Определение № 499 от 12.11.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. Смолян, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500385 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С молба от 28.10.2025г жалбоподателят – ответник Ф. А. Б. ЕГН **********, чрез адв. Е.И., иска изменение на решението в частта за разноските – по отношение на присъдените в полза на въззиваемата страна ищец разноски за адвокатско възнаграждение, които се считат за недължими по силата на решение на СЕС по дело С-714/22, евентуално - прекомерни съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Подробни съображения излага в този смисъл. Търси цялостно отпадане на присъденото възнаграждение, евентуално – редуцирането му.

Прави и особено искане – в случай на съмнение относно съответствието на разпоредбите на ГПК и разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 дали в тежест на потребителя следват да се възлагат разноски при спор с кредитодателя, да се отправи до СЕС преюдициално запитване.

Ответникът по молбата – „К.Й.“ ООД

ЕИК ****, я счита за неоснователна по изложени в отговора съображения.

Молбата е допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

С постановеното по делото решение съдът е обезсилил решение № 71 от 28.04.2025 г. на Районен съд - Мадан по гр. д. № 511/2024 г., в частта, с която е отхвърлено възражението на Ф. А. Б. ЕГН ********** за прихващане за разликата над 1642,77 лева до общия посочен размер – 2870,63 лева, като неоснователно и недоказано, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв – разноски във въззивното производството.

В случая цитираното решение на СЕС по дело С-714/22 е неприложимо. С него е прието, че чл. 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от 1

Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.

Т.е. разрешението на СЕС касае хипотеза на предявен от потребител иск за връщане на недължимо платено по потребителски договор с изложени твърдения, че плащанията са по неравноправна клауза.

В настоящата хипотеза обаче е налице предявен иск не от потребителя, а от дружеството-кредитор с правно основание чл. 422 вр. чл.

415 ГПК вр. чл. 23 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3356,96 лв., представляваща остатък от главница по Договор за заем № 692228 от 19.09.2023 г. Не е налице предявен иск от страна на потребителя за връщане на недължимо платени суми по неравноправна клауза от договора, каквато е разгледаната в решенията на СЕС хипотеза.

Произнасянето на районния съд по направените с отговора на ответника две възражения за прихващане с две негови насрещни вземания против ищеца, е обезсилено от въззивния съд с решението, чието изменение се търси.

Следователно, не са били надлежно предявени нито насрещен иск, нито редовно възражение за прихващане с насрещно вземане на потребителя за връщане на недължимо платени суми по неравноправна клауза от процесния договор, още повече че възражението за прихващане, макар и нередовно, е касаело вземания по други договори извън процесния. Нито се касае до хипотеза, в която потребителят да е в ситуация практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото - размера на иска му.

Следователно не е налице годно правно основание кредиторът - ищец да бъде лишен от обезщетяване за сторените от него разноски съобразно уважената част от тях в заповедното и исковото производство, респ. за въззивното производство по неоснователната жалба.

С оглед неотносимостта на цитираната от молителя практика на СЕС неотносимо се явява и особеното му искане, което като такова ще се остави без уважение.

Неоснователно е и евентуалното искане за редуциране на хонорара поради прекомерност по следните съображения:

До приключване на устните състезания по делото от страна на жалбоподателя – ответник не е направено възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, доказателства за което са представени още с отговора на въззивната жалба. В единственото проведено о.с.з. пълномощникът на жалбоподателя не се явил, депозирал е писмена молба, с която претендира разноски и представя 2 доказателства за тях, но не прави възражение за прекомерност на платения хонорар от въззиваемата страна, въпреки че доказателствата за него вече са били налични в кориците на делото.

Същевременно искането за намаляване на уговорено и платено адвокатско възнаграждение следва да бъде заявено от страната, след като е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях , като крайният срок за упражняване на правото е до приключване на устните състезания в съответната инстанция.

Следователно възражението за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е преклудирано и не може да бъде разгледано.

Само за пълнота следва да се посочи, че възражението за прекомерност е винаги неоснователно над размера, до който страната, направила възражението, също е оценила труда на своя пълномощник. На практика с уговореното и/или платеното от нея тя признава, че на толкова възлиза справедливия и обоснован размер на адвокатския труд по конкретното дело и по аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК възражението за прекомерност не следва да се уважава над размера, претендиран и/или заплатен от възразилата страна. В случая претендираният от адвоката на жалбоподателя в молбата му на л. 30 хонорар от 480 лв е в почти идентичен размер на този на насрещната страна /500 лв/, като разликата от 20 лв не би могла да се приеме за прекомерна.

Поради това молбата е неоснователна и ще се отхвърли.

Доколкото определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието изменение се иска, произнасянето е окончателно.

По тези съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 28.10.2025г от Ф. А. Б. ЕГН **********, чрез адв. Е.И., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, както и особеното искане – в случай на съмнение относно съответствието на разпоредбите на ГПК и разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 дали в тежест на потребителя следват да се възлагат разноски при спор с кредитодателя, да се отправи до СЕС преюдициално запитване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. Смолян, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500385 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С молба от 28.10.2025г жалбоподателят – ответник Ф. А. Б. ЕГН **********, чрез адв. Е.И., иска изменение на решението в частта за разноските – по отношение на присъдените в полза на въззиваемата страна ищец разноски за адвокатско възнаграждение, които се считат за недължими по силата на решение на СЕС по дело С-714/22, евентуално - прекомерни съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Подробни съображения излага в този смисъл. Търси цялостно отпадане на присъденото възнаграждение, евентуално – редуцирането му.

Прави и особено искане – в случай на съмнение относно съответствието на разпоредбите на ГПК и разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 дали в тежест на потребителя следват да се възлагат разноски при спор с кредитодателя, да се отправи до СЕС преюдициално запитване.

Ответникът по молбата – „К.Й.“ ООД

ЕИК ****, я счита за неоснователна по изложени в отговора съображения.

Молбата е допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

С постановеното по делото решение съдът е обезсилил решение № 71 от 28.04.2025 г. на Районен съд - Мадан по гр. д. № 511/2024 г., в частта, с която е отхвърлено възражението на Ф. А. Б. ЕГН ********** за прихващане за разликата над 1642,77 лева до общия посочен размер – 2870,63 лева, като неоснователно и недоказано, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв – разноски във въззивното производството.

В случая цитираното решение на СЕС по дело С-714/22 е неприложимо. С него е прието, че чл. 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от 1

Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.

Т.е. разрешението на СЕС касае хипотеза на предявен от потребител иск за връщане на недължимо платено по потребителски договор с изложени твърдения, че плащанията са по неравноправна клауза.