Решение № 137 от 24.04.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Ловеч, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20224310100486 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК.

Съдът е сезиран с ИМ, подадена от А. В. С., с адрес: ********, чрез адв. И. Г., САК, служебен адрес: ***** против „КРЕДИСИМО“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.“Витоша“№ 146, Бизнес център „България“, ет.4, управлявано и представлявано от изп.директор Сокол Радостинов Янков.

От фактическа страна са наведени твърдения, че на 07.07.2021 г. ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № ****** г. с ответника „Кредисимо“ЕАД. Сочи, че съгласно Приложение №1 към Договора, кредитът е потребителски и е на обща стойност 2700 лева, които е усвоил. Кредитът следвало да бъде изплатен на 24 равни месечни вноски в размер 164.73 лв., които включват частично погасяване на главницата и лихвите. Излага, че лихвеният процент по кредита е 39.67%, като счита, че е прекомерно висок, необоснован и в противоречие със ЗПК и ЗЗП. Същото се отнася и за установения в Приложение №1 към Договора Годишен процент на разходите ГПР в размер на 47,74%. Изтъква, че така общият размер на кредита става 3953,52 лв.

Ищецът твърди, че по кредита е погасил две вноски и частично трета, по конкретно: на 10.08.2021 г. – 322,68 лв, на 10.09.2021 г. – 322.68 лв и на10.10.2021 г. – частично плащане на 322.68 лв. Отбелязва, че според ответника, е в просрочие с вноските за месец ноември, декември и януари, като всички те са отново в размер на 433,68 лв. при договорена от него месечна погасителна вноска 164,73 лв. Твърди, че не е бил уведомен на какво се дължи едностранната промяна на вноската, нито било уговорено с Приложение към Договора.

1

Твърди се, че в Договора и в Общите условия за предоставяне на кредити има редица неравноправни клаузи, които нарушават равноправието между ищеца, в качеството на Кредитополучател и ответника „Кредисимо“ЕАД. Сочи, че такива клаузи има глава X от Общите условия за предоставяне на кредити. Изтъква, че в т.4 на глава X се установява, че „всички вземания по Кредит, отпуснат във връзка с настоящите ОУ, могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми с едностранно изявление на Кредисимо до Кредитополучателя.

Твърди, че в Глава XII от ОУ, озаглавена „Прекратяване на договора“, също има наличие на неравноправни клаузи в т.1.3 „Едностранно от Кредисимо, с известие с незабавно действие, изпратено по реда на тези ОУ – в случай на неизпълнение на Кредитополучателя на задължение по договора за кредит (в това число и по тези общи условия).

Ищецът излага, че в глава XIII Форс мажор, т.1 се установява, че „Кредисимо“ няма как да носи отговорност пред Кредитополучателя за всяко забавяне или пропуск да изпълни свое задължение по тези Общи условия, което се дължи на форсмажорен случай. Посочва, че в т.4 на съшата глава от ОУ се казва, че „липсата на финансови средства няма да се счита за форсмажорен случай, както по отношение на Кредисимо, така и по отношение на Кредитополучателя.

Наведени са твърдения, че в глава VIII от Общите условия, озаглавена „Права и задължения на страните“ в т.2.3. се регламентира правото на Кредисимо едностранно да повиши размера на дължимата лихва върху неплатения до момента размер на главницата по Кредита в случай на инфлация по- голяма от 2% на месечна база и 24% на годишна база, по данни и индекс на инфлацията, определени от НСИ. Отбелязва, че в т.2.5 се установява друга неравноправна клауза – правото „по всяко време да прехвърли правата си по Договора на трето лице, включително да заложи вземането в полза на трето лице съгласно Закона за особените залози, без да се изисква съгласието на Кредитополучателя за това“.

Счита, че в Общите условия за предоставяне на кредити има и други неравноправни клаузи.

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да Установи наличието на неравноправни клаузи в Договор за потребителски кредит № ****** г., сключен между Кредисимо ЕАД, в качеството на кедитор, и А. В. С., кредитополучател, да постанови договора за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК и да постанови да върне само чистата стойност на кредита и че не дължи други разходи по кредита.

Претендирани са и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кредисимо“ЕАД, чрез юрк. Т. Б., е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта и основателността на иска.

Заявява, че не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ****** г. между ищеца, като кредитополучател, и „Кредисимо“ЕАД, като кредитодател, за сумата от 2700 лв, при лихвен процент по кредита в размер на 39,67 % и ГПР в размер на 47,74 лв. Не оспорва, че ищецът е усвоил сумата от 2700 лв. Твърди, че ищецът се е задължил да извърши 2 плащания на „Кредисимо“ЕАД в общ размер на 3953,52 лв. за предоставения му кредит.

Оспорва релевираното от ищеца твърдение, че размерът на договорната лихва по процесния договор е прекомерен и е в противоречие със ЗПК и ЗЗП. Счита, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК и на ЗЗП, като намира, че в конкретния случай следва да се отчете факта, че се обсъжда договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното правоотношение се уреждат от специален закон, а именно – Законът за потебителския кредит. Изтъква, че в разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено, че ГПР не може да бъде по-висок пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на РБ. Навежда аргументи, че за да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорната възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него могат да се насложат допълнителни разходи като такси, комисионни, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредиополучателя. Твърди, че договореният ГПР е в рамките на допустимата граница, като намира за неоснователен доводът за нищожност на договорената възнаградителна лихва. С отговора са оспорени наведените от ищеца доводи за нищожност на Договор № ****** г. поради неспазване на изискванията на ЗПК.

Подчертава, че в исковата молба ищецът не е посочил конкретни разпоредби, които според него процесният договор за кредит нарушава. Поддържа, че ДПК и приложението към него съдържат действителните уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. Счита, че въз основа на предварително предоставената информация на ищеца от страна на „Кредисимо“ЕАД, която е фактически точна, ищецът сам е взел самостоятелно и информирано решение за сключването на ДПК. Ответникът е посочил, че Кредитополучателят – ищец е заплатил изцяло 2 (две) погасителни вноски и частично 3-та (трета) за погасяване на задълженията си по процесния Договор, както сам е признал и в исковата молба. В отговора се твърди, че до настоящия момент са падежирали 9 вноски съобразно погасителния план, посочен в Приложение № 1 към ДПК, като непогасените задължения към 05.07.2022 г. са в размер на 828,46 лв. главница за периода от 10.10.2021 г.до 10.06.2022 г. и 535,72 лв. договорна лихва за периода от 10.10.2021 г. до 10.06.2022 г. С отговора от страна на ответника е отправено изрично волеизявление до ищеца А. В. С., с което обявява вземанията по ДПК № ****** г. за предсрочно изискуеми поради непогасяване на 6 или повече погасителни вноски съгласно чл.3.1, раздел X „Забава.

Предсрочна изискуемост“ от ОУ към договора. Излага, че след достигане на волеизявлението за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми до ищеца, задължението за главница ще бъде в размер от 2346.06 лв., а задължението за договорна лихва – в размер и периода съгласно описаното в предходния абзац. Наред с това, отбелязва, че дори и да се приеме, че процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл.23 от МПК ищецът ще дължи чистата стойност на кредита, а именно сумата от 2700.00 лв.

На основание чл.211 от ГПК, в срока за отговор, ответникът е предявил насрещен иск за дължимите от ищеца А. В. С. суми по ДПК № ****** г. МОЛИ, съдът да постанови 3 решение, с което да осъди С. да заплати на „Кредисимо“ЕАД сумата от 2 349,06 лв, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима на основание посочения договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 535,72 лв.., представляваща дължима договорна лихва за периода от 10.10.2021 г. до 10.06.2022 г.

В с.з. ищецът А. В. С. не се явява и не се представлява.

Ответникът –„КРЕДИСИМО“ не изпраща представител в о.с.з. Депозирана е писмена молба от пълномощника – юрк. Т. Б.. Поддържа подаденият отговор на исковата молба, както и депозираните становища и молби по него. Поддържа също и депозирания насрещен иск. Моли съдът да постанови неприсъствено решение по реда на чл.238 и сл. от ГПК, ако са налице предпоставките за това. В условията на евентуалност и в случай, че главният иск на ищеца срещу „Кредисимо“ЕАД бъде уважен, моли съдът да осъди А. В. С. да заплати на „Кредисимо“ЕАД сумата от 2700.00 лв., представляваща чистата стойност на кредита / главница/, на основание чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на 07.07.2021 г. между „Кредисимо“ЕАД, от една страна като Кредитор, и ищеца А. В. С., от друга страна като Кредитопоучател е сключен договор за потребителски кредит № 2413698 от 07.07.2021 г. Договорът е сключен въз основа на подадено от ищеца и одобрено от ЕКредисимо“ЕАД заявение по образец. От представената разпечатка на договора за кредит и Приложение № 1 към ДПК, което, неразделна част от него, имащ характер на препис съгласно нормата на чл.184 от ГПК, се установява, че предмет на договора е предоставянето на сумата от 2700.00 лв, при уговорен срок на кредита – 24 месеца чрез заплащане на 24 погасителни вноски всяка в размер на 164.73 лв. и падежни дати на вноските съгласно приложения към договора погасителен план, видно от който първата падежна дата е 10.08.2021 г. и последната падежна дата е 10.07.2023 г.

Съгласно постигнатата между страните договореност лихвеният процент по кредита е 39,67%, Годишният процент на разходите по Кредита /ГПР/ е 47,74%, а общият размер на всички плащания, дължима от Кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на кредита е 3953,52 лв.

Тъй като процесният договор е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на 4 договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл.3 вр.чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора се счита за спазена, като в хода на процеса електронният документ, съдържащ изявлението на страните по Договора за кредит, не е оспорен.