Решение № 128 от 17.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 6986/2025
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- Тони Гетов, Ангел Димитров Гагашев, Рафаела Стоилова Матева
Цитирани разпоредби
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.276, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. София, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тони Гетов
Членове:
Ангел Д. Гагашев
Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора И. К. К. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606986 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 13.03.2025г., постановена по НОХД №4444/2017г, СРС, НО, 36-ти състав е признал подс. П. Б. Б. за виновен в това, че за времето от 30.03.2015г. до 25.04.2015г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с шест деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди пот време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Л.И.
(към настоящия момент В.), Й.Г., Н.П., Т.З., Е.П. и Б.Г., заблуждение че продава валидни входни билети за концерт на „Слави Трифонов и Ку-ку бенд“ за дата 25.04.2015г. и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 1910лв. – престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като го е осъдил на 5 месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимият Б. е признат за невиновен в останалата част от обвинението, а именно, че престъплението е извършено за времето от неустановен дата през месец януари 2015г. ди 29.03.2015г. вкл., че причинената имотна вреда е в общ размер над 1910 лв до 4090лв, както и за извършването му по още 9 деяния спрямо 9 лица.
Подсъдимият Б. е признат за виновен и за това, че за времето от 30.03.2015г. до 25.04.2015г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с шест деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди пот време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение 1 на предшестващите пуснал в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, а именно: входни билети за за концерт на „Слави Трифонов и Ку-ку бенд“ за дата 25.04.2015г., като ги продал на лицата Л.И.а, Й.Г., Н.П., Т.З., Е.П. и Б.Г., като общата бройка е 22 – престъпление по чл.276, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК районният съд не е наказал подсъдимия поради изтекла давност. В останалата част от обвинението за това престъпление подсъдимият е признат за невиновен, а именно , че е извършил престъплението за времето от неустановена дата през месец януари 2015г. до 29.03.2015г. вкл., както и за извършването му за още 9 деяния, включени в продължаваното престъпление. Направените по делото разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК са възложени в тежест на подсъдимото лице.
Въззивното производство по ВНОХД 6986/2025г. по описа на СГС, е образувано по жалба от подс. Б. чрез защитника му – адв. П.. В жалбата се обжалва посочения съдебен акт, като се твърди, че същият е немотивиран, неправилен и незаконосъобразен. Моли се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга такава, с която подс. Б. да бъде признат за невинен.
С определение от 24.11.2025г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
В хода по същество защитата на подсъдимия в лицето на адв. П. моли съдът да уважи депозираната жалба по изложените в нея съображения. Акцентира на факта, че присъствието на подсъдимия на стадиона в деня на провеждане на концерта, както и обстоятелството, че действително е продал 2,3 билета не обуславят извод за неговата виновност по повдигнатите обвинения.
В правото си на лична защита подсъдимият Б. се придържа към казаното от защитата си.
Представителят на СГП моли съдът да потвърди постановената присъда съобразно изложените към нея мотиви и съображения.
В правото си на последна дума подсъдимото лице моли съдът да отмени присъдата, защото от 10 години се води абсурдно дело за нещо, което той не е извършил. Пояснява, че ако бе продавал фалшиви билети, не би се явил пред концерта да продава истинските си билети. Моли да му бъде премахната присъдата, защото за околните и семейството си ще бъде осъждан за нещо, което не е сторил.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Доколкото въззивното производство е образувано единствено по жалба на подсъдимото лице, в пределите на своята проверка настоящият съдебен състав е обвързан от забраната за влошаване процесуалното положение на подсъдимото лице.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.
2
Първоинстанционната присъда е постановена при обективен анализ на достъпните и възможни за събиране по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесните деяния и неговия извършител, като поради липса на безспорни доказателства по някои от пунктове на обвинителния акт подсъдимият Б. правилно е бил оправдан. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършени ли са или не инкриминираните деяния от подс.Б., контролираният съд е анализирал доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, протоколите от извършените процесуално-следствени действия по разпознаване, както и заключенията от назначените експертизи.
Ценейки информационното съдържание на показанията на свидетелите П.И. (В.), П.
(Н.), З. и Г. правилно районният съд им се е доверил, като е намерил същите за обективни и взаимноподкрепящи се. Ключови за авторството на деянието в лицето на подс. Б. са именно техните показания, съпоставени както с изготвените протоколи за разпознаване, така и с приобщените по делото експертизи. Свидетелката П. (Н.) действително в хода на проведеното разпознаване не е посочила подсъдимия като извършител на измамата, но в хода на съдебното следствие го посочва, вкл. релевира особености на външния вид, въз основа, на които го разпознава. От заявеното от горепосочените свидетели се установяват както деня и мястото на инкриминираните деяния, техния автор в лицето на подс. Б., така и начина на комукация с него и платформата, през която са намерили билетите.
Показанията на С., макар и лично да не е закупил фалшиви билети, потвърждават версията, представена от св. В. и св. В., че именно подс. Б. е лицето, на което св. В. е заплатила сумата от 200лв. за закупуването на 2 бр. фалшиви билети.
Всички свидетели, станали жертва на измамливите действия на подсъдимия, към момента на закупуването на представените им от подсъдимия билети, не са имали съмнение относно истинността на същите – изглеждали са точно като оригиналните билети, разпространявани от официалния дистрибутор „Евентим“, вкл. имали са воден знак, както и прикрепен касов бон за закупуването им. От заявеното от тях се установява и моментът на разбиране, че са били въведени в заблуждение относно валидността на закупуваните по – рано от подсъдимия билети, а именно – в деня на провеждане на концерта, при опит да влязат.
Въззивният съд, след внимателен и критичен анализ, дава само отчасти вяра на изложеното посредством обясненията на подсъдимия Б., но ги приема в останалата им част за добре изградена защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства, събрани по делото. В съответствие с процесуалните норми същият е дал обяснения, в които прозира двояката им правна природа на гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока достоверността им е била проверена от страна на районния съд при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата.
Тук е мястото да се посочи, че самият Б. не отрича на 25.04.2015г. да се е намирал пред залата за провеждане на концерта, като действително е продал 4 билета, но твърди, че никога не е продавал фалшиви такива. В съдържателен план обясненията му инкорпорират информация и за управляваните от него автомобили, а именно: с рег номер ****, а в случай на проблем – с рег. номер **** (собственост на дружеството, в което работи), като акцентира на факта, че други хора не са ги управлявали, както и че самият той не притежава друго лично превозно средство. Конкретиката на заявените от него обстоятелства, касаеща инкриминираните в обвинителния акт дати, въззивният съд намира за добре изградена линия на защита. Последната обаче се опровергава по категоричен начин от кредитираните от съда 3 свидетелски показания, протоколи за разпознаване, експертизи и писмена документация.
Защитата на подсъдимия е обърнала внимание на собствеността на единия лек автомобил, с който голяма част от свидетелите твърдят да са видели подсъдимия, а именно Форд Фиеста с рег. номер ****. Действително, видно както от наличната писмената документация, така и от показанията на св. П., автомобилът е бил първоначално собственост на дядото на свидетеля, а впоследствие и на самия свидетел, като е бил ползван от св. П. за период от 2,3 години и след това оставен в с. Алдомировци. Самият свидетел добросъвестно споделя, че се е дезинтересирал от колата, след като я оставил в селото, докато не е бил потърсен от органите на реда за обяснение от кого се използва колата и кой е новият й собственик Тези обстоятелства сами по себе си не са тъждествени на факта, че въпросният автомобил не е бил използван именно от подс. Б. за придвижване до различните пострадали с цел да им продаде фалшивите билети. Самият собственик на автомобила не може да потвърди какво се е случило с него, след като го е зарязал в с.
Алдомировци, тоест – последният може да е бил ползван от други лица въпреки незнанието на собственика. На същата логическа плоскост следва да бъдат коментирани и показанията на свидетелите А. и Б., официално вписани като ползватели на мобилните номера (**** и ****), посредством които е осъществяван първоначалния контакт с пострадалите с цел измама. В информационен план показанията и на двамата съдържат твърдения за непознаване на подсъдимия, както и на посочените телефонни номера. Общото между двамата свидетели е обстоятелството, че са станали жертва на кражба на лични данни, посредством които са били регистрирани сим карти на тяхно име, вкл. горепосочените.
По отношение на автомобилите, използвани от подсъдимия Б., въззивният съд констатира няколко обстоятелства, които допълнително разколебават защитната му теза.
Така на първо място видно от предоставените документи от Агромакс ЕООД подс. Б. е бил служител на дружеството на длъжност „Ръководител търговска експлоатация“ по ТД 1970/31.10.2013г., като същият е бил прекратен със Заповед 1859/03.11.2014г На второ място – леките автомобили Форд Торнео с рег. номер **** и ****, собственост на Агромакс ЕООД, са били отдадени под наем на дружеството Агромакс Трейда ЕООД, видно от приложения договор от 05.01.2015г.. На следващо място предоставените от Агромакс ЕООД приемо предавателни протоколи, с които са предоставени за ползване горепосочените леки автомобили на подс. Б., са с дати както следва: на 06.01.2014г. на подсъдимия е предаден лек автомобил за служебно ползване Торнео Конектс С с рег. номер ****, на 22.04.2015г. на подсъдимия е предаден за служебно ползване същия лек автомобил, както и Торнео Конект С с рег. номер ****. Не без значение е обстоятелството, че в представената от Агромакс справка от 16.02.2016г. (л.161 от ДП, т.2) дружеството изрично е посочило, че тъй като подс.