Решение № 15320 от 30.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 756/2022
- Вид
- Решение № 15320
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.155 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 15320 гр. София, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110100756 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от А. А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ...., срещу И. Й. Т. с EI'П:**********, с адрес: гp. София, п.к. 1324, , жк. "Люлин“, бл. 807, вх. В, ет, 4, ап. 48, за топлоснабден имот: гp. София, п.к. 1324, , жк. "Люлин“, ..., с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответника му дължи следните суми: сумата от 21,07 лева- главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.12.2020r. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,50 лева мораторна лихва за забава от 31.12.2017г. до 17.12.2020г., както и направените по делото разноски за държавна такса от 25 лв и 50лв юрисконсултско възнаграждение за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 64842/2020г., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в : гp.
София, п.к. 1324, жк. "Люлин“, .... аб. № 214594, като същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника на срещу ответниците, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за 1 установено, че ответниците му дължат солидарно следните суми: сумата от 2606,84 лева, от която сумата от 21,07 лева- главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.12.2020r. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,50 лева мораторна лихва за забава от 31.12.2017г. до 17.12.2020г., както и направените по делото разноски за държавна такса от 25 лв и 50лв юрисконсултско възнаграждение за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 64842/2020г., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.
Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение от ответника И. Т., в срок, поради което ищецът е предявил установителен иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се признават исковете по основание и размер и се сочи, че за претендираните суми е превел сумата по сметка на СРС.
Ищецът в с.з. изрично изразява становище , че сумите за които се иска установяване съществуване на вземането са заплатени от ответника, но не по сметка на ищеца и моли се съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да бъдат присъдени единствено разноските за юрисконсултско възнаграждение и дължимата държавна такса.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора на исковата молба. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска за уважаване на на установителния иск /доколкото и двете страни не спорят по признатато право , че сумите са заплатени на ищеца в хода на съдебното производство - л. 67 /, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като именно ответника с поведението си/подаване на възражение по заповедното производство/ е станал причина за завеждане на делото, заради което ищецът е инициирал настоящото производство и е направил разноски за държавна такса в размер на 25лева и юрисконсултско 2 възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.Дължимо се явява и заплащането на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в хода на съдебното производство , а именно сумата от 50 лева , както и внесената държавна такса в исковто производство , която е в размер на 75 лева Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Видно от приложените към настоящото производство доказателства за извършено плащане от ответника на сумата в размер на 27.30 лева/л. 51/, която е и призната от ищеца , с тази сума се явяват платени част от спорното вземане но не по сметка на ищеца , а погрешно на съда , като е останала незаплатена сумата за разноските сторени в заповедното и исковото производство, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение, поради което и в тази част исковата претенция следва да бъде уважена .
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 районен съд и чл. 237 от ГПК, Софийският
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че И. Й. Т. с EI'П:**********, с адрес: гp. София, п.к. 1324, , жк. "Люлин“, ..., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., с адрес: гр. София, ..., за топлоснабден имот: гp.
София, п.к. 1324, , жк. "Люлин“, ... - следните суми: сумата от 21,07 лева/10.77 евро/ главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.12.2020г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,50 лева/2.30евро/ - мораторна лихва за забава от 31.12.2017г. до 17.12.2020г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от дата 24.02.2021г. по частно гражданско дело № 64842/2020г. по описа на Софийския районен съд, 142 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Й. Т. с EI'П:**********, с адрес: гp.
София, п.к. 1324, , жк. "Люлин“, .... да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: .... и адрес: София, ул. ...., сумите от 125лева /63.91евро/- разноски в исковото производство, и 75 3 лева/38.35 евро/ – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис „ ООД , трето лице, като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4