕ. доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с правилността на обжалваното решение.