Решение № 170 от 14.01.2020, Районен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 170 14.01.2020 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Невена Ковачева

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева гражданско дело № 8522 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Еос матрикс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж. к. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., с която се моли съда да приеме за установено, че ответниците „Ефокар

Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Изгрев, бл. 38, вх. 4, ет. 8, ап. 23, представлявано от С.Г.Г., С.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Я.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, дължат солидарно на ищеца сумата от 3000 лева – част от общо дължимата главница в размер на 7434,56 лева, дължима по договор за прокредит спринт от 12.03.2008 г. и сключен към него анекс от 03.06.2011 г., сумата от 235,53 лева мораторна лихва върху цялата дължима главница от 12.08.2016 г. до 13.08.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда – 13.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3105/15.08.2019 г. по ч. гр. д. № 6818/2019 г. на БРС.

Твърди се, че на 12.03.2008 г. е сключен договор за прокредит спринт между „Прокредит банк България“ ЕАД, „Ефокар Бургас“ ЕООД – кредитополучател, Г.Г. – солидарен длъжник, С.Г. – солидарен длъжник и Я.Д. – солидарен длъжник. По силата на договора кредиторът е отпуснал кредит в размер на 30000 лева. На 03.06.2011 г. е сключен анекс към договора. Погасени са били само част от месечните вноски. Кредитът е станал изцяло изискуем на 09.02.2016 г. поради настъпил краен падеж.

На 18.04.2016 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземане между между „Прокредит банк България“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ЕООД, по силата на който задължението е изкупено от ищеца. Длъжниците са уведомени по реда на чл. 99 ЗЗД за цедирането на дълга.

Моли се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответните страни са посочили, че искът е неоснователен. Не са уведомени за цесията. Освен това не е настъпила заявена от ищеца предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва се размерът на дълга. Молят съда да отхвърли иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Представен е договор за прокредит спринт от 12.03.2008 г., сключен между между „Прокредит банк България“ ЕАД, „Ефокар Бургас“ ЕООД – кредитополучател, Г.Г., С.Г. и Я.Д. – солидарни длъжници. В договора е посочено, че на дружеството се предоставя кредит в размер на 30000 лева с инвестиционна цел. Уговорен е годишен лихвен процент 12,50 %, като сумата ще бъде върната ведно с уговорената лихва на 84 месечни вноски. С анекс от 03.06.2011 г. е продължен срока на договора до 09.02.2016 г.

Приложен е договор за прехвърляне на вземания, сключен между „Еос матрикс” ООД и „Прокредит банк България“ ЕАД на 18.04.2016 г., в който е описано, че банката продава и прехвърля чрез цесия на „Еос матрикс” ООД вземанията си към длъжници по договори за кредит, описани подробно в приложението, сред които фигурира и ответника „Ефокар Бургас“ ЕООД. Представени са уведомления до длъжника и солидарните длъжници за цесията.

Изготвена е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило, че сумата от разрешения кредит е усвоена еднократно на 12.03.2008 г. По кредита е извършено плащане на сума в размер на общо 39925,86 лева, като по банковата сметка на цесионера за периода 18.04.2016 г. – 05.12.2019 г. не са постъпили плащания. Размерът на дължимата главница към крайния падеж 09.02.2016 г. е 7600,76 лева, а размерът на лихвите – 686,25 лева. Размерът на мораторната лихва за периода 12.08.2016 г. – 13.08.2019 г. върху претендираната главница от 3000 лева възлиза на 914,24 лева, а върху цялата дължима главница от 7600,76 лева – 2316,31 лева.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо