Решение № 1147 от 06.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1147 гр. Варна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110109768 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Е.М.“ ЕООД срещу Т. П. С. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 2646/27.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5203/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за следните парични вземания: сумата от 896,24 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2915780 от 09.10.2017 г., сключен със „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 42,87 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г. и сумата от 61,72 лв. – лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 14.02.2021 г. до 26.04.2022 г., които вземания са прехвърлени на заявителя „Е.М.“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит № 2915780 от 09.10.2017 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД е предоставило на ответницата кредит в размер на сумата от 4760,73 лв., който следва да бъде върнат на 48 месечни вноски, с последна такава на 14.09.2021 г. Сочи се, че в договора е уговорен фиксиран годишен процент в размер на 16,50%, а ГПР е в размер на 21,95%.

След усвояване на кредита кредитополучателят е погасил част от дължимите вноски, след което е преустановил плащанията и е останала непогасена главница в размер на 896,24 лв. и съответните лихви. Поддържа се, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г. Навежда се, че длъжникът е уведомен на посочения в договора адрес за новия кредитор на 03.12.2021 г., но въпреки това ищецът моли да бъде прието, че ответницата е надлежно уведомена за извършената цесия с връчване на исковата молба и приложенията към нея. Излага се, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания, срещу която ответницата е подала възражение. Поддържа, че 1 към настоящия момент дължимите суми по договора за кредит не са погасени. При тези съображения моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Т. П. С., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като оспорва същите по основание и размер.

Излага, че не е ясно от къде и как се определя началото на претендирания срок 14.02.2021 г. за мораторни лихви и счита, че след прехвърляне на вземанията от първоначалния кредитор не се дължат договорни и мораторни лихви към трето лице.

Поддържа, че не е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за потребителски паричен кредит № 2915780 от 09.10.2017 г. и оспорва цесията като недействителна. Твърди, че не е спазен 15-дневният срок по договора с първоначалния кредитор да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Моли съдът да извърши служебно проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора и посочва за такива уговорените в чл. 13, ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от договора. Навежда довод, че на 05.10.2017 г. не е подписвала никакви договори за кредит с когото и да било, в т.ч. и с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, както е посочено в Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.10.2021 г. под № 258, поради което е налице липса на предмет на договора за цесия, тъй като не съществува договор за кредит от 05.10.2017 г. Оспорва се представителната власт на приложените пълномощни. Намира, че в тежест на ищеца е да докаже, че преди прехвърляне на вземането кредиторът е обявил с нотариална покана неговата предсрочна изискуемост и същата е връчена на ответницата, както и че й е даден срок да изпълни доброволно. Оспорва се и представеното потвърждение за извършена цесия на парични вземания на осн. чл. 99 от ЗЗД, тъй като е без дата и не е законовия срок по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, както и посочения в договора за цесия 3-дневен срок по т. 3.2. При тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Възникването на претендираното от ищеца спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 4) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба и 5) наличие на валидно сключен договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията.

Установява се от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № 2915780 от 09.10.2017 г., че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Т. П. С. е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответницата е получила от кредитора сумата от 4000 лв., със задължение да я върне при условията на договора на 48 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 135,15 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 16,50 % и ГПР 21,95%, като крайният срок на за връщане на кредита е 14.09.2021 г.

2

Наред с главницата и договорната лихва по договора за кредит ответницата се е задължила да заплаща и такса за разглеждане на кредит от 280 лв. и застрахователна премия от 480,73 лв., съответна част от които, видно от от клаузата на чл. 3, ал. 2 от ОУ към договора за кредит и погасителния план към него, е включена във всяка погасителна вноска. Така като общ размер на кредита е посочена сумата от 4760,73 лв.

(отпуснатият кредит от 4000 лв. + 280 лв. за такса за разглеждане на кредита + 480,73 лв. за застрахователната премия) и в графа „оставаща част от главницата“ в погасителния план е посочен така формираният общ размер на кредита с приспадане на съответната част от главницата, дължима на падежната дата на съответната погасителна вноска, без обаче да е посочено каква част от таксата и каква част от застрахователната премия се погасява с всяка месечна вноска.

Представени са следните писмени доказателства – Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г., Приложение № 1 към същия договор и потвърждение от „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД за прехвърлянето на ищеца вземанията, които има, посочени в Приложение № 1 към Индивидуалния договор за цесия, в т. ч. и спрямо кредитополучателя Т. П. С. по договор за потребителски кредит с номер 2915780 и посочена дата в приложението 05.10.2017 г., от които главница в размер на 896,24 лв. и лихви в размер на 126,06 лв.

Представено е и пълномощно (л. 27-28 от делото), с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за сключения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г., както и пълномощно, с което „Е.М.“ ЕООД е преупълномощило „Адвокатско дружество – Иванов и Денев“ с правата да уведомяват всички длъжници по законоустановения ред за прехвърлянето на вземанията на дружеството по силата на сключени договори с банки, финансови институции, кредитни институции и др. небанкови търговски дружества (л. 29-30 от делото).

При съвкупния анализ на цитираните доказателства се установява, че вземанията, дължими от страна на кредитополучателя, са прехвърлени на настоящия ищец чрез цитирания договор за цесия. Видно от представените писмо с изх. № 7258/02.12.2021 г. и известие за доставяне от 06.12.2021 г. от „Български пощи“ АД, ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Относно оспорването от страна на ответницата на надлежното прехвърляне на вземането по процесния договор за кредит с довода, че в Приложение № 1 към договора за цесия до името на кредитополучателя Т. П. С. и номера на договора за кредит 2915780 е изписана дата 05.10.2017 г., а подписаният от нея договор за кредит с „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД е от 09.10.2017 г., съдът намира същото за неоснователно. Очевидно е в случая, че се касае за техническа грешка при изписване на втората цифра от датата на договора за кредит в Приложение № 1 към договора за цесия, доколкото трите имена на длъжника - кредитополучател, неговият единен граждански номер и 7-цифреният номер на договора за кредит съвпадат с данните от процесния договор за кредит. Още повече, че съобразно изричното твърдение на ответницата в отговора на искова молба, същата не е подписвала договор за кредит с „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД на 05.10.2017 г., а на 09.10.2017 г., респ. не съществува друг договор освен сключеният на 09.10.2017 г., вземанията по който да бъдат прехвърлени с въпросния договор за цесия от 19.10.2021 г. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че предметът на договора за цесия, в частност вземанията на кредитора от ответницата, са в достатъчна степен индивидуализирани и са надлежно прехвърлени на ищеца в настоящото производство.

Наведените от ответницата възражения относно неспазване на посочени в т. 3.2 и 3.3. от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г. срокове за предоставяне на пълномощно на цесионера и писмено 3 потвърждение за сключената цесия са ирелевантни относно валидното сключване на договора за цесия и уведомяването на длъжника за това, респ. за надлежното прехвърляне на вземанията. Относно отправените оплаквания от ответната страна досежно представителната власт на процесуалния представител на заявителя и ищец в настоящото производство, с доводи за неавтентничност на подписа на преупълномощителя, следва да бъде изяснено, че според задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д.

№ 5/2014 г. на ОСГТК, единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като всяко друго лице, вкл. ответникът, няма правен интерес. Следователно, ответницата не разполага с правото да възразява относно липсата на представителна власт на пълномощника на ищеца да извършва процесуални действия от името на страната.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а претендира вземанията по договора за кредит, поради изтичането на крайния срок на договора – 14.09.2021 г.

Изпратеното от ищеца и получено от ответницата на 03.12.2021 г. писмо с изх. № 7259/02.12.2021 г. (л. 25 и 25 от делото), че задълженията й по договора за кредит е изцяло и незабавно дължимо, не води до обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като към датата на получаване на това писмо от ответницата вече е бил изтекъл крайният срок на договора за издължаване на кредита – 14.09.2021 г.