Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15320 от 30.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 756/2022
Вид
Решение № 15320
Подписан
30.07.2026
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.155 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 15320 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110100756 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от А. А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ...., срещу И. Й. Т. с EI'П:**********, с адрес: гp. София, п.к. 1324, , жк. "Люлин“, бл. 807, вх. В, ет, 4, ап. 48, за топлоснабден имот: гp. София, п.к. 1324, , жк. "Люлин“, ..., с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответника му дължи следните суми: сумата от 21,07 лева- главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.12.2020r. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,50 лева мораторна лихва за забава от 31.12.2017г. до 17.12.2020г., както и направените по делото разноски за държавна такса от 25 лв и 50лв юрисконсултско възнаграждение за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 64842/2020г., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в : гp.

София, п.к. 1324, жк. "Люлин“, .... аб. № 214594, като същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника на срещу ответниците, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за 1 установено, че ответниците му дължат солидарно следните суми: сумата от 2606,84 лева, от която сумата от 21,07 лева- главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.12.2020r. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,50 лева мораторна лихва за забава от 31.12.2017г. до 17.12.2020г., както и направените по делото разноски за държавна такса от 25 лв и 50лв юрисконсултско възнаграждение за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 64842/2020г., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение от ответника И. Т., в срок, поради което ищецът е предявил установителен иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се признават исковете по основание и размер и се сочи, че за претендираните суми е превел сумата по сметка на СРС.

Ищецът в с.з. изрично изразява становище , че сумите за които се иска установяване съществуване на вземането са заплатени от ответника, но не по сметка на ищеца и моли се съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да бъдат присъдени единствено разноските за юрисконсултско възнаграждение и дължимата държавна такса.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска поради следните съображения:

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора на исковата молба. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска за уважаване на на установителния иск /доколкото и двете страни не спорят по признатато право , че сумите са заплатени на ищеца в хода на съдебното производство - л. 67 /, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.

С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като именно ответника с поведението си/подаване на възражение по заповедното производство/ е станал причина за завеждане на делото, заради което ищецът е инициирал настоящото производство и е направил разноски за държавна такса в размер на 25лева и юрисконсултско 2 възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.Дължимо се явява и заплащането на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в хода на съдебното производство , а именно сумата от 50 лева , както и внесената държавна такса в исковто производство , която е в размер на 75 лева Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Видно от приложените към настоящото производство доказателства за извършено плащане от ответника на сумата в размер на 27.30 лева/л. 51/, която е и призната от ищеца , с тази сума се явяват платени част от спорното вземане но не по сметка на ищеца , а погрешно на съда , като е останала незаплатена сумата за разноските сторени в заповедното и исковото производство, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение, поради което и в тази част исковата претенция следва да бъде уважена .

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 районен съд и чл. 237 от ГПК, Софийският

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, че И. Й. Т. с EI'П:**********, с адрес: гp. София, п.к. 1324, , жк. "Люлин“, ..., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., с адрес: гр. София, ..., за топлоснабден имот: гp.

София, п.к. 1324, , жк. "Люлин“, ... - следните суми: сумата от 21,07 лева/10.77 евро/ главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.12.2020г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,50 лева/2.30евро/ - мораторна лихва за забава от 31.12.2017г. до 17.12.2020г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от дата 24.02.2021г. по частно гражданско дело № 64842/2020г. по описа на Софийския районен съд, 142 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Й. Т. с EI'П:**********, с адрес: гp.

София, п.к. 1324, , жк. "Люлин“, .... да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: .... и адрес: София, ул. ...., сумите от 125лева /63.91евро/- разноски в исковото производство, и 75 3 лева/38.35 евро/ – разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис „ ООД , трето лице, като помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4