Решение № 3763 от 28.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3763 гр. Пловдив, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330104238 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. Т. Р., ЕГН **********, с адрес ******, чрез ***. С. Н., срещу „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост-1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 305,60 лв. – получена без основание от ответното дружество по клауза от Договор за паричен заем № ****** от 20.01.2023 г. и обективирана в т. 3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на такса „Еднократна такса за експресно разглеждане за одобрения на паричен заем“ в размер на 2322 лв., поради това, че клаузата противоречи на добрите нрави, заобикаля материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен заем № ****** от 20.01.2023 г. за сумата от 2200 лева, при фиксиран лихвен процент 10,00 %, и ГПР 10,33 %. Посочено е, че в договора – т. 3, Раздел „Условия по заема“, е предвидено задължение за заплащане на такса „Еднократна такса за експресно разглеждане за одобрения на паричен заем“ в размер на 2322 лв. Поддържа се, че тази клауза е неравноправна, като платеното по нея от страна на ищеца не се дължи. Потребителят реално не разполагал с друга опция при сключването на договора – при заплащане на таксата кредитът се отпускал до 20 мин., а при обикновена заявка – заемодателят вземал становище до 10 дни. В случая липсвало и 1 еквивалентност между таксата и извършената услуга. Било налице и нарушение на чл. 143 ЗЗП и таксата целяла единствено обогатяване на кредитора. Неравноправността на клаузата, доколкото тя не била индивидуално уговорена, водела до нейната нищожност. Поддържа се, че таксата представлявала скрит разход по договора за кредит и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Въпросната клауза и начислената по нея такса водели до неравновесие между правата и задълженията между потребител и кредитодател и задължавала потребителя да заплати необосновано високо обезщетение за свое неизпълнение на договорно задължение – нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Клаузата била уговорена в нарушение на добрите нрави и била нищожна на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД предвид естеството на договора и съотношението между размера на отпуснатия кредит и този на таксата за експресно разглеждане. Развиват се и аргументи, че са нарушени специалните изисквания на ЗПК, имащи за последица недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредит Тайм” ЕООД, с възражения за неоснователност на исковата молба, тъй като не били доказани твърдения за извършени плащания на суми по процесната клауза. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По настоящия иск, с оглед твърденията на страните, в тежест на ищеца бе да докаже факта на плащане на процесните суми за погасяване на задължение по клауза от Договор за паричен заем № ****** от 20.01.2023 г., обективирана в т. 3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на такса „Еднократна такса за експресно разглеждане за одобрения на паричен заем“ в размер на 2322 лв., както и твърденията си за недействителност на посочената договорна клауза.

В тази връзка е за отбелязване, че с исковата молба е представен сключеният между страните Договор за паричен заем № ****** от 20.01.2023 г. за сумата от 2200 лева, с визираното от ищеца съдържание. В същия действително фигурира кауза в т. 3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на такса „Еднократна такса за експресно разглеждане за одобрения на паричен заем“ в размер на 2322 лв. В договора и погасителния план към него също така е предвидено и заплащане на възнаградителна лихва от 236,48 лв. Предвижда се и заплащане на такса „Индивидуално кредитно предложение“ в размер на 2321,52 лв.

От страна на ищеца са представени множество платежни нареждания с основание процесния договор за кредит № ******, с които С. Р. е направил плащания в полза на ответното дружество в общ размер на общо 2627,60 лв.

От същите обаче не се установява за погасяването на какви задължения по кредита са послужили преведените суми. Каква част е отнесена за главница, 2 каква за договорна лихва и каква за визираните по-горе две такси. Дори да се приеме, че договорът за кредит е недействителен, то длъжникът ще дължи чистата стойност на заема, а именно сумата от 2200 лв., което прави недължимо платен остатък от 427,60 лв. Тази сума също не е ясно за покриване на какви пера от кредита е отнесена. В случая следва да се отбележи, че ищецът търси платена сума конкретно по клаузата, предвиждаща заплащане на такса „Еднократна такса за експресно разглеждане за одобрения на паричен заем“, поради което и той следваше да установи точната сума платена именно по нея. Съответно и съдът дължи произнасяне точно по така заявената претенция, а не за общо надплатеното по кредитното правоотношение, доколкото по този начин би се отклонил от предявеното искане.

Поради горното са дадени и нарочни указания на ищеца по реда на чл.

146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства и не е направил доказателствени искания за това, че е извършил плащания по кредита конкретно за погасяване на таксата за Експресно разглеждане. Независимо от това нито до насроченото открито съдебно заседание по делото, нито в хода на заседанието и до приключване на съдебното дирене, ищецът не е ангажирал доказателства в насока, съобразно дадените му указания. Напротив, от страна на процесуалния представител на ищеца Р. – ***. С. Н., е депозирана молба за откритото съдебно заседание, в която изрично се сочи, че няма доказателствени искания, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и моли за ход по същество.

При това положение съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на релевантните за уважаване на претенцията му факти и обстоятелства, в частност не доказа да е платил суми конкретно за погасяване на задължение по клауза от Договор за паричен заем № ****** от 20.01.2023 г., обективирана в т. 3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на такса „Еднократна такса за експресно разглеждане за одобрения на паричен заем“.

За прецизност следва да се отбележи, че въпросното обстоятелство, а именно за какви вземания по кредита са отнесени сторените плащания, касае и основанието на претенцията, а не само нейния размер, поради което неприложимо в случая се намира правилото на чл. 162 ГПК.

С оглед на изложеното искът като недоказан по основание и размер ще се отхвърли изцяло.

При горния изход на спора право на разноски има само ответникът „Кредит Тайм” ЕООД на основание чл.78, ал. 3 ГПК, но доколкото липсват доказателства такива да са били сторени от ответното дружество, то в негова полза няма да се присъждат разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Т. Р., ЕГН **********, с адрес ******, срещу „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес 3 на управление гр. София, ж.к. Младост-1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9, за осъждане на ответника „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, да заплати на ищеца С. Т. Р., ЕГН **********, сумата от 305,60 лева – получена без основание от ответното дружество по клауза от Договор за паричен заем № ****** от 20.01.2023 г. и обективирана в т. 3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на такса „Еднократна такса за експресно разглеждане за одобрения на паричен заем“ в размер на 2322 лв., поради това, че клаузата противоречи на добрите нрави, заобикаля материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4