Решение № 283 от 05.07.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Петрич, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200204 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С. К.Д. от гр. П., ж.к. „И.“, бл.*, вх.*, ап.**, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 314зз-70/09.03.2022г. година, издадена от полицейски инспектор при РУ- П.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като се изтъква, че задържането е незаконосъобразно, тъй като е липсвало основание за издаването й, доколкото извършените от жалбоподателя действия не се квалифицират като хулигански, поради което е бил оправдан от съда във връзка със съставения срещу жалбоподателя акт за констатиране на дребно хулиганство. В допълнение се сочи, че в заповедта отсъстват фактически основания за издаването й, както и, че задържането не съответства на целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят - Д. редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат Т., която поддържа искането за отмяна на заповедта за задържане. Най-напред се изтъква, че заповедта е лишена както от посочване на основанията за издаването й, така и от конкретни мотиви, които органът действащ в условията на оперативна самостоятелност дължи 1 съгласно тълкувателната практика на ВАС, като се изтъква, че липсата на мотиви за задържането правят невъзможно установяване спазването на принципа за съразмерност при прилагане на принудителна административна мярка. На следващо място се сочи, че са липсвали и основания за задържането, доколкото поведението на жалбоподателя не изпълва признаците на престъпление хулиганство, което е констатирано и в рамките на воденото съдебно производство, а и също и, че предвид съдействието на жалбоподателя, неговото задържане въобще не е било необходимо. В обобщение се изтъква, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и издадена при допуснати съществени нарушения. Допълнителни доводи се излагат в представени по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно полицейски инспектор Б. Д. при РУ - П., редовно призован, се явява лично. Същият намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган и по надлежно и законово основание.

Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – П., редовно уведомени, не ангажират представител и становище по жалбата.

Съдът, в пределите на своите правомощия за съдебен контрол по законността на атакуваният административен акт и като отчете приложимото право и практиката на съдилищата, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Въз основа на Заповед с рег. № 314зз-70/09.03.2022 г., издадена от Б. И.

Д. – полицейски инспектор при РУ - П. е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане на жалбоподателя С. К. Д. за срок до 24 часа, считано от 09.03.2022 г., 17:00 ч. В заповедта е посочено правно и фактическо основание за задържане на лицето – чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР и „преписка № 314-2650/23г. по описа на РУ – П.“. Заповедта е подписана от полицейския орган – Б. Д., както и от задържаното лице. На гърба на заповедта е отразено кога жалбоподателят Д. е бил освободен, а именно в 16:00часа на 11.03.2023г. и препис от същата му е връчен, което обстоятелство е удостоверено с подписа му. Непосредствено след задържането на 09.03.2023г. в 17:00ч. на лицето е извършен личен обиск, обективиран в протокол, предоставена му е за попълване и декларация, с която са били разяснени правата по чл. 72, чл.73 и чл. 74 ЗМВР. Като част от административната преписка са приложени амбулаторен лист № 1146 от 09.03.2023г. за извършен медицински преглед на задържаното лице, Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство с № УРИ 314-0002650/10.03.2023г., докладна записка с рег. № 314р-4420/10.03.2023г., ведно със снети 6бр. обяснения, а по инициатива на съда в хода на производството пред настоящата инстанция са представени удостоверение рег. № 244р10725/19.04.2023г., ведно с типова длъжностна характеристика за длъжността „полицейски инспектор VI-V степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ на РУ – П. при ОДМВР – Б.

2

От приложените към преписката по издаване на процесната заповед за задържане на лице материали и показанията на разпитания по делото свидетел К.Т. се установява, че задържането на жалбоподателя С. Д. било извършено заради поведението му на 09.03.2023г. по време на редовна сесия на ОбС – П., която се провеждала в сградата на Община П., което поведение се изразявало в изсипване на жълти моменти по време на изказване на Кмета на общ. П., пред него и присъстващите общински съветници, граждани и медии, след това е започнал да хвърля яйца от трибуната към паметника на „А. П.“, находящ се срещу сградата на общ. П. След приключване на сесията жалбоподателя и свидетеля Т. се прибрали по домовете си, но Д. бил извикан в полицейското управление и бил задържан с процесната заповед. Във връзка поведението му по време на сесията на ОбС – П. на жалбоподателя му бил съставен и Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство на основание чл. 2 от УБДХ, който бил внесен за разглеждане в РС – П. и образувано АНХД № 162/2023г. по описа на същия съд. С Решение № 81 от 15.03.2023г. постановено по същото дело, жалбоподателя бил признат на невиновен и оправдан за извършено нарушение по чл. 1, ал.2 от УБДХ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства подробно описан в съдебните протоколи, както и гласните доказателства - показанията на свидетеля К. Т. Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност допринасят за изясняване на делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна :

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения :

Съгласно чл. 72, ал.1 от ЗМВР, правомощия да задържат лица имат „полицейските органи“, а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал.1, т.1-3,7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателя С. Д., а именно – Б. И. Д., е служител на РУ – П. и заема длъжност „полицейски инспектор VI в група „Охранителна полиция“ на РУ – П. при ОДМВР - Б. С оглед на това същият от една страна заема длъжност в изрично посочена в чл.

57, ал.1 от ЗМВР структура - областна дирекция, а от друга видно от представеното удостоверение е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал.1, т.2 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган. На следващо място заповедта за 3 задържането е издадена в писмена форма, и препис от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае да упражни, с което формално е спазена процедурата по самото задържане.

Обжалваната заповед формално съдържа всички изискуеми се за нея реквизити, което обуславя извода за спазена форма на акта. Видно от съдържанието на обжалваният акт, същият е надлежно изведен и отразен в регистър, посочена е датата и мястото на издаването му, като съдът приема, че е допусната техническа грешка при изписване на датата на съставянето, като вместо да е посочена 09.03.2023г. е изписана дата 09.03.2022г., но от приложените към преписката документи става ясно, че е допусната техническа грешка, съответно е допусната и техническа грешка при посочване на деня на освобождаването на жалбоподателя като вместо да е посочено 10.03.2023г. в 16:00 часа е изписано 11.03.2023г., като самия жалбоподател посочва че е бил освободен на следващия ден, а именно на 10.03.2023г. В заповедта е посочено също така правното основание за задържането, посочено е името на задържаното лице и адрес на същият, периода на задържане, разяснени са със заповедта и правата на задържаното лице по чл. 72, чл.73 и чл. 74 ЗМВР , като заповедта е подписана от издателя и връчена на адресата. Наред с това обаче, в разглежданата Заповед за задържане на лице липсва фактическо описание на основанието въз основа на което се задържа, като същото би следвало да представляват мотиви към същата и да отговаря на въпросите, защо и в какво качество лицето се задържа.

В случая е посочено, че задържането е „във връзка с преписка № 3142650/23г. по описа на РУ - П.“, от което не става ясно кои са причините наложили задържането на С. К. Д. с ЕГН **********, какво е неговото отношение и съпричастност към конкретно посочения случай на задържане, определено със закон, като предвид посочване на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, отговорите на час от тези въпроси се извличат само и единствено по тълкувателен път или са хипотетични. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР въвежда, като основание за задържане на лице „в други случай, определени със закон“, която формулировка има бланкетен характер и във всички случай изисква от една страна посочване и описание на конкретната хипотеза на задържане на лице, изрично предвидена в конкретен закон, извън ЗМВР, а от друга, излагане на мотиви - фактически и правни изводи в тази насока в заповедта за задържане, каквито в процесната заповед липсват.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че задържането на жалбоподателя е било във връзка констатирана проява на дребно хулиганство, поради което и с оглед посоченото право основание по чл. 72, ал.1, т.7 ЗМВР е следвало като фактическото основание да бъде посочено приложимата правна норма съдържаща се в УБДХ, която предвижда задържане на лице за срок до 24часа. В УБДХ е предвидена една 4 единствена възможност за задържане на лице за срок от 24 часа, при условията и на основанията посочени в чл. 3, ал.2, във вр. ал.1, б.“а“, които обаче в случая не са посочени. Съгласно чл. 3, ал.1, б.“а“ от УБДХ „Въз основа на съставения акт и на събраните сведения за личността на нарушителя началникът на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи или оправомощеното от него лице веднага, но не покъсно от 24 часа, когато се налага събиране на допълнителни сведения, извършва следното: а) внася преписката за решаване от районния съдия;“.

Съгласно чл. 3, ал.2 от УБДХ „В случаите на буква „а“ лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено веднага на съдията.“ В случая посредством представените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на издаване на процесната заповед не са съществували достатъчно данни, които да обосноват налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя. Ето защо, съда приема, че обжалваната заповед е издадена при липса на описание на фактическите основания, довели до задържането на лицето, което във всички случаи обуславя извод за липса на мотиви в административния акт, което е пречка за надлежно упражняване правото на защита на задържаното лице от една страна, а от друга и препятства съдът да извърши съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането, доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, единствено при наличието на мотиви „съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт“, при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се търсят в кориците на друго производство.