Решение № 3408 от 09.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3408 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА М. ТАСКОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20261110205973 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК ********** срещу Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-25-25КС-860/04.03.2026 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на дружествотожалбоподател, на основание чл. 154б, ал. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) евро за допуснато нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 12 от НОДТСО.

В жалбата са изложени съображения, че нарушението не е извършено. Твърди се и че НП е издадено от некомпетентен орган. Претендира се отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

На 29.09.2025 г., около 11:00 ч. М. Р. – старши инспектор в Столичен инспекторат към Столична община, заедно с Х. М. (главен инспектор), извършили проверка на обект „Многофамилна жилищна сграда с подземен гараж“ в УПИ VIII-***, кв. 20А, ПИ ********, м. „в. з. ***“, с адрес ул. ****. На място присъствал и помощник техническия ръководител на обекта – Т. Т.. В хода на проверката било установено, че обектът бил само частично ограден с ограда.

1

За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № КП-250041061/29.09.2025 г. и били направени фотоснимки, които били приобщени към него.

Протоколът бил връчен на Т. Т. срещу подпис и със задължение същият да бъде предаден на управителя на дружеството-жалбоподател. С протокола била отправена и покана до управителя на дружеството-жалбоподател да се яви на 02.10.2025 г. на ул. *** (сградата на Столичен инспекторат) за изясняване на обстоятелствата по случая.

На база извършената проверка, на 10.10.2025 г. свидетелят М. Р., в присъствието на Х. М., съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 25-25КС-860 за това, че „*****“ ЕООД е извършвало строителни дейности на строителния обект без плътна ограда към съседни поземлени имоти с идентификатор *** и ***, а нарушението било квалифицирано като такова по чл. 29, ал. 1, т. 12 от НОДТСО.

АУАН бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 21.11.2025 г.

Срещу същия не били депозирани възражения. Така, въз основа на АУАН, заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ издал обжалваното Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-25-25КС-860/04.03.2026 г., с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 154б, ал. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) евро за допуснато нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 12 от НОДТСО.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетеля М. Р., както и на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, така и на веществените доказателства снимков материал.

В доказателствените материали липсват противоречия по отношение на изложените обстоятелства, поради което и по аргумент на обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура, могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На първо място, настоящият съдебен състав счита, че административнонаказателното производство е образувано и срещу дружествотожалбоподател е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който е съставен от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 137 от НОДТСО актове за установяване на нарушения на НОДТСО се съставят от служителите на Столичен инспекторат, СДВР - сектор „Общинска полиция“ и дирекция „Аварийна помощ и превенция“, съобразно тяхната компетентност. В процесния случай АУАН е съставен от свидетеля М. Р., заемащ длъжността старши експерт в Столичен инспекторат към Столична община.

Съдът намира за неоснователно възражението за липса на компетентност от страна на издателя на обжалваното наказателно постановление - заместник–кмета на Столична община. Действително с решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 4919/2015 2 г. е потвърдено Решение № 7976 от 18.12.2014 г. на АССГ по адм. д. № 6596/2014 г., с което разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от НОДТСО в частта „или определени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица“ е отменена.

Следва обаче да се посочи, че като основание за отмяната на разпоредбата в тази част АССГ е приел, че същата „противоречи на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, тъй като недопустимо разширява кръга на лицата, които законът допуска да бъдат наказващи органи. Законът в чл. 22, ал. 5 от ЗМСМ предвижда такова правомощие само за кмета на общината или негов заместник. С оспорената разпоредба в оспорената част пък

Наредбата без да ограничава кръга на упълномощените лица, допуска такова правомощие да се възложи и на лице, различно от заместник на кмета или кмета на общината. От чл.

8 ЗНА следва извод за недопустимост с подзаконов нормативен акт да се определя компетентност, различна от определената със закон, тъй като материята не е неуредена и общинският съвет няма правомощия да преурежда с наредба въпрос, който изрично е уреден с нормативен акт от по - висока степен, в случая чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА.

Оспорената разпоредба в оспорената част противоречи по гореизложените съображения и на чл. 47, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗАНН. По аргумент от чл. 47, ал. 2 от ЗАНН кметовете на общини могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В случая специалният ЗМСМА не предвижда възможност за делегиране на правомощие по налагане на административни наказания на други лица, освен на заместниците на кмета на общината“.

От изложеното в решението на АССГ, което е потвърдено с решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС следва извод, че е допустимо кметовете на общини да възлагат правомощията си на наказващи органи само на заместник-кметовете, което в случая е сторено със заповед № СОА24-РД09-4210/28.10.2025 г. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен за това административен орган, поради което и възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушения и при издаването на наказателното постановление не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който е присъствал при установяването на процесното нарушение. Актът е подписан от съставителя, свидетеля и упълномощения представител на дружеството-жалбоподател, предявен е на последния за запознаване и му е връчен препис.

Настоящият съдебен състав счита, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, са описани по достатъчно ясен начин датата и мястото на нарушението, признаците от състава му, обстоятелствата по извършването му и е посочена нарушената законова разпоредба, с което са изпълнени изискванията както на чл. 42 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, така и на чл. 57 т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Предвид гореизложеното съдът намери за неоснователни наведените в депозираната жалба възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на обстоятелствата на нарушението.

3

При така установените факти, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 12 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, която въвежда забрана за извършването на строителни и ремонтни дейности на сгради и строителни обекти без плътна ограда.

От приетите по делото гласни и веществени доказателства, се установява по несъмнен начин, че в действителност на процесния обект не е била поставена в цялост плътна строителна ограда към съседни поземлени имоти, като нормативното изискване не предпоставя оградата да бъде поставена само на част от строителния обект. С оглед на това съдът намира, че поведението на жалбоподателя е съставомерно от обективна страна.

Нарушението, вменено в отговорност на дружеството- жалбоподател, е формално, доколкото нормата на чл. 29а, ал. 1, т. 12 от НОДТСО не предвижда в резултат от нарушението да са настъпили вреди, като то се осъществява чрез бездействие, при предвидено в закона задължение за предприемане на определено активно поведение, каквото в случая не е било осъществено от санкционираното юридическо лице.

Отговорността на юридическите лица е обективна, поради което и въпросът за вината не подлежи на обсъждане в настоящото производство.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 154б, ал. 2 от НОДТСО за нарушения на чл. 29а, т. 12 от НОДТСО на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1 000 евро до 25 000 евро. В случая наложената имуществена санкция е в рамките на законоустановения минимум. Настоящият състав намира, че така определеният размер се явява справедлив, пропорционален на преследваната цел и респ. законосъобразен. Нещо повече, съдът не разполага с правомощия в настоящото производство да намали размера на имуществената санкция под законоустановения минимум.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

При този изход на делото въззиваемата страна би имала право на разноски, но такива се дължат само, ако са реално извършени и своевременно претендирани. В процесния случай разноски не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-25-25КС-860/04.03.2026 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 154б, ал. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) евро за допуснато нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 12 от НОДТСО.

4

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5