Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1039 от 21.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 767/2025
Вид
Определение № 1039
Подписан
21.08.2025
В сила
21.08.2025
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Вили Дацов

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1039 гр. Благоевград, 21.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Атанас Иванов

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20251200500767 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по депозирана в съда частна жалба с вх. № 4409/11.06.2025г., подадена от „О“ ООД, ЕИК 115013855, чрез процесуалния си представител адв. А Д, вписан в АК-Пловдив, със служебен адрес гр. Пловдив, ул. „Б“ № 2, срещу Определение № 431/28.05.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1559/2025г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

В частната жалба се сочи, че с обжалваното определение на Районен съд – Гоце Делчев е отхвърлена молба от „О“ ООД, ЕИК 115013855, с която се иска да се допълни постановените по делото Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист № 51/27.01.2025г. с претендираните разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лв.

Сочи се, че със заявлението по чл. 410 от ГПК е направено изрично искане на заявителя да бъдат присъдени сторените в производството разноски, като е приложен и Договор за правна защита и съдействие от 23.10.2024г., в който е инкорпорирано и адвокатското пълномощно. В договора изрично е посочено в „т. IV ИЗПЛАТЕН ДОХОД“, че уговореното възнаграждение, в размер на 500лв., е заплатено в брой и подписания договор служи за разписка за извършеното плащане.

Сочи се, че констатациите на Районен съд Гоце Делчев, че по делото не е представено доказателство, че разноските за адвокатско възнаграждение са заплатени от страната са несъстоятелни и неотговарящи на истината.

Изтъква се, че процесуалния закон, в частта си уреждаща производството по издаване на заповед за изпълнение не вменява задължение на страната, която подава заявление по чл.

410 от ГПК да представи списък на разноските. Нещо повече, самото заявление по чл. 410 от ГПК е такова с утвърден образец, което е израз на строго формалния му характер и 1 императивните изисквания за съдържанието му и задължителните приложения към него.

Никъде в утвърдения образец на заявлението по чл. 410 от ГПК не се съдържа изискване за прилагане на списък на разноските. Въпреки това, в съответната част на заявлението от страна на „О“ ООД изрично е направено искане за присъждане и на сторените разноски, част от които е и заплатения от страната адвокатски хонорар.

Иска се от съда да отмени обжалваното определение на Районен съд Гоце Делчев, като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената частна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това и насочена срещу съдебен акт, който по силата на изрични законови разпоредби, подлежи на инстанционен съдебен контрол. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е редовна.

За да се произнесе по искането за отмяна на постановеното определение на Районен съд – Гоце Делчев, настоящият състав на Окръжен съд Благоевград, съобрази следното:

Районен съд – Гоце Делчев е сезира със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, подадено от „О“ ООД, ЕИК 115013855, със седалище и адрес на управление с. ....., обл. Пловдив, представлявано от З А, чрез адв. А Д, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника „С“ ЕООД, ЕИК 203588151, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от С Ч, за парично вземане за:

- главница 2 759,70лв. /две хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 70 ст./;

- лихва от 0.1% лихва дневно върху дължимата сума /2 759,70лв./, считано от 01.04.2024г. до изплащане на вземането;

- законната лихва от подаване на заявлението– 22.11.2024г. до изплащане на главницата;

- сторените в производството разноски.

Искането е уважено, като е издадена Заповед № 848 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.11.2024г. и изпълнителен лист по образуваното ч.гр.д. № 1559/2025г. по описа на Районен съд Гоце Делчев. С издадената заповед съставът на РС Гоце Делчев се е произнесъл по искането за разноски, като е уважил същото само за сумата 56лв. за държавна такса.

С Молба с вх. № 3868/27.05.2025г. заявителят „О“ ООД, ЕИК 115013855, чрез процесуалния си представител адв. А Д, е поискал от заповедния съд да се допълни издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист с претендираните със заявлението разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция Определение № 431/28.05.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1559/2025г. по описа на Районен съд Гоце Делчев, заповедният съд е отхвърлил молбата.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд в настоящия си състав, излага следните правни съображения:

2

Срещу издадената по ч.гр.д. № 1559/2025г. по описа на РС Гоце Делчев- Заповед № 848 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.11.2024г. не е подадено възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК и няма да се развие спорно производство по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 413 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, а разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

Неправилно съставът на РС Гоце Делчев е квалифицирал „Молба с вх. № 3868/27.05.2025г.“ като молба с правно основание чл. 248 ГПК, процедирайки в противоречие със задължителното разрешение дадено по т. 7 ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което когато заповедният съд се е произнесъл по искането за разноски, но то е погрешно/както е по настоящото дело/, заинтересованата страна разполага с уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение и не разполага с възможността да иска изменение на заповедта в частта и за разноските по реда на чл. 248 ГПК. В цитираната т. 7 от посоченото по- горе ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, посочено е че разпоредбата на чл. 248 от ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски.

Обжалваното определение е постановено от заповедния съд по частна жалба /погрешно посочена като молба/ срещу заповедта за изпълнение, като районния съд погрешно е приел същата като молба по чл. 248 от ГПК и се е произнесъл по нея, като е постановил недопустим съдебен акт в недопустимо производство по реда на чл. 248 от ГПК. При наличие на произнасяне на съдът по несъстоятелността с издадената Заповед за изпълнение и в частта за разноските, заявителят разполага с предоставената му от закона възможност, уредена в чл. 413 ал.1 от ГПК да подаде частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение, само в частта и за разноските.

Недопустимо е произнасяне на съдът по заповедното производство по молба с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на издадената заповед за изпълнение, след като съдът се е произнесъл по искането за разноски, вместо по частна жалба с правно основание чл. 413 ал.1 от ГПК, с каквато е бил сезиран. Настоящият състав на ОС Благоевград, при осъществен контрол за законосъобразност като въззивна инстанция, при проверката си за допустимост на обжалвания съдебен акт, следва да приеме че обжалваното Определение № 431/28.05.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1559/2025г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев е недопустимо, като проведено в производство по реда на чл. 248 от ГПК, каквото е недопустимо съобразно задължителните указания, дадени с т. 7 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното Определение № 431/28.05.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1559/2025г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, следва да бъде обезсилено.

Делото следва да се върне на РС Гоце Делчев за администриране на Молба с вх. № 3

3868/27.05.2025г. като частна жалба с правно основание чл. 413 ал. 1 ГПК, с каквато е бил сезиран.

За пълнота на изложеното въззивният състав на Окръжен съд Благоевград намира за нужно да посочи, че в случай на произнасяне с определение по реда на чл. 248 от ГПК по частна жалба с вх. № 4409/11.06.2025г., с която е сезиран съда и е образувано настоящото производство, въззивният съд сам би постановил недопустим съдебен акт. В този смисъл Определение № 4768/23.10.2024г., постановено по ч.гр.д. № 2633/2024г., III г.о. на ВКС.

Водим от горното, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 431/28.05.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1559/2025г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, като процесуално недопустимо.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд Гоце Делчев за администриране на Молба с вх. № 3868/27.05.2025г. като частна жалба с правно основание чл. 413, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4