Определение № 389 от 27.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. Варна, 26.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000306 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е производство по частна жалба вх. № 2961/02.05.2024 г., по описа на Окръжен съд - Добрич, подадена от „Клас 2000“ ЕООД, действащ чрез адв. В. Г., против определение № 131/15.04.2024 г., постановено по електронно дело 20233200900055 (ТД № 55/2023 г.), по описа на Окръжен съд – Добрич, с което по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежно легитимирана страна, чието искане не е било уважено.

В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради неправилно прилагане на нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК при установено съществуващо право на ищеца и отхвърляна на иска само поради поведението на ответника, предявил възражение за прихващане.

Ответникът по частната жалба „Агро Мастер“ ЕООД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба, като сочи, че защитата с възражение, довело до отхвърляне на компенсируема претенция поражда отговорност на ищеца, предявил неоснователна претенция. Отделно възразява по допустимост на исканото изменение на решението чрез присъждане на разноски в полза на ищец, който не е обявил направените свои разходи в списък по чл. 80 ГПК.

Въззивният съд, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Производството е било водено по иск предявен на 18.04.23г. от продавач „Клас 2000“ ЕООД за присъждане на неплатена цена по търговски доставки на земеделска продукция, дължима от купувач „Агро Мастер“ 1

ЕООД. След получаване на искова молба на 29.05.2023г., ответникът е оспорил съществуването на своето задължение, като допълнително е обосновал и евентуално възражение за съдебно прихващане с насрещно задължение на ищеца, произтекло от доставки на семена, като е заявил придобиването му с цесия, съобщена на длъжника от цедента – доставчик с писмо от 09.06.2023г. С решение № 23/28.02.2024 г., допълнено с № 41/15.04.2023г, след като първата инстанция е установила изискуемото вземане на ищеца е извършила компенсация с установеното при разглеждане на възражението като придобито от цесионера по-голямо по-размер насрещно задължение. Като се е позовал на настъпило погасяване към момента на възникване на изискуемост на насрещните задължения преди предявяване на иска, съдът е отхвърлил изцяло претенцията на ищеца и му е възложил разноските, направени от ответника на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, първата инстанция е преквалифицирала искането на жалбоподателя „Клас 2000“ ЕООД за преразпределяне на отговорност за разноски по делото (предявено като въззивна жалба срещу частта от решението, в която са определени разноските) като молба за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК , основана на доводи за причиняване на процеса от ответника, който е предизвикал правния спор по основателната претенция и порадена отговорност по чл. 78 ал.1 ГПК. Искането за изменение на вече определените разноски, чрез възлагането им на ответника, настоящият състав възприема като евентуално съединени две искания. На първо място, ищецът е поискал отмяна на своето задължаване за разноски и евентуално, насрещно възлагане на разноски на другата страна. При такъв вид сезиране, наличието на списък на конкретните разходи, които тази страна е направила не е необходима предпоставка за разглеждане на молбата (т. 8 от ТРОСГТК 6/2012). Процедурата по изменение на постановения акт е допустима.

По същество съдът преценява, че макар законът да урежда възлагане на отговорност за неоснователно оспорване на съдебно предявено право само в случаите на уважаване на иска на титуляря на притезанието(чл. 78 ал.1 ГПК), в съдебната практика се е наложило и тълкуването, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца също следва да се дължат разноски(определение № 277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на ВКС, І г.о). Отхвърлянето на претенцията на ищеца в настоящия казус е резултат от зачитане на действие на факт, чиито последици са настъпили в хода на делото. За разлика от други случаи на съдебно прихващане, когато ищецът е предприел защита срещу ответник, легитимиран надлежно като негов кредитор с насрещно вземане, независимо дали то е било спорно или не, в настоящия процес на жалбоподателя е било противопоставено задължение, което не му е било известно. Ищецът е бил длъжник на трето лице ( цедента „Агро мастер семена“ ЕООД), което е уведомило своя клиент „КЛАС 2000“ЕООД за прехвърлянето на вземането си на цесионер (свързан с него чрез общо управление в лицето на В.В.) едва на 09.06.2023г. Към третото лице – първоначален кледитор е било отправено и изявление за прихващане, за което няма данни за е произвело погасителен ефект( л. 35 гръб от делото на ДОС). Затова при упражняване на право на иск на 18.04.23г ищецът не е 2 можел да предполага, че длъжникът му „Агро мастер“ЕООД вече разполага с насрещно компенсируемо вземане, за да може сам да извърши компенсацията, с която да погаси едновременно и своя дълг и търсеното с иска задължение на ответника. Ето защо, защитата чрез отправено изявление от ответника като активно прихващащ нов кредитор го поставя в положение, подобно на недобросъвестен длъжник, предлагащ забавено плащане в хода на процеса, а не на добросъвестен ответник, ползващ свое насрещно активно ликвидно вземане за погасяване на пасивен дълг, отчитано с обратна сила и изключващо забавата. В този смисъл и посочената от ответника в становището по исканото изменение по чл. 248 ГПК съдебна практика е изцяло неотносима към обстоятелствата по настоящото дело. Нормата на чл.

78 ал.3 ГПК следва да се тълкува в съвкупност с останалите разпоредби, отнасящи се до разпределяне на отговорност за съдебни разноски (чл. 78 ал.1 и ал. 2 ГПК), а тези правила недвусмислено индикират като основание за тази обективна отговорност именно извънсъдебното поведение на страната, която е причинила недобросъвестно правен спор. В случая тази страна е ответникът, независимо че иска е отхвърлен, тъй като този резултат е постигнат само поради придобиването на противопоставимото на ищеца насрещно вземане в хода на процеса, след допусната вече забава на длъжника на ищеца. Затова настоящият състав намира за приложимо правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК, гарантиращо правото на ищеца да бъде възмезден за разходите, които е направил за защита на своето доказано като притезание изпълняемо право (погасено като пасивно прихванат дълг). Молбата за преразпределяне на отговорността за разноските и възлагането им на ответника, вместо на ищеца, е основателна и следва да бъде уважена. Обжалваното определение, което не съотвества на изложените от настоящия съд мотиви следва да се отмени.

Макар и да не е представил списък, ищецът е заявил още в исковата си молба искане за определяне на разноски, вкл. адвокатски хонорар. До приключване на спора по делото са били представени и доказателства за внесена такса от 1171.81лв. и 300 лв. внесени за възнаграждение на вещо лице. Към представения договор за правна помощ с уговорен платим с банков превод хонорар от 2993.71лв. няма допълнително доказателства за реалното насочване на дължимата сума към сметката на адвоката, а втората депозирана сума за експертиза е била възстановена като неизползвана на вносителя. От общия размер на направените от ищеца разноски, причинени обективно само с поведението на ответника остава само внесената начална такса и затова само сумата от 1171.81лв следва да бъде възложена на тази страна. В тази смисъл следва да се измени и решението, с което е приключил спора по същество пред първата инстанция.

По изложените съображения, съставът на Апелативен съд – Варна ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 131/15.04.2024 г. постановено по електронно дело 20233200900055 (ТД № 55/2023 г.), по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е отхвърлено искането на „Клас 2000“ ЕООД за изменение на 3 постановеното по делото решение в частта за разноските и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 23/28.02.2024 г., допълнено с № 41/15.04.2023г постановено по търг. дело № 55/2023 г., по описа на Окръжен съд – Добрич в частта, с която ищецът „Клас 2000“ ЕООД е бил осъден да заплати на ответника „Агро Мастер“ ЕООД сума от 300лв и адвокатско възнаграждение в размер на 2994лв. на осн. чл. 78 ал.3 ГПК, както следва:

ОСЪЖДА „АГРО МАСТЕР“ ЕООД ЕИК 124621842, гр. Добрич, бул.

„Добруджа“ № 233, да заплати на „КЛАС 2000“ ЕООД , ЕИК 124518172, гр.

Добрич, ул. „Методи Кусевич“ № 4, сумата от 1171.81лв.(хиляда сто седемдесет и един лева и осемдесет и една стотинки), представляваща направени от ищеца съдебни разноски за защита по причинен от ответника спор, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна касационна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4