Определение № 2159 от 21.09.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2159 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20241800100515 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по исковe, предявени пред СГС от Д. И. и Б. П. срещу Прокуратурата на Република България, Софийския градски съд (в качеството му на правоприемник на Специализирания наказателен съд) и Софийския апелативен съд (в качеството му на правоприемник на Специализирания апелативен наказателен съд).

В отговор на дадени от съда указания, ищците са подали молба вх. № 54200/07.06.2023г. в СГС, с която са уточнили част от претенциите си.

С Определение № 11968/11.10.2023г., постановено по гр.д. № 4676/2023г. на СГС, производството е било прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на Софийския окръжен съд на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.

Определението е било потвърдено с Определение № 116/20.03.2024г. на Пловдивския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 3241/25.06.2024г. на ВКС.

Софийският окръжен съд е оставил два пъти исковата молба без движение и е дал указания на ищците за отстраняване на нейни нередовности и уточняване на исковите претенции, в отговор на които ищците са подали три уточняващи молби.

В съответствие с направените от ищците уточнения и изявленията им за десезиране на съда от исковете по чл. 2в от ЗОДОВ, е постановено Определение № 406/07.04.2025г., с което производството по тези искове е прекратено.

1

Определението е било обжалвано и е отменено с Определение № 348/21.07.2026г. по в.ч.гр.д. № 332/2026г. на Пловдивския апелативен съд. В отменителното определение на ПАС е прието, че предявеният иск по чл. 2в от ЗОДОВ е бил уточнен в достатъчна степен, тъй като ищците били посочили конкретните действия на ответниците, с които са нарушени изрично посочени правни норми от правото на ЕС, в резултат от което е направен извод, че дадените от съда указания са били изпълнени.

Тези мотиви на ПАС противоречат на изрично заявеното от самите ищци, че не релевират явни и достатъчно съществени нарушения на правото на ЕС (виж. т. 6 от молбата им от 22.01.2025г.), както и че „дадената до момента попътна от апелативния съд и ВКС квалификация е непрецизна“ (виж. т. 2 от молбата им от 29.01.2025г.), като предявените от тях искове са за нарушение на правата им по ЕКПЧ, а „не отделно по правото на ЕС, поради което чл. 2в от ЗОДОВ е неотносим“ (виж. т. 3 от молбата им от 29.01.2025г.).

Наистина, в т. 4 молбата си от 22.01.2025г. ищците изтъкват обстоятелства, които отделни свои части биха имали отношение към допустимостта на иск по чл. 2в от ЗОДОВ, но изрично ги свързват с такива действия и бездействия на ответниците – съдилища, които касаят не правораздавателната им дейност, а администрирането на делата, което изначално изключва възможността за квалифицирането на някой от предявените искове по този нормативен текст.

Същевременно, възприетата от други органи на съдебната власт правна квалификация на исковете (още повече - преди тяхното уточняване от страна на ищците) не е обвързваща за разглеждащия ги съд, доколкото не попада в приложното поле на чл. 294, ал. 1 от ГПК.

Поради това и с оглед направените от ищците уточнения, както и обстоятелството, че квалифицирането на предявените искове е правомощие на съда (арг. от чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК), настоящият съдебен състав намира, че нито един от предявените искове не може да бъде квалифициран по чл. 2в от ЗОДОВ, а в настоящото производство са предявени следните искове:

Активно субективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за вреди в хода на досъдебното производство, причинени от преднамерено придаване на публичност по действията по задържане на ищците, 2 пресконференция и публични изяви на прокуратурата, при които обвиняемите ищци са били представени за виновни, както и разгласяване на материали по разследването в хода на досъдебното производство в нарушение на презумпцията за невиновност (виж. т. 4-7 от молбата на ищците от 29.01.2025г.).

Активно и пасивно субективно съединени искове по чл. 49, вр. 45 от ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията на Република България, срещу Софийския градски съд (в качеството му на правоприемник на Специализирания наказателен съд) и Софийския апелативен съд (в качеството му на правоприемник на Специализирания апелативен наказателен съд) за обезщетение за вреди в хода на съдебното производство, претърпени от представяне на обвиняемите за виновни чрез поставянето им на белезници в съдебна зала, задържането им в стъклена клетка тип „аквариум“ в съдебни зали и др., нарушаващи правата на ищците по чл.

3, чл. 6 § 1 и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (виж. т. 7 от молбата на ищците от 29.01.2025г.).

Настоящият съдебен състав намира, че нито един от тези искове не подлежи на разглеждане от Софийския окръжен съд, както и че не е имало основание за изпращането им по подсъдност на този съд, поради следните съображения:

1. По исковете по 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ

Съгласно изричните уточнения на ищците (т. 4 от молбата им от 29.01.2025г.), тези искове са предявени единствено срещу Прокуратурата на Република България, а Софийският градски съд не е ответник по тях. Следователно, разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, на която се е позовал СГС, е била неприложима към настоящия случай. Нейната точна формулировка гласи, че „когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд“. В случая исковете по 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ са били предявени пред СГС, а ответник по тях е Прокуратурата на Република България, т.е. исковете не са предявени пред съд, който е ответник по тях. Следователно, не е налице условието, визирано в хипотезата на тази правна норма, което би дало основание за прилагане на правните последици, регламентирани от 3 нейната диспозиция, а именно – изпращане на делото на най- близкия родово компетентен съд.

2. По исковете по чл. 49, вр. 45 от ЗЗД, вр. чл. 7 от КРБ 1. При така определената правна квалификация, тези искове не се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Поради това е недопустимо изпращането им на ОС- София на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като процесуалните норми не се прилагат по аналогия. Те са от публичен ред, поради което тълкуването им е стриктно. Те не следва да се тълкуват разширително, като им се приписва съдържание, каквото нямат, нито да се прилагат към правоотношения, регулирани от други процесуални норми. В този смисъл е трайната съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 127 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 352/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 108 от 11.09.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 421/2009 г., III н. о., НК, Решение № 453 от 9.11.2012 г. на ОС - София по в. гр. д.

№ 101/2012 г., Определение № 2049 от 1.09.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2250/2022 г. и др. Поради това и с оглед систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал.

2 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав намира, че процесуалната норма на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ следва да се прилага само по отношение на съдебни производства за обезщетение по ЗОДОВ, като е недопустимо прилагането й по аналогия за определяне на подсъдността на други искове с различен предмет и различна правна квалификация, каквито са процесните искове по чл. 49, вр. 45 от ЗЗД, вр. чл. 7 от КРБ. Именно в такъв смисъл е формирана трайна практика на САС по идентични казуси, обективирана напр. в Определение № 1932 от 31.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 761/2024г. на Софийския апелативен съд. Следователно, СГС недопустимо и неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ като основание за изпращане на делото в частта по исковете по чл.

45, вр. чл. 49 от ЗЗД по подсъдност на ОС- София.

2. Не обосновава обратен извод посоченото от ищците, че свързват вредоносните действия на ответниците с нарушения на правата им по чл. 3, чл. 6 § 1 и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (виж. т. 7 от молбата им от 29.01.2025г.), тъй като ЗОДОВ не 4 съдържа универсална разпоредба за защита срещу нарушения на ЕКПЧ. Доколкото законодателят е допускал, обезщетения за нарушения на конвенцията да се претендират по реда на ЗОДОВ, тези хипотези са регламентирани изчерпателно – напр. в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОДОВ, чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. И обратно: изключена е приложимостта на този закон извън лимитативно посочените в него нарушения на ЕКПЧ, вкл. релевираните от ищците такива. Поради това, така претендираните нарушения на чл. 3, чл. 6 и чл. 8 от ЕКПЧ също не обуславят квалифициране на тези искове по ЗОДОВ, а следователно – и възможност за прилагане към тях на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от този закон.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че исковете по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ и по чл. 49, вр. 45 от ЗЗД, вр. чл. 7 от КРБ са подсъдни на първоначално сезирания с тях Софийски градски съд, а той не е имал основание да препраща делото по подсъдност.

Тъй като, обаче, този съд вече е прекратил делото пред себе си, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд на основание чл. 122 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 515/2024г. г. по описа на Софийския окръжен съд, образувано по искова молба вх. № 37622 от 20.04.2023г. в СГС, респ. вх. № 6719 от 09.07.2024г. в Софийския окръжен съд.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийския апелативен съд между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд относно местно компетентния съд да разгледа исковете по 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ, предявени от Д. П. И. и Б. Е. Х. - П. срещу Прокуратурата на Република България, и исковете по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 7 от КРБ, предявени от Д. П. И. и Б. Е. Х. - П. срещу Софийския градски съд (в качеството му на правоприемник на Специализирания наказателен съд) и Софийския апелативен съд (в 5 качеството му на правоприемник на Специализирания апелативен наказателен съд).

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 6