Решение № 749 от 06.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Варна, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20223110200637 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б.

В. ИВ.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0442-000034 / 03.02.2022г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП.

В жалбата се навеждат доводи, че при съставяне на акта и издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не били отразени правилно обстоятелствата, при които било извършено нарушението.

Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въз. И., редовно призован, не се явява. Постъпила е молба от надлежно упълномощен представител на жалбоподателя- адв. А.Д., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Отново са изложени съображения за това, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за това, че закъснението констатирано в протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се дължи на техническа грешка и др. Поради това и се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.

1

Постъпили са писмени бележки, с които се оспорва въззивната жалба , изложено е становище за това, че наказателното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, иска се неговото потвърждаване, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.01.2022г. в 20.05ч. въз. И., въпреки че бил употребил алкохол, управлявал л.а. „Опел Астра” с ДК № В 1174 НВ, като се движел в гр.Варна, по ул.” Първи май” в посока „Лукойл“. По същото време на този пътен участък, в изпълнение на служебните си задължения се намирали полицейски служители при ІV РУ-Варна, един от които св.

А.А., които го спрели за проверка. Въз. И. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „ Дрегер 7510” с № 0045. При пробата с № 01804, направена в 20.09ч. се установило съдържание на 0,65 промила алкохол. Поради това св. А. съставил против въз. И. акт за установяване на нарушение - управление на МПС след употреба на алкохол, което квалифицирал като такова по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. При личното предявяване на акта , както и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани възражения.

На въз. И. в 20:45 ч. бил издаден талон за кръвна проба, в който било посочено, че следва да се яви до 35 мин. В МБАЛ „Св.Анна“-Варна. Въззивникът предприел незабавно изпълнение на даденото му предписание и се явил в болничното заведение в 21:17ч., т.е в рамките на определеното му в талона време от 35 минути. За резултатите от изследването бил изготвен протокол за химическа експертиза № 49/17.01.2021г. , в който било посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта на въз. И. е била 0,46 промила.В протокола бил отразен като час на явяване в болницата 21:47ч.

Въз основа на така съставения акт и с оглед отразеното в заключението като време на явяване в болничното заведение, против въз. И. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушенията по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. Резултатите от химическата експертиза не били взети предвид поради отразеното в протокол № 49/ 17.01.2022г. закъснение за явяването на въз. И. в медицинското заведение. На въззивника било наложено наказание „Глоба” в размер на 500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.

Доколкото фактическата обстановка бе изяснена и без разпита на св.А., съдът го заличи от списъка за призоваване.С оглед на наведените в жалбата срещу постановлението възражения, съдът служебно изиска доказателства за времето, в което въз.И. се е явил и е дал кръвна проба. От представеното копие от страница на журнал за прием в спешно отделение от 14.01.2022г., което съдът кредитира изцяло като 2 относимо съм спора, е видно чевъз.И. е бил регистриран в 21:17 часа.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 22-0442-000034/03.02.2022г.. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор ПП при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з - 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Съдът намира обаче, че неправилно е бил приложен материалния закон. Нормата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП задължава водачът на МПС да не управлява след употреба на алкохол с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или под въздействието на упойващо вещество. Безспорно по делото е установено, че на 14.01.2022г. в 20:05 часа, въз. Б.И. е управлявал собственият си лек автомобил, като при извършената му проверка с техническо средство „ Дрегер“ 7510 с №0045, е бил отчетен положителен резултат от 0.65 промила алкохол.На въз.И. е бил издаден талон за изследване №0022606, със срок за явяване в болничното заведение 35 мин., считано от 20:45 мин.

Видно от журнала за прием в спешно отделение, жалбоподателят е регистриран в 21:17 мин., като след него в 21:40 мин, 22:16 мин. и т.н., са вписани други лица. В изготвеният протокол за медицинско изследване и взимане на биологични проби от др К.В., също като час на извършване на манипулацията е вписан 21:17 мин.

Единствено в Протокола за химическа експертиза №4 / 17.01.2021г., в който е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта на въз. И. е 0,46 промила, като час е отразен 21:47ч. Именно този протокол е бил известен на наказващият орган и той се е съобразил с отразеното в него, като съобразно посочения час, е приел, че въз.И. не е изпълнил даденото му с талона за кръвна проба предписание за явяване в болничното заведение в определеното му време от 35 минути, поради което и е възприел показанията на дрегера, с който въззивникът е бил изпробван, на основание чл.15 ал.6 от Наредба № 1 / 19.02017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това обаче не е 3 било правилно, доколкото видно от останалите писмени доказателства е, че въз.И. се е явил в указания му срок от 35 минути, дал е кръвна проба и установения резултат е показал, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била под 0,5 на хиляда, а именно 0,46 на хиляда.В този смисъл въззивникът не е допуснал нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.

Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз.И. да се присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума съответства на минималния размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това , като взе предвид невисоката сложност и продължителност на делото, съдът намира, че на въз. И. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0442-000034/ 03.02.2021г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което на Б. В. ИВ. са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД-МВР- Варна да заплати на Б. В. ИВ. 300 /триста/ лева представляващи сторените от него разноски за адвокатска защита.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4