Решение № 450 от 17.03.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 450

Враца, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА БОРИСОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20267080700072 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във вр. чл. 171, т. 1, б. “з“), „гг“) от ЗДвП .

Образувано е по жалба на Ц. М. Ц., [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/№ GРАМ-2117251/03.02.2026 г., издадена от Т. Ц. Т. – инспектор към РУ Р. при ОДМВР – Враца, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца на осн. чл. 171, т. 1, б. “з“), „гг“) от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения при издаването ѝ и липса на фактически основания за прилагане на мярката. Поддържа се, че жалбоподателят не е знаел и не е могъл да знае, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, тъй като автомобилът му е бил предоставен от близък роднина, имал е поставени регистрационни табели и се е намирал с налични документи и застраховка. Счита, че мярката е непропорционална. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответник по жалбата е инспектор Т. Ц. Т. – инспектор към РУ Р. при ОДМВР – Враца, в качеството му на орган, издал оспорената заповед.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното:

На 03.02.2026 г., около 14:47 ч., в [населено място], на [улица], при кръстовището с [улица], с посока на движение към [улица], жалбоподателят Ц. М. Ц. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер].

При извършената проверка контролните органи приели, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 04.12.2025 г. За това обстоятелство е съставен АУАН серия GA № 4150828/03.02.2026 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Въз основа на така съставения акт е издадена и процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-2117251/03.02.2026 г., с която на жалбоподателя е наложена мярката временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.

От приложените по преписката доказателства се установява още, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, за автомобила е имало малък талон; налична е била застраховка „Гражданска отговорност“, както и че жалбоподателят не е собственик на автомобила.

В проведеното открито съдебно заседание е разпитан допуснатият свидетел С. А. М., който се намира в роднинска връзка с жалбоподателя. Свидетелят заяви, че е предоставил автомобила на жалбоподателя, след като последният поискал автомобил, с който да се придвижва. Свидетелят посочи, че автомобилът е бил с налични документи, със застраховка и с регистрационни табели, като при предоставянето му жалбоподателят е проверил документите и стикерите на автомобила. Свидетелят също така заяви, че сам е получил автомобила от друго лице, което му обяснило, че има задължения към НАП и ако бъдат платени, автомобилът ще бъде прехвърлен. По думите му към онзи момент регистрацията на автомобила не е била свалена и колата е имала всички документи. От тези показания се установява, че жалбоподателят е ползвал автомобила като предоставен от друго лице, при външни белези за редовност на регистрацията.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира разноски съобразно представен списък.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа посочване на издателя, адресата, правното основание и разпоредителната част. От приложената по преписката оправомощителна Заповед № 369з-2384/09.09.2025г. се установява, че органът, издал процесната ПАМ, е сред длъжностните лица, оправомощени да налагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. В тази част съдът не констатира порок, водещ сам по себе си до отмяна на акта.

Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на заповедта за ПАМ по всички основания по чл. 146 АПК – компетентност, форма, съответствие с административнопроизводствените правила, съответствие с материалния закон и съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се налага временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Последната разпоредба обхваща и хипотезата на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Безспорно по делото се установява, че към датата на проверката автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме автоматично, че са били налице предпоставките за налагане на ПАМ спрямо конкретния водач.

Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е обвързана с констатацията, че лицето е водач, извършил нарушение. За да се приеме, че е налице такова нарушение, следва да се установят не само външните факти относно движението на автомобила, но и обстоятелствата, при които водачът е упражнявал фактическата власт върху него, включително дали е знаел или е могъл да знае за липсата на надлежна регистрация.

В случая съдът приема, че не е доказано по несъмнен начин знание у жалбоподателя, нито наличие на факти, от които да следва извод, че той е бил длъжен и е могъл да узнае за служебно прекратената регистрация.

По делото е установено, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, автомобилът му е бил предоставен от друго лице, автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и в него са се намирали малък талон, застраховка и други документи. Липсват данни жалбоподателят да е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията и действителният собственик да е уведомил жалбоподателя за това обстоятелство.

Тези факти имат съществено значение. При наличие на поставени регистрационни табели, наличен талон и валидна гражданска отговорност, за един несобственик-водач е налице обективно оправдано доверие, че предоставеното му МПС е годно да участва в движението по пътищата. Не може да се изисква от всеки водач, който управлява чужд автомобил, да извършва самостоятелна справка в информационните масиви на МВР, за да установи дали регистрацията е служебно прекратена, когато външните белези и предоставените документи сочат на обратното.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С. А. М., тъй като същите са логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото – най-вече с факта, че автомобилът е бил с регистрационни табели и документи. Само обстоятелството, че свидетелят е в роднинска връзка с жалбоподателя, не е достатъчно да обезсили показанията му, след като те не са опровергани от други доказателства.

От своя страна административният орган не е ангажирал доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен за дерегистрацията, нито че е съществувал външен белег, който да му е позволявал или налагал да направи обратния извод.

Съдът приема, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения, които обуславят нейната незаконосъобразност, макар и не във формалната част на акта, а при преценката на материалноправните предпоставки и при изясняването на фактите.

Административният орган е издал заповедта единствено въз основа на констатацията, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, без да изследва следните обстоятелства: собственик ли е водачът; при какви условия му е предоставен автомобилът; имал ли е водачът информация за дерегистрацията; налице ли са външни белези, от които той да може да узнае за нея.

Това представлява нарушение на принципа на служебното начало и на задължението административният орган да изясни всички относими факти и обстоятелства преди издаване на акта.

Органът е приел, че самият факт на управление на автомобил със служебно прекратена регистрация е достатъчен за налагане на мярката. Подобен извод е непълен. За да е законосъобразна ПАМ спрямо конкретния водач, следва да е налице поведение, което да може да се квалифицира като нарушение и спрямо самия него, а не само като обективно състояние на автомобила. Когато липсват данни, че водачът е знаел или е могъл да знае за дерегистрацията, не може да се приеме, че материалноправните предпоставки са доказани по необходимия начин.

В заповедта не се съдържат мотиви защо административният орган приема, че именно жалбоподателят е „водач, извършил нарушение“ в смисъла на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, при положение че не е собственик на автомобила и по преписката няма данни да му е било известно настъпилото служебно прекратяване. В този смисъл мотивите на акта са непълни относно най-съществения въпрос по спора.

Целта на принудителните административни мерки е да се преустановят и предотвратят нарушения и вредни последици. Прилагането на мярка спрямо лице, за което не е доказано, че е знаело или е могло да знае за правния дефект на управляваното от него чуждо МПС, не съответства на целта на закона, а води до ограничаване на правата му без достатъчно установено основание.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответната администрация следва да понесе направените от жалбоподателя разноски.

По делото е представен списък на разноските, от който е видно, че са претендирани 5,11 евро – държавна такса и 150 евро – адвокатско възнаграждение.Съдът намира, че разноските са своевременно заявени и следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя в пълния им размер.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-2117251/03.02.2026 г., издадена от Т. Ц. Т. – инспектор към РУ Р. при ОДМВР – Враца, с която на Ц. М. Ц. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца на осн. чл. 171, т. 1, б. “з“), „гг“) от ЗДвП, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОДМВР – Враца да заплати на Ц. М. Ц. от [населено място], обл.Враца сумата от 5,11 евро държавна такса и 150 евро адвокатско възнаграждение, представляващи направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: