Решение № 953 от 07.10.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. Горна Оряховица, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Ралица М. Калчева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20264120100990 по описа за 2026 година

Депозирана е искова молба от П. И. К. ЕГН:**********,с.П., чрез пълномощник адв. С. С. Т. срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.

Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н.П.П..

Предявен е иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен сключения между П. И. К., с ЕГН: ********** и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н.П.П., Договор за обезпечен потребителски кредит №1239044 от 31.01.2025 година, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора и такъв при условията на евентуалност за прогласяване нищожност на клауза .

Обективно съединена искова претенция с правно основание чл. 55,ал.1, пр.

1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 31.01.2025 г. е сключила с ответника „Кредирект“ ЕООД Договор за обезпечен потребителски кредит № 1239044 по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По договора е предоставена сума в размер на 1700 лв., при ГПР 62,95 %, фиксиран лихвен процент 50 %, срок на кредита 18 месеца и обща сума за плащане 2590,28 лв.

Съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят е поел задължение да предостави обезпечение чрез поръчител/и, отговарящ/и на определени от 1 кредитора условия. В чл. 13, ал. 5 е предвидено, че при непредоставяне на обезпечение в 14-дневен срок кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1675,72 лв. На същата дата страните са подписали Споразумение за консолидиране на плащанията, съгласно което задълженията по кредита и посочената неустойка се изплащат заедно, като месечната вноска възлиза на 237 лв., а общото задължение достига 4266 лв. Ищцата твърди, че към 30.01.2026 г. е заплатила по договора сумата 2026,06 лв. Според ищцата договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поддържа се, че ответникът е финансова институция по смисъла на ЗКИ, а процесният договор представлява договор за потребителски кредит по чл. 9 ЗПК, поради което следва да отговаря на всички изисквания на закона относно съдържанието и предоставянето на информация на потребителя. Основното възражение е, че при определяне на ГПР не е включена предвидената в чл. 13, ал. 5 неустойка за непредоставяне на обезпечение. Според ищцата тази неустойка представлява разход по кредита, респективно скрито възнаграждение за кредитора, което е следвало да бъде включено в общия разход по кредита и при изчисляването на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди се още, че в договора липсва достатъчно ясна информация относно начина на формиране на ГПР и отделните разходи, включени в него, което препятства възможността потребителят да прецени реалното оскъпяване на кредита и противоречи на изискванията за прозрачност по ЗПК и правото на Европейския съюз. Посочва се, че при отпусната главница от 1700 лв. общото задължение на кредитополучателя достига 4266 лв., което според ищцата потвърждава, че действителните разходи по кредита не са били надлежно оповестени. Ищцата твърди, че клаузата на чл. 13, ал. 5 вр. чл. 6 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 1675,72 лв. при непредоставяне на обезпечение в 14дневен срок, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и представляваща неравноправна клауза. Поддържа се, че така уговорената неустойка по съществото си представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като размерът е почти равен на отпуснатата главница и е включен предварително в погасителния план по сключеното между страните споразумение за консолидиране на плащанията. Според ищцата вземането за неустойка е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите (ГПР), но това не е сторено.

Ищцата счита, че посоченият в договора ГПР не отразява действителните разходи по кредита, тъй като не включва сумата на неустойката и не позволява да се установи по какъв начин е формиран. Твърди, че при включване на неустойката действителният ГПР би надвишил значително посочения в договора размер и законово допустимия максимум. Според ищцата уговорката за неустойка прехвърля върху потребителя риска от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на кредитоспособността му и води до необосновано увеличаване на задължението по кредита. Поради това клаузата излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и противоречи на добрите нрави. С оглед изложеното ищцата поддържа, че 2 договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР съответства на действителния размер на разходите по кредита и не съдържа необходимата информация за начина на формирането му. При условията на евентуалност ищцата иска прогласяване нищожността на клаузата на чл. 13, ал. 5 вр. чл. 6 от договора като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна. Ищцата твърди, че е заплатила по договора общо 2026,06 лв. при предоставена главница от 1700 лв., поради което претендира връщане на сумата 326,06 лв. като недължимо платена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски по делото.

По съществото на спора ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е валидно сключен при спазване на всички изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че преди сключването на договора на кредитополучателя е била предоставена цялата необходима преддоговорна информация, включително Стандартен европейски формуляр, както и че последният е бил запознат с всички условия на кредита. Ответникът оспорва твърдението, че договорът е недействителен поради неправилно посочен годишен процент на разходите (ГПР). Поддържа, че в договора и в преддоговорната информация ясно са посочени размерът на ГПР и неговите компоненти, като определеният ГПР от 62,95 % не надвишава законово допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва и твърдението, че уговорената неустойка следва да бъде включена в ГПР. Поддържа, че неустойката е самостоятелна договорна клауза, дължима само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорения срок, поради което не представлява разход по кредита към момента на сключване на договора и не следва да участва при формиране на ГПР. Ответникът счита, че клаузата за неустойка е действителна и законосъобразна, като е уговорена между страните в рамките на свободата на договаряне и има за цел обезпечаване изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Ответникът поддържа, че уговорената неустойка не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвана при изчисляване на ГПР, тъй като е дължима единствено при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение след изтичане на договорения 14-дневен срок. Счита, че към момента на сключване на договора не е било налице основание за начисляването и поради това същата не попада сред разходите, включвани в ГПР. Твърди, че потребителят е бил предварително и надлежно информиран за всички условия на договора, включително за предпоставките за възникване на задължението за заплащане на неустойка, както и че е разполагал с право на отказ от договора в законоустановения срок. Ответникът оспорва твърдението, че не е извършена оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, като поддържа, че такава проверка е била извършена преди отпускането на кредита. Поддържа още, че клаузата за неустойка е действителна, законосъобразна и 3 индивидуално уговорена между страните, като е предназначена да обезпечи изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита.

Сочи, че обезпечаването на потребителски кредит е допустима от закона практика и не води само по себе си до неравновесие между страните.

Oтветникът твърди, че кредитополучателят е получил предварително цялата необходима информация относно кредитния продукт, включително Стандартен европейски формуляр, както и че е разполагал с 14-дневен срок както за предоставяне на обезпечение, така и за упражняване на правото си на отказ от договора по чл. 29 ЗПК. На самостоятелно основание ответникът сочи, че ищцата е сключвала и други договори за кредит със сходни условия, включително съдържащи клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради което оспорва твърденията за липса на информираност, неяснота на договорните условия и нарушаване на добросъвестността при сключването на процесния договор. Не оспорва, получаването на процесната сума от 326.06 лева, равностойни на 166.71 евро над чистата стойност на кредита, за което са представени доказателства. Твърди се, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в настоящия отговор съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Съдът, като разглеад събраните по делото писмени доказателства, установява от фактическа и правна страна установява следното.

Безспорно на 31.01.2025 г. ищцата е сключила с ответника „Кредирект“ ЕООД Договор за обезпечен потребителски кредит № 1239044 по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По договора е предоставена сума в размер на 1700 лв., при ГПР 62,95 %, фиксиран лихвен процент 50 %, срок на кредита 18 месеца и обща сума за плащане 2590,28 лв.

По делото са приети писмени доказателства: Договор за обезпечен потребителски кредит №1239044 от 31.01.2025 година; Стандартен европейски формуляр; Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем №1239044 от 31.01.2025г. към 30.01.2026 година;

Разпечатка от онлайн калкулатор за ГПР; Лог файл по процесния договор;

Стандартен европейски формуляр по процесния договор; Искане за сключване на процесния договор.

Установява се, че Договор за обезпечен потребителски кредит № 1239044 от 31.01.2025 година не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР, такъв е посочен, но неправилно определен , не е изпълнено изискването на закона за съдържанието на договора.Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, за да може потребителят да знае крайната цена на договора.След като в договора е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането на му елементи , води до неяснота на потребителя относно неговия размер, чл.11,ал.1, т.10 ЗПК и във вр. с чл. 22 ЗПК договорът следва да се обяви за недействителен.

С оглед изложеното искова претенция в размер на 166.71 евро,

4 представляваща недължимо платени суми по Договор за обезпечен потребителски кредит № 1239044 от 31.01.2025 година, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба / 13.03.2026г./до окончателното заплащане на сумата.

С оглед изхода на спора, разноски се следват на ищцовата страна в размер на 457.83 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1239044 от 31.01.2025 година, сключен между П. И. К. ЕГН:**********,с.П. и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н.П.П. на основание чл. 26,ал.1, пр.1 ЗЗД, като противоречащ на чл. 22, вр с чл. 11,ал.1, т.10 ЗПК.