Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1447 от 23.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1199/2024
Вид
Определение № 1447
Подписан
23.12.2024
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1447 гр. Б., 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20241200501199 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от адв. Л. А. П., пълномощник на В. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул.П.Я.№, срещу Определение № 90073/17.09.2024г., постановено по гр.д. № 1012/2020г. по описа на Районен съд Б.. С атакувания съдебен акт е върната искова молба, подадена от В. С. Д. срещу Л. А. А., с която е предявена претенция по сметки за заплащане на припадаща се част от погасени вноски по договор за банков кредит от дата 21.03.2017г., ведно с лихвите за забава върху всяка анюитетна вноска и е прекратено производството по делото в тази част.

В жалбата се излагат подробно доводи и съображения за неправилност на атакуваното определение. Сочи се, че страната е изпълнила всички указания на съда, претенцията е ясна, поради което съдът не е имал правомощието да връща исковата молба поради неизпълнени указания, респ. ако е приел, че указанията в частта досежно лихвите не са изпълнени е следвало да върне исковата молба само в тази част.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

С влязло в сила решение е допусната делба на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Б., пл. 7-ма Рилска дивизия № 2, ет. 1, ап.1, между трима съделители - В. Н. Д. при квота 2/3 ид. части, В. С. Д.

1 при квота 1/6 ид. част и Л. А. А. при квота 1/6 ид. част. Не е спорно, че В. С. Д. и Л. А. А. са бивши съпрузи, които са закупили 1/3 от делбения имот в режим на СИО. След прекратяване на брака чрез развод между тях е възникнала обикновена съсобственост, поради което делбата е допусната при квоти по 1/6 ид. част за всеки от бившите съпрузи.

В първо о.с.з. по втора фаза на делбата, проведено на 12.10.2022г. съделителката В. Н. Д. предявява за разглеждане по реда на чл. 346 ГПК срещу съделителя Л. А. А. искания за сметки. В молбата си посочва, че 1/3 ид. част от делбения имот е придобита в режим на СИО от В. Н. Д. и Л. А. А., чрез покупко-продажба, за която е сключен договор за кредит. Твърди, че вноските по договора за кредит от дата 31.03.2017г., сключен с „Тексим банка“ АД, са заплащани само от нея, поради което ответникът следва да й заплати половината от тази сума, а именно 7 100 лв., както й стойността на лихвите за забава за всяка една анюитетна вноска от момента на заплащането й до момента на предявяване на исковата молба.

Така заявената претенция е приета за съвместно разглеждане в делбеното производство, видно от протоколно определение от дата 13.03.2023г. Впоследствие с определение № 90048/23.05.2024г. районният съд е приел, че така заявеното искане е неясно, поради което е дал указания на ищцата да посочи кога са погасени вноските – преди или след прекратяване на брака, посочил е, че не е ясен и размерът на сумата, която се претендира.

Посочил е, че акцесорната претенция също е неясна, доколкото не е надлежно индивидуализирана, липсва посочен начален и краен момент, от който се претендира и точен размер на тази претенция. Посочено е, че следва тази акцесорна претенция да се разграничи от претендираната законна лихва след завеждане на делото.

В изпълнение указанията на съда съделителката е уточнила, че претенцията й е за заплатени вноски по договор за креди след прекратяване на брака до дата на подаване на уточнителната молба от дата 28.06.2024г., като половината от заплатените вноски, които се претендират от бившия й съпруг са в размер на 4829,50 лв., със законна лихва и разноски.

С протоколно определение от дата 10.07.2024г. съдът отново е приел, че така заявената претенция по сметки е неясна. В мотивите си е посочил, че е недопустимо в претендираната сума за главница да бъдат включени заплатените вноски по сключения договор за кредит за периода след подаване на първоначалната искова молба /първо с.з. по втора фаза на делба/ доколкото прибавянето на нов период на практика е предявяване на нов иск, което е недопустимо да се прави на този етап от производство. Ето защо е указал на страната да поправи претенцията си като съобрази възможния краен период, до който може да се претендира исковата сума. Приел е също така, че не са отстранени нередовностите по отношение на заявената акцесорна претенция, доколкото не са посочени неизпълнен главен дълг, върху който се претендира, начален и краен период, размер на претенцията за лихва, както и да се разграничи тази претенция от искането за законна лихва от подаване на исковата молба. На страната е предоставен едноседмичен срок да направи необходимите уточнения, като й е указано, че при неизпълнение исковата 2 молба ще бъде върната, а производството по делото в тази част прекратено.

В определения от съда срок страната не е представила нова поправена молба.

С атакуваното определение районният съд е приел, че указанията не са изпълнени и исковата молба е нередовна. Ето защо на осн. чл. 129 ГПК същата е върната, а производството по делото в тази част е прекратено.

Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното определение е частично неправилно, предвид следните съображения:

Заявената претенция за заплащане на сумата в размер на 4829,50 лв., представляваща половината от заплатени вноски по договор за кредит за периода от 01.07.2017г. /прекратяване на брака/ до дата на подаване на уточнителната молба от дата 28.06.2024г. е ясна, поради което съдът не е следвало да дава повторни указанията до страната. В тази връзка следва да се посочи, че е недопустимо посредством указания до ищеца съдът да указва възможен краен момент, до който може да се заявява една претенция.

Искането на страната е ясно – претендират се половината от заплатените вноски считано от прекратяването на брака до подаване на поправената искова молба. Ако съдът смята, че част от така заявеното искане е недопустимо /това след подаване на първоначалната молба по чл. 346 ГПК/, респ. че е налице изменение на иска по чл. 214 ГПК, което е недопустимо е следвало да се произнесе в тази насока, а не да дава указания на страна при ясно заявено искане. Дали претенцията, респ. част от нея е допустима или не е въпрос, по който настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася, доколкото предмет на обжалване е акт на районния съд, с който молбата е върната като нередовна.

Правилни са изводите на съда по отношение на неизпълнение указанията на страната в частта, касаеща акцесорната претенция, както и законната лихва. От първоначално заявената молба по чл. 346 ГПК, както и от последващите уточняващи молби, не става ясно какво точно е искането на ищцата по отношение на лихва за забава и законна лихва, коя от тях се претендира, ако е първата върху каква сума, за какъв период и размер на претенцията. Доколкото акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва е отделен иск и по отношение на него не са изпълнени указанията на съда исковата молба в тази част подлежи на връщане.

С оглед на изложеното по-горе определението в частта, с която исковата молба е върната по отношение на претенцията за заплащане на главница ще следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на следващите се действия. В останалата част, с която исковата молба по отношение на претенциите за законна лихва и лихва за забава, е върната и производството по делото е прекратено ще следва да се потвърди.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 90073/17.09.2024г., постановено по гр.д. № 1012/2020г. по описа на Районен съд Б., в частта с която молбата по чл. 346 ГПК, подадена от В. С. Д. срещу Л. А. А. е върната по отношение на претенцията за заплащане на главница в размер на 4829,50 лв., която сума е заплатена за периода 01.07.2019г.-28.06.2024г. по Договор за банков кредит № 54500КР-АА-3571/21.03.2017г., сключен с „Тексим банк“ АД и ВРЪЩА делото на Районен съд Б. за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по отношение на така заявената претенция.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 90073/17.09.2024г., постановено по гр.д. № 1012/2020г. по описа на Районен съд Б. в останалата му част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4