Определение № 521 от 09.08.2018, Апелативен съд - Пловдив

П Р О Т О К О Л

Пловдив, 09.08.2018 година

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено на девети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАТЯ ПЕНЧЕВА

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА съдебен секретар: АННА СТОЯНОВА, прокурор

ВИКТОР ЯНКОВ, сложи за разглеждане докладваното съдия КРАЧОЛОВ

ВЧНД № 466 по описа за 2018 година.

На именното повикване в 12,10 часа в залата се явиха:

Жалбоподателят Л.А.У. се явява лично и с адвокат К..

По разпореждане на докладчика е поискана нова актуална справка за съдимост на обвиняемия Л.У. от РС Мадан, предвид на обстоятелството, че в докладна на л. 64 ДП е отбелязано, че същият има наложено на основание чл.

78а от НК наказание за деяние по чл. 309, ал.1 от НК, а в справката за съдимост /л. 72 ДП/ това обстоятелство не е отразено.

С писмо РС Мадан ни уведомява, че съгласно Наредба №

8/ 26.02.2008 г., заповед и т.н. бюлетините за наложени наказания по този ред се съхраняват 15 години и не могат да изпратят бюлетини. Изпратения Протокол № 132 от 22.10.2002 г. по НАХД № 113/2002 г. по описа на РС Мадан, по което дело на основание чл. 78а от НК Л.У. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ за деяние по чл. 309, ал. 1 от НК.

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор ВИКТОР ЯНКОВ.

Адв.К.:

Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА

ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ

ЖАЛБАТА.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Адв. К.: Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства. Нямам искания за отвод.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Нямам искания за отводи.

С оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на други доказателства, следва да бъде даден ход на съдебните прения, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И

ПРИЕМА представените писмени доказателства.

ДАВА ХОД НА

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, депозирал съм частна жалба, с която атакувам определението на първоинстанционния съд, с което на подзащитния ми е взета най-тежката мярка за неотклонение Задържане под стража. Считам, че атакуваното определение на Окръжен съд Смолян е необосновано, незаконосъобразно, в същото не е направен задълбочен и безкритичен анализ на събраните доказателства, направен е едностранчив такъв и са приети всички аргументи, посочени в искането на Окръжна прокуратура Смолян. Безспорен е фактът, а и доказателствата категорично сочат като извършител на престъплението по непредпазливост моя клиент. Безспорно е също, че е повдигнато обвинение срещу подзащитния ми, причиняващо смърт по непредпазливост, а именно обвинение по чл.

343, ал. 1 б.В НК, престъпление, за което се предвижда наказание от 2 до 6 години. Това са безспорни факти, които не се оспорват от защитата и това е видно от протоколите от първото съдебно заседание по мярката му за неотклонение.

Тук по-спорен е въпросът дали съществуват другите кумулативни предвидени предпоставки, визирани в чл. 63 ал. 1 НПК, а именно, аз, като негов защитник, твърдях и продължавам да твърдя, че в конкретния казус от материалите по делото липсват доказателства и данни, от които може да се направи правно обоснован извод, че към настоящия момент съществува реална опасност с по-лека мярка за неотклонение подзащитният ми да се укрие или да извърши престъпление. Защото това са другите две кумулативно дадени предпоставки, без наличието на които не би следвало да се взема мярката за неотклонение Задържане под стража, която е едно изключение и се налага само в изключително тежки случаи, да не говорим, че тук се касае за престъпление по непредпазливост, и тук се касае за престъпление по непредпазливост. Не мога да се съглася с изводите в атакуваното определение, че към момента от доказателствата по делото може да се приеме, че са налице всички предвидени предпоставки, именно, че съществува реална опасност клиентът ми да се укрие или да извърши друго престъпление.

От съвсем краткото атакувано от мен определение в мотивната му част разбрах, че за да достигне до този незаконосъобразен извод, първоинстанционният съд е приел две неща. Първо, че тази опасност да извърши друго престъпление я извежда от представените по делото писмени документи – справката за нарушител, от която е видно, че клиентът ми към настоящия момент има влезли в сила двадесет наказателни постановления и дванадесет фиша за нарушения на ЗДвП от една страна, от друга страна – наказанието за това престъпление, за което е наказан по административен ред през 2000 г. Само че в определението си съдът е забравил да коментира, че тези двадесет нарушения, актовете, са извършени за осемнадесет години, а не за една година, за шест месеца, че да се прави този извод, че пред вас е един закоравял нарушител на ЗДвП. Ако погледнем ще видим, че това е един осемнадесетгодишен период. На практика се пада по едно нарушение на година.

Останалите дванадесет наказания са с фишове за леки административни нарушения.

В никакъв случай от тази справка може да се прави кардинален извод, че доверителят ми ще извърши не административно нарушение, а престъпление.

Искането започва по начина, че клиентът ми е неосъждан, че срещу него няма образувани никакви дела за престъпления нито от общ, нито от частен характер, трудовоангажиран е. Не виждам как при това положение може да се направи законосъобразен извод, че може, че съществува, както изисква законът, реална опасност, а не хипотетична той да извърши престъпление. За едно деяние, за което е наказан през 2000 г. за престъпление по чл. 309 НК, преди 18 години, да се правят изводи за поведението му сега, е абсолютно несериозно. Абсолютно голословно първата инстанция приема, че от тези доказателства, без да прави никакъв анализ може да се приеме, че са налице другите две предпоставки и взима най-тежката мярка за неотклонение.

Прави се извод, че с по-лека мярка за неотклонение е налице и другата кумулативна предпоставка, че може клиентът може да се укрие. Съдът е посочил, че тези изводи се извеждат от тежестта на обвинението. В крайна сметка на клиента ми е повдигнато обвинение за престъпление по непредпазливост, което се наказва от 2 до 6 години. Вярно, по смисъла на чл. 93 т. 7 НПК, касае се за тежко престъпление, но тежко престъпление по непредпазливост, за което максималното задържане по закон може да е 2 месеца. Не виждам кое налага най-тежката мярка за неотклонение, още повече, че това е мярка, която трябва да обезпечи правилното развитие на наказателния процес и тя в никакъв случай не е наказание. Само при задължителните предпоставки, предвидени в чл. 63 НПК, и то кумулативно, тя може да бъде приложена.

До настоящия момент са разпитани са свидетели.

Безспорно е това, че той е участвал в това ПТП. Клиентът ми разбира какво е направил, но аз съм категоричен, че от данните, които имаме, в никакъв случай не може да се приеме, че клиентът ми е с висока степен на обществена опасност и данните, събрани до настоящия момент говорят, че той с по-лека мярка може да се укрие или да извърши друго престъпление. Затова считам, че първоинстанционното определение е незаконосъобразно и необосновано.

Целите, визирани в чл. 56 НПК и чл. 57 НПК могат да бъдат осигурени и с друга мярка за процесуална принуда, а именно, както съм посочил – подписка, парична гаранция, дори домашен арест. Прокуратурата е взела всички мерки - мярка Забрана да напуска пределите на страната, въпреки че няма данни, че той може да направи това.

Той има семейство, трудово зает, няма данни за противообществени прояви и не може да се прави извод за такава опасност. Това са аргументите на Окръжен съд Смолян. Виждате, че не му е отнето СУМПС. Не може да се говори за системен нарушител. Всичко взето в съвкупност – добрите характеристични данни, това, че престъплението е по непредпазливост, липсата на доказателства, от които да се направи обоснован извод, че съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление, за мен говори, че целите, визирани в чл. 57 НПК могат да бъдат постигнати и с по-лека мярка за неотклонение, като ви моля да определите една от трите по-леки.

Съдът е записал в определението си: Наличието на постоянен адрес, семейство, трудова ангажираност, не могат да имат приоритет и не оборват извода за наличието на опасност да се укрие. Преди това обаче не е развито никакво становище коя е тази опасност. Не се сочат и какви са данните, на базата на които може да се направи този извод.

В пледоарията на прокурора беше разисквано това, че след катастрофата е видно, че оборотомерът на колата показвал определена скорост, тя била на 5-та предавка и на определени обороти. Явно се касае за техническа неизправност, защото няма как чисто технически оборотомерът да показва 90 км. над 6 000 оборота при предавка на 5-та скорост. Пред мен клиентът ми сподели, че имал някакъв проблем с оборотомера. На практика нямаме обвинение, че е нарушена скоростта, а че е нарушен чл. 20, ал. 1. В тази връзка моля да се произнесете с определение в искания от мен смисъл.

ДАДЕ СЕ ДУМА

ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.

ОБВИНЯЕМИЯТ:

Абсолютно съм съгласен, искрено съжалявам за детето и за това, което се случи. Осъзнавам какво съм направил и ще си понеса наказанието.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще Ви предложа да потвърдите определението на Смолянският окръжен съд като обосновано и законосъобразно.

Съдът в своето определение съвсем коректно е посочил обстоятелствата, които са в полза на обвиняемия. Колегата ги изброи изчерпателно. Те са изброени и в мотивите – добър работник, постоянен адрес, семейство, трудова ангажираност и съответно не е осъждан. Реабилитиран по чл. 309 ал.1 от НК.

От друга страна съдът е посочил, че взема тази мярка с оглед системното нарушение на обвиняемия на Правилата за движение по пътищата.

Това са 20 Наказателни постановления, 12 бр. фишове –

„резултат“, с който малцина водачи на МПС могат да се „похвалят“. Тези хора народът ги нарича джигити по пътищата. Те не се съобразяват с останалите участници в движението, системно нарушават правилата по ЗДвП и Правилника за неговото приложение. В крайна сметка след тези административни значителен брой нарушения, се стига и до извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Той е дал своят принос в тъй наречената война по пътищата. Това е 13 годишно дете, стоящо на тротоара, е починало вследствие на удара от управлявания от обвиняемия автомобил.

Съвсем първоначална фаза е производство. След изготвяне на автотехническата експертизата, разбира се ако са налице, а най-вероятно ще бъдат такива според мен /аз нямам тези експертни технически познания/, демонстрирани от защитата – дали оборотомера, с колко километра и т.н. В крайна сметка автотехническата експертиза ще посочи дали скоростта на движение е била над 50 км/ч, която е разрешената за населено място, но е факт, че пострадалото дете се е намирало на тротоара и с нищо детето и по никакъв начин не е допринесло за настъпилия вредоносния резултат. По-скоро за настъпилото ПТП.