Решение № 357 от 01.11.2022, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 357 гр.Враца, 01.11.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети състав, в публичното заседание на 06.10.2022г. /шести октомври две хиляди двадесет и втора/ в състав:

АДМ.СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдията ВАСИЛЕВА адм. д.№ 378 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр.чл.268 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е въз основа на жалба, предявена от „Е.П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, против РЕШЕНИЕ по жалба срещу действия на публичен изпълнител №50/15.04.2022г. на и.д. Директор на ТД на НАП Велико Търново / оправомощен със Заповед №1276/07.04.2022г. на Изп.директор на НАП/ , с което е оставена без уважение жалбата му с вх.№94-Е-1/04.04.2022г., заведена с вх.№7311/ 04.04.2022г. в ТД на НАП Велико Търново, предявена против Разпореждане изх.№С220006-125-0051898/21.02.2022г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново ИРМ Враца, за разпределение на плащането на 171 005.00лв., постъпило на 23.11.2021г. е потвърдено като правилно и законосъобразно същото разпореждане.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като се изтъква, че неправилно ответникът е приел, че оспореното пред него разпореждане е законосъобразно, като не е отчел, че включените в разпределението суми за 2011г. са недължими като погасени поради изтичане на абсолютната погасителна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК, което се отнася както за главното вземане, така и за лихвите за забавено плащане на това вземане. Освен това се заявява, че неправилно както публичният изпълнител, така и горестоящият орган, са приели, че по отношение на посочените от жалбодателя вземания не е изтекла

10-годишна абсолютна погасителна давност, която започва да тече от първи януари на следващата година, след годината, в която задължението е следвало да бъде пратено – в случая от 01.01.2012г. и е изтекла на 31.12.2021г. Сочи се, че спирането на давностните срокове във връзка с разпоредбата на чл.3 т.2 и §29 от ЗМДВИППП не удължава срока на абсолютната давност, тъй като тя не се влияе от прекъсвания, спирания и други действия по принудителното събиране на публичните вземания. Прави се искане за отмяна на решението като незаконосъобразно, с връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът по делото чрез процесуалния си представител *В.А. оспорва жалбата и прави искане същата да бъде оставена без уважение. Заявява, че правилно ответникът е приел, че правото да се съберат дължимите от жалбодателя суми не е погасено по давност, тъй като с прилагането на §29 от ЗМДВИППП, срокът, в който не е текла давността, удължава срока на абсолютната давност и тя за задълженията на жалбодателя изтича след 01.01.2022г.,поради което спрямо посочените в жалбата вземания не е настъпил погасителен ефект. Прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган административна преписка. Приложено е копие от изп.дело №11140001714/2014г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП

Велико Търново офис Враца.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното дело е образувано за неплатени публични задължения в ТД на НАП Велико Търново офис Враца, по него са извършвани принудителни действия от страна на публичния изпълнител. Не се спори, че жалбодателят е дружество, което има установени публични задължения, установени в няколко подробно изброени ревизионни актове.

От представената по делото административна преписка е видно, че въз основа на принудителни действия, извършени в изпълнителното производство, на 23.11.2021г., по изпълнителното дело е постъпила сумата 171 005лв., което не се оспорва и от страните. Същата е разпределена с Разпореждане изх.№С220006-125-0051898/21.02.2022г. на публичен изпълнител в ТД на НАП офис

Враца за погасяване на задължения на длъжника за периода 01.02.2011г. до 31.08.2012г.

На същата дата разпореждането е връчено на длъжника по електронен път. Против него е постъпила жалба, с вх.№94-Е-1/04.04.2022г. на офис Враца / вх.№7311/04.04.2022г. на ТД на НАП Велико Търново/, в която длъжникът излага съображения за незаконосъобразност на разпореждането, тъй като при извършеното разпределение на постъпилите суми публичният изпълнител не се е съобразил с обстоятелството, че задълженията за 2011г. са недължими, тъй като са погасени поради настъпила абсолютна погасителна давност. Ответникът е разгледал жалбата и е постановил обжалваното пред съда решение, с което е приел възраженията за несъстоятелни. Мотивирал се е, че задълженията за 2011г. е следвало да бъдат платени през същата година, поради което давността по отношение на тях започва да тече от 01.01.2012г., а тъй като по силата на разпоредбата на §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ / в сила от 14.05.2020г./, сроковете, които са спрели да текат по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., продължават да текат след изтичане на седем дни от обнародването на закона, то абсолютната погасителна давност не е изтекла към датата на издаване на разпореждането на публичния изпълнител. Аргументирайки се по този начин, ответникът е отхвърлил жалбата на дружеството-длъжник и е потвърдил оспореното разпореждане в неговата цялост. Решението е връчено на 01.06.2022г. по електронен път, а жалбата е депозирана на 07.06.2022г. с вх.№12018 от същата дата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, адресат на административния акт, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, същото е и основателно по следните съображения:

Институтът на погасителната давност за изпълнение на задължения за заплащане на публични вземания е уреден в чл.171 и сл. от

ДОПК. В чл.171 ал.1 от ДОПК е прието, че с изтичането на пет годишен срок, началото на който започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, в която същото е следвало да се заплати, задължението се явява погасено, като в този случай се вземат предвид всички прекъсвания или спирания на давностния срок, с които същият се удължава. В чл.171 ал.2 са уредени правилата за прилагане на абсолютната давност, която е десетгодишна, с начало 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато:1. задължението е отсрочено или разсрочено;2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;4. изпълнението е спряно по искане на длъжника;5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Спорът в настоящето производство е дали по отношение на описаните от жалбодателя публични вземания е изтекъл абсолютвния давностен срок. Не се спори от страните, че този давностен срок започва да тече на 01.01.2012г., спорът е кога е изтекъл същия. Начинът на изчисляване на сроковете, които се прилагат в данъчното производство, е описан в чл.22 от ДОПК, като приложимият в настоящата хипотеза срок е разписан в ал.3 и той изтича на същото число и в същия месец на съответната година. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че абсолютния давностен срок по отношение на задълженията на жалбодателя за 2011г., е изтекъл към 01.01.2022г. / в тази насока е и практиката на ВАС - р.1185/09.02.2022г. по адм.д. 6447/2021г. , р.5683/ 12.05.2021г. по адм.д. 1139/2021г., р.5240/23.04.2021г. по адм.д.

6905/2020г. и др./.

Настоящият състав намира за неправилни изложените в обжалваното решение на ответника съображения за продължаване на давността, съгласно § 29, т. 1 и т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците/Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /.Съгласно § 29, т. 1 от ПЗР на този закон до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, а според т. 2 на § 29 освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. Последната разпоредба въвежда ново основание за спиране на давността, наред с тези по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до отмяна на Извънредното положение – 13.05.2020 г. След отмяната на Извънредното положение давността продължава да тече. Тази разпоредба обаче не препятства действието на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и след изтичането на този срок давността се брои за изтекла, независимо от основанието за спиране. В § 29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, се посочва, че до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, но тази разпоредба не продължава срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК, както е прието от решаващия орган/ответника по делото/. Смисълът и целта на разпоредбата са да не изтече давностния срок при действието на обявеното извънредно положение, съгласно чл.

3, т. 1 от с. з., което е привременна мярка за защита интересите на кредитора, неспособен да действа поради наличието на извънредни непредвидени обстоятелства.

Тази мярка престава да действа с настъпване на събитието, визирано в хипотезата на § 29, т. 1 /отмяна на извънредното положение/, действието й е обвързано с определен срок, след който правните последици, породени от това действие отпадат. Няма и не може да има за последица продължаване на срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК със срока на действие на § 29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Ето защо по изложените съображения обжалваното решение на и.д.Директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител при същата дирекция ИРМ Враца, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. След отмяната им преписката следва да се върне на ТД на НАП, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като при липса на други обстоятелства, освен изложените в настоящето производство, административният орган следва да извърши ново разпределение на постъпилата на 23.11.2021г. сума и се произнесе по начина, посочен в мотивите на съдебното решение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 вр.чл.146 т.4 от