Присъда № 41 от 21.11.2023, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда №41, постановена на 21.11.2023 г. по НОХД №708/2023 г. на Районен съд - Търговище

Подсъдимият М. К. Г. от гр. Търговище е предаден на съд за това, че : на 24.07.2022 г. в гр. Търговище се заканил с убийство на баща си К. Г. Н. от гр. Търговище като замахвал срещу него с нож, крещял му изрази „Ще те убия“, „Ще те удуша“ и го душил, увивайки кърпа около врата му, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му престъпление по чл. 144, ал.3, т.1 във вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на публичното обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимият, така както е повдигнато, като пледира за налагане на наказание „пробация“, което да включва двете задължителни пробационни мерки.

Частният обвинител заяви, че не иска подсъдимият да бъде осъден, а само да освободи къщата.

Подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения, иска да бъде оправдан. Неговият защитник пледира за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно – за налагане на наказание „пробация“.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Г. е син на св.К. Г. Н. и имал склонност да злоупотребява с алкохол, в резултат на което ставал раздразнителен, конфликтен и агресивен. Св.К. Н. притежавал къща в гр.Търговище на ул.

„Ц.К.“. След смъртта на съпругата му св.К. Н. заживял на семейни начала със св.А. Т. А. в нейното жилище в гр.Търговище, а в къщата си допуснал подсъдимия да живее с жената, с която живеел на семейни начала и децата им, като за себе си оставил една стая, която да ползва. Подсъдимият, обаче считал, че след като баща му живее при св. А. А. няма място в къщата, което всеки път, когато св. К. Н. посещавал къщата си водело до възникване на напрежение и скандали между двамата. На 24.07.2022 г. св. К. Н. отишъл в къщата си на ул. „Ц.К.“, за да си вземе телефона, който бил там. След като си взел телефона, преди да си тръгне той казал на сина си, че ще заключи вратата на стаята си. Това подразнило подсъдимия и той започнал да вика на баща си, че няма право да заключва, на което св. К. Н. отговорил, че къщата е негова, което му дава право да заключва. Тогава подсъдимият хванал един нож, замахнал срещу баща си и започнал да му вика „ще те убия“. Виждайки, че напрежението между двамата ескалира се намесила съпругата на подсъдимия св. А. С. А., която застанала пред него, за да му попречи да достигне и да нарани баща си и му взела ножа. Това дало възможност на св.

К. Г. да излезе от къщата, но подсъдимият успял да го настигне и да метне на врата му кърпа, с която започнал да го души, крещейки „ще те убия“, „ще те удуша“. Свидетелят К. Н. успял да се освободи от дрехата, с която 1 подсъдимият го душил и избягал в дома на св. А. А..

По време на описаното и след това св. К. Н. изпитал страх за живота си поради отправената закана за убийство, придружена с агресивното поведение на подсъдимия - размахване на нож и душене.

Видно от изготвената съдебно психолого - психиатрична експертиза на св.Н. налице са свръх натоварени междуличностни отношения между баща и син, като непосредствено след инцидента св.К. Н. е изпитал висока тревожност, напрежение, мисловна фиксираност към случилото се, изразена вегетативна симптоматика (пребледнял, пресъхнало гърло), които емоции са в страхово - тревожния регистър с преживяване на реален страх, но без да са довели до психическо разстройство.

Видно от заключението на психолого - психиатричната експертиза на подсъдимия, същият към момента на извършване на деянието не страдал от психично заболяване и могъл да разбира свойството и значението на извършеното, не е бил в състояние на временно или продължително разстройство на психичната дейност, способен е правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения по тях, не се нуждае от задължително психиатрично лечение. Често употребявал алкохол и ставал заядлив, конфликтен, агресивен.

Горната фактическа обстановка се доказа категорично от показанията на св.К. Н., А. А. (включително и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281 НПК), А. А. (включително и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281 НПК), Е. Х. (включително и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281 НПК), частично от обясненията на подсъдимия, заключенията на експертизите и останалите писмени доказателства по делото.

Св.К. Н. категорично заяви, че подсъдимият, взел нож, но св.А. А. успяла да вземе ножа от ръката му. Също така заяви, че подсъдимият му хвърлил кърпа или тениска отзад на врата и започнал да го души. В това време му казал : „Ще те убия, ще те бия, ще те смачкам.“. Свидетеля заяви, че се изплашил много от поведението на подсъдимия. Св.А. А. възпроизвежда думите на Н., който й казал, че подсъдимият взел нож, после излязъл навън и с кърпа започнал да души св.Н.. Св.А. А. в съдебно заседание заяви, че не е видяла подс. да взима нож и не е видяла какво се е случило извън къщата.

Разпитана на досъдебното производство тази свидетелка е заявила, че подсъдимият е взел нож и след това го хвърлил. Не видяла подсъдимият да прави опит да души баща си, но видяла че същият държи в ръката си тениска и направил опит да удари с нея св.Н.. След прочитане на показанията й в досъдебното производство, в съдебно заседание тази свидетелка заяви, че не помни какво е станало. Свидетелката Е. Х. (очевидец) потвърди, че видяла как подсъдимият прехвърлил нещо като хавлиена кърпа през врата на баща си и се опитал да го задуши. Съдът намери, че свидетелските показания се подкрепят взаимно, поради което не намери основания да не кредитира същите като достоверни.

2

При обстоен и съвкупен анализ на горепосочените свидетелски показания, дадени в съдебно заседание и в рамките на досъдебното производство, съдът намери за безспорно доказана описаната по-горе фактическа обстановка. Съдът прие за безспорно доказано, че в рамките на процесният скандал между подсъдимия и св.Н., подсъдимият взел нож, след това започнал да души пострадалия с кърпа метната през врата му, крещял му „ще те убия, ще те удуша.“

Подсъдимият отрече да е вземал нож и да е заплашвал баща си.

Призна, че с тениската си започнал да дърпа баща си за врата, но отрече да го е душил. Не е категоричен дали е казал, че ще убие баща си. Потвърди, че между двамата е имало много скандали. Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимият, че не е вземал нож, че не е душил баща си и не го е заплашвал, тъй-като в тази им част обясненията са израз на защитна теза и в тази им част обясненията противоречат на посочените по-горе свидетелски показания.

Съдът отчете като напълно достатъчни събраните и коментирани по горе доказателства, които в своята съвкупност доказват извършването на деяние от страна на подсъдимия, представляващи отправянето на горепосочените реплики към пострадалия. От буквалния прочит на тези реплики следва категорично и недвусмислено, че същите съдържат отправена от автора им към адресата закана с убийство. В случая обвинението е за закана за убийство и от доказателствата по делото и приетите за доказани факти следва, че е налице такава. Друг съставомерен признак на престъплението по чл. 144 ал.3 НК, произтичащ от основния му състав по ал.1, е заканването да е от такова естество, че да би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, а именно, че по отношение на заплашения ще се извърши убийство, като не е необходимо да се доказва, че лицето действително се е изплашило. Това гласи и задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК на ВС на РБ, съгласно което с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода, поради което с извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока, като от субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Според цитираното ТР посочените обстоятелства от обективна и субективна страна следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. В настоящия случай събраните данни за влошените и напрегнати отношения между подсъдимия и пострадалия (баща и син), съпроводени и с прояви на физическо насилие от страна на подсъдимия към свид.К. Н., са подходящата основа, върху която е формиран и поддържан страха у пострадалия за напълно възможно реализиране на всяка отправена от подсъдимия към него закана.

Доказателствата, описващи състоянието на св.Н. след отправената закана – изпитал висока тревожност, напрежение, мисловна фиксираност към 3 случилото се, изразена вегетативна симптоматика (пребледнял, пресъхнало гърло) са емоции от страхово-тревожния регистър с преживяване на реален страх. Обстоятелствата при които е извършена заканата – скарване, вадене на нож, душене, на фона на дългогодишните влошени отношения, са обстоятелства, които могат да възбудят основателен страх у пострадалия за осъществяването на заканата. Заключението на експертизата доказва и, че пострадалия реално е преживял такъв страх.

От субективна страна подсъдимият е осъзнавал ясно съдържанието на отправената закана и предвид нейното съдържание, визиращо директно убийство, същият е съзнавал напълно с оглед и сложилите се между него и баща му отношения, че тази закана е възприета от него като действителна, реално осъществима заплаха, и дори е целял именно това. С тази закана той е целял да въздейства върху волята му като я насочи към действия в желаната от него посока – в случая да престане идва в къщата и да заключва вратата на една от стаите.

Предвид гореизложеното съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият М. Г. на 24.07.2022 г. в гр. Търговище се заканил с убийство на баща си К. Г. Н. от гр. Търговище като замахвал срещу него с нож, крещял му изрази „Ще те убия“, „Ще те удуша“ и го душил, увивайки кърпа около врата му, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, с което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1 във вр. с ал. 1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния харА. на извършеното от него деяние - неговата противоправност, запретеност и наказуемост, предвиждал е общественоопасните последици на деянието и е искал настъпването на тези последици.

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода до шест години.

Предвид горното, след като призна подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение, съдът му наложи наказание „пробация“, включващо двете задължителни пробационни мерки в размер на по една година. За да определи този вид и размер на наказание съдът при, че деянието е извършено при многобройни смекчаващи обстоятелства -– дългогодишните влошени отношения с пострадалия, частично съдействие за разкриване на обективната истина, провокативното поведение на пострадалия. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете предходните осъждания на подсъдимия, както и факта, че пострадалия е баща на подсъдимия. Съдът намери, че при тези смекчаващи обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание в случая се явява несъразмерно тежко. Съдът прецени, че наложеното наказание е балансирано и при този вид и размер на наказание, най-пълно ще бъдат постигнати целите на наказателната превенция и репресия – индивидуална и генерална, като счете, че наложеното наказание съответства 4 на тежестта и обществената опасност на деяние и дееца.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище направените на досъдебното производство разноски, а по сметка на Районен съд Търговище – разноските направени в съдебната фаза на процеса. Съдът пропусна да се произнесе по част от разноските направени в съдебното производство, поради което се произнесе с отделно определение за тези разноски.

Това бяха мотивите водили съда при постановяване на присъдата.