Решение № 3040 от 10.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3040 гр. Варна, 10.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110113008 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „А. Б. Б.“ ЕООД срещу Р. Н. П. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №4887/22.08.2023г., издадена по ч.гр.д.

№10760/2023г. по описа на ВРС в полза на ищеца на следните суми, дължими по Договор за кредит №989445/18.12.2017г., сключен с „К.“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 18.12.2017г. с „А. Т.“ ЕООД, погасило сумите по договора за кредит и вземанията на което са прехвърлени в полза на заявителя с Договор за цесия от 02.03.2021г.: 869.42 лева, представляваща дължима главница по договора за кредит; 774.04 лева, представляваща дължима главница по договора за поръчителство; 159.63 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода 18.12.2017г. до 31.01.2019г.; 475.36 лева, представляваща лихва за забава по договора за кредит за периода 18.12.2017г. до 18.08.2023г., 383.14 лева, представляваща лихва за забава по договора за поръчителство за периода 18.12.2017г. до 18.08.2023г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда 21.08.2023г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 18.12.2017г. ответницата сключила Договор за кредит №989445 с „К.“ ЕАД, по силата на който получила кредит в размер на 869.42 лева, която се съгласила да върне на 13 броя вноски по 93.55 лева в срок до 31.01.2019г. По договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 42.24%, както годишен процент на разходите 50 %. Договорът бил сключен по електронен път съобразно ЗПФУР и 1 при спазване на изискванията му.

На 18.12.2017г. ответницата сключила и договор за поръчителство с А. Т. ЕООД, съгласно който дружеството се задължило да сключи с К. ЕАД и да отговаря пред последното солидарно с ответницата за всички задължения по договора за кредит и да плати всички изискуеми задължения по него при поискване от кредитора.

На 18.12.2017г. А. Т. ЕООД и К. ЕАД сключили договор за поръчителство, по силата на който А. Т. ЕООД се задължило спрямо К. ЕАД за всички задължения на ответницата по договора за кредит.

Тъй като ответницата не изпълнила задълженията си по договора за кредит К. ЕАД поканило поръчителя А. Т. ЕООД на 18.02.2021г. да плати всички задължения на ответницата по договора за кредит. А. Т. ЕООД ги погасило на 23.02.2021г., за което ответницата била уведомена по електронна поща.

На 02.03.2021г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания ищецът придобил вземането на А. Т. ЕООД от ответницата, за което последната била уведомена.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответницата е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска.

Оспорва се наличието на валидно сключен договор за кредит, наличието на волеизявления от страна на ответницата за сключване на такъв и потвърждаване.

На следващо място се оспорва ответницата да е получила сумата по договора.

Сочи се, че в исковата молба се твърди, че ответницата е получила 869.42 лева, а лихвата по кредита се изчислявала върху сумата от 1000 лева. На следващо място било посочено, че е уговорен лихвен процент 41.24 %, а в договора бил вписан 35.05 % и оставало абсолютно неясно на какво се дължат тези разлики.

Излага се, че липсват доказателства за изявлението на ответницата да сключи договор за поръчителство. Оспорва се такъв договор да е сключен и неговата действителност. В условията на евентуалност се твърди, че този договор е недействителен поради липса на основание за сключването му.

Твърди се, че акцесорните задължения за възнаградителна лихва и възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство са недължими поради нищожност на клаузите, които ги въвеждат, на основание чл.19,ал.5 ЗПК. Твърди се, че сборът на лихвите по кредита и възнаграждението на поръчителя надвишават законово установената горна граница, тъй като надвишавали размера на твърдяната дължима главница.

Претенцията за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 159.63 лева се сочи за неоснователна при твърдения, че чл.3 от договора е нищожен на основание чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Претенцията за заплащане на договорна лихва била от 35.05 % при законна лихва за същия период 10 %, което очевидно накърнявало добрите нрави.

2

Сочи се, че клаузите на чл.4 от договора за кредит и съответните разпоредби на ОУ са нищожни поради неравноправния им характер и противоречие с добрите нрави. Излага се,че се касае за недобросъвестна търговска практика, водеща до облагодетелстване на кредитора за сметка на потребителя. Въведено било условие за предоставяне на поръчителство, но с одобрено от кредитора юридическо лице. Задължителната допълнителна такса за поръчителство, изисквана от А. Т. ЕООД била в размер почти идентичен със самата месечна вноска.изборът на поръчител бил реално извършен от търговеца като на ответницата не била дадена възможност да влияе върху уговорката с гаранта. Това представлявало неизпълнение от страна на кредитора на пред договорното му задължение по смисъла на чл.8,ал.1, б.“в“ ЗПФУР да предоставя информация за името и седалището на всяко трето лице,с което потребителят трябва да влезе в търговски отношения по повод договора за кредит.

Оспорва се ответницата да е била уведомена надлежно за изискуемостта на задълженията по договора за кредит, за изплащането на задълженията й от А. Т. ЕООД.

Сочи се, че липсват доказателства А. Т. ЕООД да е изплатило задълженията на ответницата.

Не били представени приложенията за прехвърляне на вземането към ответницата, както и уведомление за извършената цесия.

Отправя се искане за отхвърляне на иска.В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, за него се явява назначения от съда особен представител адв. М. Ж..

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №10760/23год. по описа на ВРС се установява , че заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК с вх.рег.№62109 от

21.08.2023год. е уважено , като е постановена заповед за изпълнение против длъжника Р. Н.

П. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на кредитора „А. Б. Б.” ЕООД,ЕИК: ** със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“България“ №81В, ап.3, следните суми, дължими по Договор за кредит №989445/18.12.2017г., сключен с „Кредисимо“ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 18.12.2017г. с „А. Т.“ ЕООД, погасило сумите по договора за кредит и вземанията на което са прехвърлени в полза на заявителя с Договор за цесия от 02.03.2021г., както следва: в размер на 869.42 лева, представляваща дължима главница по договора за кредит; в размер на 774.04 лева, представляваща дължима главница по договора за поръчителство; в размер на 159.63 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода 18.12.2017г. до 31.01.2019г.; в размер на 475.36 лева, представляваща лихва за забава по договора за кредит за периода 18.12.2017г. до 18.08.2023г., в размер на 383.14 лева, представляваща лихва за забава по договора за поръчителство за периода 18.12.2017г. до 3

18.08.2023г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда 21.08.2023г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 153.23 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

Вземането произтича от следните обстоятелства: суми, дължими по Договор за кредит № 989445/18.12.2017г., сключен с „К.“ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 18.12.2017г. с „А.Т.“ ЕООД, погасило сумите по договора за кредит и вземанията на което са прехвърлени в полза на заявителя с Договор за цесия от 02.03.2021г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и с разпореждане №37593/03.10.2023год. заповедният съд указва на заявителя за възможността да предяви иск. Съобщение за това разпореждане е редовно връчено на заявителя на 04.10.203год. Исковата молба е предявена на 10.10.2023год. ,т.е. в законоустановения едномесечен срок. Налице е допустима претенция по която съдът дължи произнасяне по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: : Общи условия за предоставяне на кредити на „К.“ АД; Договор за потребителски кредит №989445 от 18.12.2017г.; Приложение №1 към Договор за потребителски кредит №989445 от 18.12.2017г.; Договор за поръчителство от 18.12.2017г.; Договор за предоставяне на поръчителство от 18.12.2017г.; Приложение №1 към Договор за предоставяне на поръчителство от 18.12.2017г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г.; разписка за извършено плащане, справка извлечение от системата на „А. Т.“ ЕООД към 23.02.2021г.

Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства се установява , че между Кредисимо и ответникът е сключен Договор за потребителски кредит №989445, сключен на 18.12.2017г. между „К.“ АД и Р. Н. П. от разстояние ,както и че на същата датата между „А.

Т.“ЕООД и ответника е сключен договор за поръчителство.

Вземанията по договора за кредит и договора за поръчителство са цедирани на ищеца с договор за продажба на вземания от 02.03.2021год.

Съдържанието на договора за кредит е подробно регламентирано в представените договор за потребителски кредит , погасителен план към него, инкорпориран в Приложение № 1 към него и Общите условия за предоставяне на кредити. Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „К." АД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от 4 отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласнодефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.

В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи - договор за потребителски кредит № 989445, сключен на 18.12.2017г. и общи условия към него, както и разписка за направено в полза на ответницата плащане за сумата от 692.36лв. Ето защо, а и предвид липсата на доказано от ответната страна възражение по валидността на сключения договор, следва да се приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г.о., ГК/.