Определение № 242 от 23.02.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 140/2026
- Вид
- Определение № 242
- Подписан
- 23.02.2026
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.614 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 242 гр. Плевен, 23.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500140 по описа за 2026 година Производство по чл.274 и сл. ГПК.
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по частната жалба, подадена от П. Л. Н., като майка и законен представител на М.
Е. Х. и от Ц. Е. Х., действаща със съгласието на своята майка М. Х., чрез пълномощника им адв. В. Д. против протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 113 от 14.01.2026година на Плевенски районен съд, с което съдът е отказал събиране на доказателства по молба на ищците, направено писмено в открито заседание - за събиране на описаните в т.1-4 от молбата документи. В частната жалба се изтъкват съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, което частните жалбоподатели считат за преграждащо и молят за неговата отмяна. По същество са изложили доводи, че районният съд немотивирано е отказал да приложи разпоредбата на чл.614 от ГПК като събере относими писмени доказателства по реда на Регламент /ЕС/2020/1783.
Считат, че исканията са своевременно направени и за доказателства, които са необходими за изясняване на спорния предмет на делото. Аргументите за това са изложени подробно в частната жалба. Молят въззивният съд да отмени атакуваното определение и да отмени определението за даване ход по същество на делото, постановено от РС.
Ответникът по частната жалба не е взел становище по нейната основателност.
1
Въззивния съд, като взе предвид изложените в частната жалба аргументи, прецени приложените в делото доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Пред Плевенски районен съд е образувано граждански дело № 5206/25г. за издръжка по искова молба на П. Л. Н., като майка и законен представител на М. Е. Х. и от Ц. Е. Х., действаща със съгласието на своята майка М. Х., чрез пълномощника им адв. В. Д. срещу Е. П. Х., с постоянен адрес в гр.Плевен и последен известен/настоящ/ адрес в гр. В., А.. С обжалваното определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 14.01.2026г. съдът е оставил без уважение молбата на ищците, депозирана в същото заседание чрез пълномощника им за събиране на писмени доказателства за доходите и имуществото на ответника във В.. За да постанови определението съдът е приел, че Приключи е съдебното дирене и дал ход за прения между страните. На 28.01.2026г. е постановил решение по делото № 103, с което е увеличил издръжките на децата.
Въззивният съд счита, че е сезиран с недопустима частна жалба.
Постановеното от първоинстанционния съд определение по арг. от чл.274, ал.1 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване. То нито е преграждащо по см. на точка първа от текста, нито правото да се обжалват е изрично посочено в закона. Определението, с което съдът се произнася по въпрос относно събирането на едно или друго доказателство, дори и да е неправилно, неговата неправилност не дава право на заинтересованата страна да го обжалва самостоятелно преди постановяване на съдебното решение. Дали съдът е извършил правилна и законосъобразна преценка по повдигнатите с частната жалба въпроси, се проверява заедно с правилността на решението, ако то бъде обжалвано.
Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001г. на ВКС, в т. 5, което не е загубило значение и при действието на новия ГПК /посочено изрично в т.9, б.“в“ от ТР № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по т.д. № 1/2013г. ОСГТК/, по отношение на въпроса кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване сочи, че обжалваното по настоящото дело определение не е от вида на посочените в тълкувателното решение 2 определения, влизащи в категорията „преграждащи” по-нататъшното развитие на делото.Същевременно правото за обжалване не е изрично посочено и в закона.
Поради изложеното, подадената от П. Л. Н., като майка и законен представител на М. Е. Х. и от Ц. Е. Х., действаща със съгласието на своята майка М. Х., чрез пълномощника им адв. В. Д. частна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на П. Л. Н., като майка и законен представител на М. Е. Х. и от Ц. Е. Х., действаща със съгласието на своята майка М. Х., подадена чрез пълномощника им адв. В. Д. против протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 113 от 14.01.2026год. на Плевенски районен съд, с което съдът е отказал събиране на доказателства по молба на ищците, направено писмено в открито заседание - за събиране на описаните в т.1-4 от молбата документи, като НЕДОПУСТИМА.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски АС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3