Решение № 177 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100508843 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 167716/13.06.2023 г., подадена от „С.Е.“ ЕООД – ответник по гр. дело № 17840/2022 г., Софийски районен съд, 166 състав срещу постановеното по него Решение № 6275/22.04.2023 г., в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца „Софийска вода“ АД на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 203 Закон за водите /ЗВ/ сумата от 6 527, 15 лв., представляваща стойността на начислена главница за доставени ВиК услуги по фактури издадени в периода 12.10.2020 г. – 11.11.2020 г. с период на потребление 04.10.2018 г. – 31.08.2020 г. за водоснабден имот с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул.

******* с клиентски № 1005327230, заедно със законна лихва от 29.12.2021 г. /датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: 180, 46 лв. – разноски в заповедното производство и 1 029, 05 лв. – разноски в исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно обсъждане на доказателствения материал. Недвижимият имот, до който се твърди, че била доставяна питейна вода бил продаден от ответното дружество на 04.08.2020 г. на трето лице, поради това неправилно бил уважен иска за периода 04.08.2020 г.

– 31.08.2020 г. Счита се за незаконно издаването на една фактура /№ 0100531777/12.10.2020 г./ за отминал двугодишен период на потребление /04.10.2018 г. – 31.08.2020 г./. Сочи се, че новият собственик на водоснабдения имот подал заявление за смяна на партидата едва на 05.10.2020 г., като подал и самоотчет, без за това да бъде уведомен ответникът. Твърди се неяснота на начина, по който водомерът е бил засечен, кой е осигурил достъп до него.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което иска в уважената му част да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна-ищец „Софийска вода“ АД редовно уведомена на 21.06.2023 г. не подава отговор в законоустановения срок.

1

Третото лице-помагач „ДСС И.“ ЕООД редовно уведомено на 25.06.2024 г. не подава отговор в законоустановения срок.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 17840/2022 г., Софийски районен съд, 166 състав е образувано по искова молба с вх. № 655583/04.04.2022 г., подадена от „Софийска вода“ АД, след образуване на заповедно производство, по което е постъпило възражение, в която се твърди, че между ищеца и ответника били създадени трайни взаимоотношения по предоставянето на водонснабдителна и канализационна услуга за имот с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. ******* с клиентски № 1005327230. За потребеното количество вода били издавани редовни ежемесечни фактури. Въз основа на тях за периода 12.10.2020 г. – 11.11.2020 г. общо дължимата сума за предоставената услуга била в размер на 6 538, 02 лв., които останали незаплатени.

Въз основа на изложеното е поискано установяването на посоченото задължение, заедно със законна лихва върху него от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

Ответникът „С.Е.“ ЕООД оспорил иска по основание и размер с твърдението, че в периода, по отношение на който е издадена процесната фактура, а именно 12.10.2020 г. – 11.11.2020 г. ответникът не бил собственик на имота. Нито продавачът, нито праводателят са получавали фактури за цитирания период. Не било ясно как е отчетен водомерът, неговите показания, към исковата молба липсвала фактура, от която да е видно какво е количеството на потребената вода.

С Определение № 32392/29.11.2022 г. по делото е конституирано „ДСС И.“ ЕООД като трето лице-помагач на ответника. В своя отговор, подаден по реда на чл. 131 ГПК дружеството е оспорило иска по основание и размер. Не е оспорило, че от 04.08.2020 г. то е станало собственик на водоснабдения имот, но твърди, владението му да е предадено на 01.09.2020 г. с приемо-предавателен протокол. Поддържа, че към тази дата обемът на изразходваната вода е в размер на 3 921 куб. м. На 05.10.2020 г. дружеството е подало заявление за промяна на титуляря. Фактурите били издавани на базата изчислен, а не реален отчет. Дължимите суми били заплатени от „ДСС И.“ ЕООД. Иска отхвърляне на иска.

По делото е представена справка № 851277/21.07.2021 г. от електронната партида на „С.Е.“ ЕООД в Службата по вписванията, от която е видно, че на 04.08.2020 г. е заличена договорна ипотека по отношение на имот с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. *******, собственост на цитираното търговско дружество. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том IX, рег. № 15732, нот. дело № 1394/2020 г. продавачът „С.Е.“ ЕООД е продал на купувачът „ДСС И.“ ЕООД имот с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. *******. С приемо-предавателен протокол от 01.09.2020 г. управителят на „С.Е.“ ЕООД е предал владението на имота на управителя на купувача „ДСС И.“ ЕООД. В същия са вписани данни от водомера в имота в размер на 03921, 77 куб. м.. Със заявление за промяна на титуляра на партида с вх. № ЗП-15929/05.10.2020 г. „ДСС И.“ ЕООД поискало от „Софийска вода“ АД да промени партидата на имота на негово име. Като дата на придобиване на имота е посочена 04.08.2020 г. Вписаното показание на водомер с № 1821075811 е 03921, 77 куб.м. Към отговора на третото лице-помагач са представени фактури, които удостоверяват плащания по възникнали задължения за периода 30.09.2020 г. 06.03.2023 г.

По делото е изслушана и приета ССчЕ, в чието заключение е посочено, че сумата за предоставени ВиК услуги за процесния период /12.10.2020 г. – 11.11.2020 г./ е формирана от стойността на доставеното количество питейна вода за периода 04.10.2018 г. – 31.08.2020 г.

Не са отвеждани отпадни води. Според Приемо-предавателни протокол с № 0121957/20.07.2018 г. в имота бил монтиран водомер с № 1821075811 с първоначално показание 10 куб.м. За периода от монтиране на водомера до продажбата на имота потребеното количество питейна вода е в размер на 3 911 куб.м. Вземайки предвид, че при монтирането на водомера е бил с показание 10 куб. м., то крайното показание следва да 2 бъде намалено с този показател на 3 911 куб. м. Пред дружеството-доставчик е представен приемо-предавателния протокол, в който било записано цитираното количество потребена вода, което е счетено като самоотчет. Въз основа на него била издадена фактура № 0100531777/12.10.2020 г. с посочен период на фактуриране 06.08.2020 г. – 31.08.2020 г. В заключението е направено изчисление спрямо актуалните към фактурирания период цени за доставка само на питейна вода и е достигнато до извода, че дължимата стойност е 6 527, 15 лв.

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, в което е приел, че ответникът „С.Е.“ ЕООД е бил собственик на водоснабдения имот за процесния период, през който до него е доставяна питейна вода на стойност 6 527, 15 лв., изчислена съобразно доказаното по делото потребено количество питейна вода в размер на 3 911 куб.м. По тези съображения е уважил иска за сумата от 6 527, 15 лв.

От правна страна съдът приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е и правилно. Във връзка с доводите в жалбата за неговата неправилност, следва да се добави следното:

Между страните не се спори, че до 04.08.2020 г. ответникът „С.Е.“ ЕООД е бил собственик на имот с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. *******. Имотът е бил водоснабден с питейна вода. Пред въззивната инстанция спорът е за начина на отчитане на процесното количество кубици питейна вода, за субектът, който дължи потребеното количество от нея за периода 04.08.2020 г. – 31.08.2020 г. и дали може да се фактурира дължима сума за минал период.

Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия. За процесния период са действали Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД в сила от 13.07.2016 г. В чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ е посочено, че потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Тази разпоредба от ОУ на водоснабдителния оператор е в съответствие с чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 1/2004 г., в който е посочено, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.

Необходимо е да се изпълни и още едно условие да се открие партида на името на собственика. По делото е безспорно, че първоначален титуляр на партидата в „Софийска вода“ АД е било „С.Е.“ ЕООД. Прехвърлянето на имот няма автоматично действие спрямо партидата и това обстоятелство следва да бъде заявено пред ВиК оператора, тъй като той не следи служебно за него. В този смисъл е и чл. 61, ал. 1 от ОУ, в който е записано като задължение на новия или предишния собственик заявяването на тази промяна в 30-дневен срок от настъпването й. Договорът за прехвърляне собствеността на водоснабдения недвижим имот е сключен на 04.08.2020 г., от когато има действие между страните. Найкъсната дата, на която е следвало да бъде изпълнено задължението за смяна на партидата е 05.09.2020 г. То е могло да бъде изпълнено както от прехвърлителя, така и от приобретателя на имота. Бездействието на „ДСС И.“ ЕООД е могло да бъде преодоляно от продавача – 3 ответник „С.Е.“ ЕООД. Това не е сторено, поради което приложение намира чл. 9а от Наредба № 4/2004 г., в който е посочено, че промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. При неспазване на посочения в цитирания чл. 61 от ОУ ред, приложение намира чл. 9а Наредба № 4/2004 г. и за ВиК оператора задълженото лице е „С.Е.“ ЕООД. Предвид изложеното неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че за периода 04.08.2020 г. – 31.08.2021 г. ответникът не бил задължено лице по договора за доставяне на питейна вода до процесния период предвид, че вече не бил негов собственик.

Неоснователно се явява възражението, че липсва отчет за консумираното количество вода, което е начислено с процесната сума. По делото е представен приемо-предавателен протокол от 01.09.2020 г., подписан от законният представител на жалбоподателят „С.Е.“ ЕООД, в който като предаващ недвижимия имот на новия собственик е посочил, че към датата на подписването на документа данните на водомера посочвали 03921, 77 куб.м. изразходвана питейна вода. Този документ ответникът не е оспорил. Същият е представен на „Софийска вода“ АД и въз основа на него тя е фактурирала количеството потребена вода. По своят правна същност това е извънсъдебно признание на неизгоден за ответното дружество факт, поради което съдът следва да приеме, че именно 03921, 77 куб.м. е изразходваното количество вода.