Решение № 150 от 09.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Ихтиман, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Р. Ст. Д. като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200265 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Същото е образувано по повод подадена жалба от К. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. * ул. * № *, против Наказателно постановление № **********/* г., издадено от Началника на РУ – * на ОДМВР – София, с което за нарушение по чл. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е наложено на К. С. В. административно наказание „глоба“ в размер на 61,36 евро/ 120,01 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че жалбоподателката е била изгубена и/или открадната в градския транспорт в гр. *, за което е уведомила * РУ на СДВР. Сочи, че на * г. била задържана от * РУ на СДВР, била обискирана надлежно, като не била открита личната й карта. На * г. била задържана от патрул на РУ – * и обискирана, като според протокола за обиск, личната й карта с номер *, издадена на * г. и обявена за невалидна, била намерена и описана в протокола за обиск. Твърди, че на * г. предала тази лична карта доброволно в РУ – *. Счита, че наложеното наказание е прекалено сурово.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В последната си дума сочи, че е прекалено сурово наложеното й наказание на фона на изчезването и намирането на личната й карта, както и задържането й.

1

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С приложения към административнонаказателната преписка (АНП) акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланкови № *, серия *, изведен под №* г., е констатирано, че на * г., около * ч. в гр. *, мотел *, бензиностанция * при извършена проверка К. С. В., ЕГН **********, родена на * г., с адрес: гр. *, ж.к. *, вх. *, ет. *, ап. * не представя документ за самоличност. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 6 ЗБЛД.

Актът е подписан от актосъставителя и един свидетел, като актът е връчен на жалбоподателя на същата дата без възражения.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление от Началника на РУ - * към ОДМВР - София, с идентично описание на нарушението, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба, на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД, в размер на 61,36 евро/ 120,01 лева. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя Н. Г. М. и свидетеля по акта С. И. М., присъствал при установяване на нарушението.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до тяхната незаконосъобразност.

Направеният преглед на съставения АУАН показва, че същият съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН реквизити като описанието на нарушението е направено достатъчно ясно, за да се разбере в какво точно се изразява то.

Описаното в акта административно нарушение е квалифицирано по чл. 6 от ЗБЛД, което означава, че относно изискванията към компетентността на актосъставителя следва се прилагат административнонаказателните разпоредби на специалния закон - ЗБЛД. В посочения смисъл, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗБЛД нарушенията се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2 от този закон, сред които ведомства е и МВР. От представените Заповед № * г. и Заповед № * г. на Министъра на вътрешните работи /л. * от делото/ се установява, че АУАН и НП са издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени по предвидените от закона ред и 2 форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.

Административнонаказващият орган (АНО) е изпълнил процесуалното си правомощие по чл. 52, ал. 4 ЗАНН като е изяснил въпросите за реализиране на нарушението, авторството му и вината на нарушителя. При направената проверка за спазване на правилата на процесуалния закон следва, че и АУАН, и обжалваното НП се явяват законосъобразни от процесуална страна актове за реализиране административнонаказателната отговорност на визирания нарушител.

При липсата на установени съществени нарушения на процесуалните правила съдът извършва проверка за допуснато нарушение на материалния закон, преценявайки установените по делото факти. При тази проверка съдът прецени свидетелските показания на разпитаните по делото актосъставител и свидетел по акта – Н. Г. М. и С. И. М.. Същите посочват, че преди няколко месеца били изпратени на бензиностанция * на мотел * по сигнал за лице, което е заредило гориво, но не го е заплатило. Поискали лична карта на жалбоподателката, като същата заявила, че няма лична карта и категорично отказала да представи документ за самоличност. След справка в оперативната дежурна част (ОДЧ) в РУ - * установили самоличността й. Жалбоподателката била задържана и отведена в сградата на РУ – * , където й бил извършен обиск. При обиска била открита лична карта.

При преценка на събраните свидетелски показания съдът кредитира напълно дадените такива от свидетелите М. и М., които са ясни, последователни, детайлни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи относно релевантните за случая факти.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото се доказа по безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 6 ЗБЛД от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД предвижда, че гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Нарушаването на това задължение е обявено за наказуемо съгласно чл. 80, т. 5 от ЗБЛД посредством налагане на глоба в размер от 120 до 500 лева. От показанията на разпитаните свидетели М. и М. се установява, че в АУАН ясно и точно са описани всички елементи от състава на нарушението. От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните действия на Г..

При започване на проверката двамата свидетели са се легитимирали и са поискали личен документ от жалбоподателя, но същата не им е представила такъв. При това положение свид. М. е пристъпил към съставяне на АУАН.

Посочената като нарушена в същия законова норма на чл. 6 ЗБЛД съдът приема като правилно квалифицираща описаното нарушение, тъй като съгласно същата гражданите са длъжни при поискване от компетентните 3 длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

На това визирано задължение на гражданите на Република България съответства регламентираното в чл. 70, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗМВР правомощие на полицейските органи да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред. Полицейските органи се явяват именно визираните в нарушената норма на чл. 6 ЗБЛД компетентни длъжностни лица, определени със закон. АНО точно е посочил и съответната на нарушената норма санкционна разпоредба на чл. 80, т. 5 ЗБЛД, която визира като нарушител лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица. Ето защо съдът приема, че липсват и допуснати нарушения на материалния закон.

В случая е без значение обстоятелството, че на жалбоподателката е била допусната промяна на фамилното име с Решение № * г. по гр. д. № * г. по описа на СРС, * състав. От представеното удостоверение за идентичност на имена, издадено от * община, район * се установява, че К. С. Г. и К. С. В. са имена на едно и също лице с ЕГН **********. Също не е от значение обстоятелството, че у жалбоподателката при извършения личен обиск е открита обявена за невалидна лична карта. Нарушението на чл. 6 ЗБЛД е формално, поради което е и без значение причината, поради която нарушителя не е предоставил на контролните органи документ за самоличност. За пълнота следва да се посочи, че в случая жалбоподателката не е представила какъвто и да е документ за самоличност. По смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗБЛД документи за самоличност са: лична карта; паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност и свидетелство за управление на моторно превозно средство.

В този смисъл съдът приема, че извършването на административното нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД за нарушение по чл. 6 ЗБЛД. Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 61,36 евро/ 120,01 лева е определено в законово предвидения минимум, поради което не е налице възможност за намаляване на размера му.

Съдът намира, че процесното нарушение не може да квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с проитичащите от това правни последици, тъй като деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му.

Съдът не намира основание и за квалифициране на деянието като малозначително, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК.

По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното 4 наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********/* г., издадено от Началника на РУ – * на ОДМВР – София, с което за нарушение по чл. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е наложено на К. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. * ул. * № *, административно наказание „глоба“ в размер на 61,36 евро/ 120,01 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5