Решение № 265167 от 30.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

30.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на единадесети март, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 10111 по описа на състава за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.

Ищците Д.Е.П. и А.З.П. (извършваща процесуални действия със съгласието на своята майка Д.Е.П.) поддържат твърдение, че всяка от тях е понесла значителни неимуществени вреди, в резултат от настъпилата смърт на З.С.П., който бил съпруг на Д.П. и баща на А.П.. Вредоносният резултат бил последица от от настъпилото на 18.11.2018г. пътно-транспортно произшествие, причинено поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“, модел “Х5” с рег. ** ******–

Г.Г.К., а инцидентът настъпил, след сблъсък между движещия се лек автомобил и пострадалият, който по това време пресичал на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д 17 от ЗДвП. Противоправния характер на поведението на водача на автомобила било установено с влязла в сила Присъда № 63 от 15.06.2020г., постановена по НОХД № 524/2020г. по описа на СГС, НО, 3-ти състав. Понеже гражданската отговорност на водача на лекия автомобил била застрахована от ответното дружество - на 20.02.2019г. ищците отправили до това дружество писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. На 11.03.2019г. ответното дружество изрично писмено отказало да изплати претендираното застрахователно обезщетение и доколкото тази претенция останала неудовлетворена - застрахователят бил изпаднал в забава, считано от датата на предявяване на претенцията. При изложените фактически твърдения, ищците претендират за осъждане на ответника, да изплати по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за всяка една от тях - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от по 200 000 лева, заедно с мораторна лихва върху претендираното обезщетение, изчислена за периода считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя - 20.02.2019г. до деня на окончателното плащане на дължимото обезщетение. С оглед изхода на делото, ищците претендират за осъждане на ответника да им заплати и направените по делото съдебни разноски.

Предявените по исков ред претенции на ищците са оспорени от ответника З. „Б.и.“ АД, изцяло по основание и размер, по съображения, подробно изложени в подадения отговор. Ответникът не оспорва твърденията за настъпването на пътния инцидент, твърдението за смъртта на пострадалия, нито твърдението за наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищците причинител на вредите, но оспорва надлежната си пасивна материална легитимация по предявените искове. Релевира доводи за причиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради допуснато от него нарушение на задължение на пешеходците по чл. 32 от ЗДвП, чл. 113 от ЗДвП и чл.114 от ЗДвП.

Поддържа тезата, че поведението на пострадалия било резултат от състояние на алкохолно опиване. Ответникът също оспорва твърдението за размера на вредите и в тази връзка релевира доводи за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Ответникът оспорва претенцията за изплащане на лихва, като сочи, че началния момент на претенцията, така, както тя е предявена, не е съобразен с изискванията на чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 497 от КЗ. С оглед изложеното, ответникът моли за отхвърляне на исковете и като се има предвид очаквания от него изход на делото - претендира за осъждане на ищците, да му заплатят направените по делото съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство Присъда № 63 от 15.06.2020г., постановена по НОХД № 524/2020г. по описа на 3 с-в НО при СГС, мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните правнозначими доказателствени изводи на настоящия съд: На 18.11.2018г. в гр. София, по пътното платно на бул. „П.Ю. Тодоров“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“, модел “Х5” с рег. СВ ******– Г.Г.К., който поради нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 от ЗДвП не пропуснал пресичащитя пътното платно, върху пешеходна пътека тип „зебра“ пешеходец З.С.П. и поради това, реализирал удар на автомобила в тялото на пешеходеца и по непредпазливост причинил смъртта му.

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници с изх. № 2545/23.11.2018г. сочи ищците Д.Е.П. (съпруга) и А.З.П. (дъщеря) като наследници по закон на починалия на 18.11.2018г. З.С.П..

При липсата на спор между страните следва да се счита установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е предоставено от ответното дружество за собственика и водача на лек автомобил лек автомобил „БМВ“, модел “Х5” с рег. ******.

Като доказателство по делото са приобщени (в кориците на ДП № ЗМ-11425/2018г. на СРТП-ОР-СДВР) Протокол за оглед на ПТП, фотоалбум и скица на ПТП, съдържащи установените от разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. Съдържащите се в посочените документи описания на факти и данни за механизма на настъпване на процесното ПТП не се обсъждат подробно, тъй като са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (което е изготвено от вещо лице Х.И., със специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт) мотивира следните изводи относно правно значимите факти:

·

Мястото на настъпването на удара е разположено на около 4,5 до 4,8 метра в ляво от десния край на платното за движение, считано по посоката на движение на лекия автомобил /от ул. „Х. Ибсен“ към ул. „Нишава“/ върху пешеходна пътека, разположена на пътното платно на бул. „П.Ю. Тодоров“, намираща се срещу блок № 3, която е обозначена с маркировка 8.1. и пътен знак „Д17“.

·

Направените изчисления от вещото лице, мотивират извода, че при бавен ход на пешеходеца, както и при бърз ход на движение на пешеходеца - водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара, чрез спиране, с оглед конкретната скорост, с която се е движил автомобила, условията на видимост и отстоянието до мястото на удара, а при спокойно или бързо бягане на пешеходеца, водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара, чрез аварийно спиране, с оглед скоростта, с която се е движила и отстоянието и до мястото на удара. По тази причина, вещото лице счита, че от техническа гледна точка, причина за настъпването на инцидента е поведението на водача на лек автомобил „БМВ

Х5" защото той е имал възможност да възприеме навлизането на пешеходеца на платното за движение.

·

Направените изчисления от вещото лице, мотивират извода, че пешеходецът също е имал възможност да възприеме ясно движението на лекия автомобил „БМВ Х5", като се отчита неговотопървоначално разположение извън платното за движение и да изчака преминаването на автомобила, преди да навлезе на пътното платно.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно - медицинска експертиза (което е изготвено от вещо лице д-р Н.С., мотивира следните изводи, относно правно значимите факти:

·

Извършените след настъпването на пътния инцидент специализирани изследвания са констатирали наличие на алкохол в тялото на пострадалия, с концентрация от 0,70 промила в кръвта и с концентрация от 0,80 промила в урината на пострадалия.

·

В съдебно-медицинската експертна теория и практика, алкохолната концентрация в кръвта на човек, при измерени граници от 0, 50 до 1, 50 промила съответства на лека степен на алкохолно опиване.

·

В споменатата средна степен на алкохолно опиване, която характеризира състоянието на пострадалия, обичайно се наблюдават систояния на емоционална лабилност, по- лесна уморяемост, отслабване на концентрацията и вниманието. В това състояние обаче, се запазва координацията и интензивността на движение /походката е правилна/. Повлияването на когнитивните възможности под влияние на алколох са строго индивидуални и в рамките на съответната степен, не би могло да се направи по- конкретно предположение за конкретно състояние, в конкретна обстановка и в конкретен случай. Стресовата ситуация обаче, допълнително мобилизира психическата устойчивост и подпомага реализиране на сравнително по- адекватна реакция.

В дадените пред съда показания, свидетелят Г.Д.М.заявява, че имала преки впечатления от личните взаимоотношение между двете ищци и пострадалия /приживе/, тъй като била майка на ищцата Д.П. и баба на ищцата А.П..

Свидетелката често контактувала със семейството на дъщеря си и зет си и имала възможността да възприеме близките отношения, които били установени между пострадалия и дъщеря му А.. Пострадалият /приживе/ полагал големи грижи за дъщеря си, тъй като бил ангажиран с подготовката й в училище и със съдействие за развитие на спортните й умения и свободното й време. В този смисъл, свидетелката заявява, че бащата „много се занимавал“ с дъщеря си А.. Инцидентът настъпил малко преди А. да навърши дванадесет години и имал изключително негативен ефект върху нейното психологическо състояние. Този именно ефект повлиял също негативно върху социалното поведение на А. и върху психическата й устойчивост, поради което близките й били мотивирани да потърсят психологическа и педагогическа помощ, за да облекчат това състояние. Според свидетелката, дъщеря й Д. и починалия З.били в лични отношения още от 2000г., а по- късно сключили и граждански брак, създавайки семейство. Ищцата Д. и съпруга й /приживе/поддържали отлични лични отношения, имали множество общи интереси, подкрепяли се взаимно, никога не се разделяли. След настъпването на инцидента и смъртта на З.– ищците не желаели повече да живеят в жилището, в което те живеели до настъпването на инцидента, защото то се намирало близо до мястото на този пътен инцидент, но се преместили да живеят в друг квартал на града – в жилището на свидетелката. Този факт помогнал на свидетелката да формира още по- трайни впечатления за поведението на ищците и да възприеме значителната промяна в него. Двете ищци преустановили или ограничили в значителна степен социалните си контакти, прекарвали по- голямата част от времето си в жилището на свидетелката. А. изпитвала чувство на силно безпокойство за здравето и живота на своите близки роднини, когато те се намирали извън дома.

Страните не спорят, че на 20.02.2019г. ищците са предявили пред ответника писмена извънсъдебна претенция по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ, /на стр. 10-11 от делото/ която съдържа уведомление за настъпване на процесното ПТП и претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева за всеки от тях и че в същата претенция е посочена банкова сметка, ***ателното обезщетение.

С писмо от 21.02.2018г. /на стр. 12 от делото/ ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, мотивирайки отказа си с факта, че „..не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП..“.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени от ищци с надлежна активна процесуална легитимация – обща и специална, определена от разпоредбата на чл. 380 от КЗ. Исковете са предявени пред компетентен да ги разгледа съд.