Решение № 11756 от 05.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11756 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110103169 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 62319/07.03.2023 г./ на „****“ ЕАД срещу Р. Б. Й., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: сумата от 3 092.83 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 403.26 лв. – мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 23.06.2022 г.; сумата от 42.87 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 8.12 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 23.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37016/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Топлоснабдителна агенция енергиен сервиз ****“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава. Претенцията си за стойността на услугата дялово разпределение основава на клауза 1 от Общите условия.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца. Оспорва Общите условия на ищеца от 2016 г. да са публикувани във вестник „****“. Оспорва количеството доставена топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Топлоснабдителна агенция енергиен сервиз ****“ ЕООД не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37016/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая от Заповед № РД-41-3706/09.12.1982 г. се установява, че през 1982 г. ответницата е придобила собствеността върху апартамент № ****, намиращ се в ****. С протоколно определение от 22.06.2023 г. е обявена за безспорна идентичността на този имот с процесния имот. Възражението на ответницата в хода на устните състезания, че не е доказано тя да е собственик през исковия период, защото документът е от по-ранен период, е 2 неоснователно, защото ако твърди да се е разпоредила със собствеността върху имота преди началото на процесния период /каквото твърдение всъщност не е своевременно въведено в процеса/, тя е страната, която следва да го докаже, но в случая доказателства в тази насока не са ангажирани. Ето защо съдът намира за установено, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот през исковия период.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, за които с Определение № 16982/11.05.2023 г. е съобщено на страните, че на съда е служебно известно тяхното публикуване в един централен и един местен всекидневник.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и остойностяване на доставената топлинна енергия на ответницата през процесния период, са представени писмени доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия, сред които са и изравнителните сметки, както и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.

Заключението на вещото лице Т. съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано. От него се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които макар и понякога да са извършвани след изтичане на законовия срок, са приключвали със заключение за съответствие. Изяснява се, че остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. Установява се, че през процесния период в имота е имало 3 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление с дистанционно отчитане и щранг-лира в банята без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване през периода е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, като абонатът е осигурявал достъп до имота и главните отчети от 10.06.2020 г. и 05.05.2021 г. са подписани. Вещото лице посочва, че за отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г. показанията на водомера, отразени в изравнителната сметка, и полученият от тях разход за битово горещо водоснабдяване не съответстват на записаното в главния отчет от 10.06.2020 г. и на показанията на водомера за следващия отчетен период, като разликата между изравнителната сметка и главния отчет е 1 000 м3, на което съответства сума от 62.86 лв.

Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с 3 нормативните разпоредби с изключение на горното, което вероятно се дължи на грешка при въвеждане на данните.

След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на ответницата е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Ответницата дължи цената на реално потребената топлинна енергия в нейния имот през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, но при отчитане на допуснатата грешка в изравнителната сметка за отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно реално доставеното количество топлинна енергия през периода, като възприема втората посочена от вещото лице Т. стойност, определена при съобразяване на допуснатата грешка при въвеждане на данните в едната изравнителна сметка – сумата от 2 751.50 лв.

По възражението на ответницата за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното 4 положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 07.07.2022 г., поради което погасено по давност би било вземане за стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 29.04.2019 г., но такова не е включено в исковия период, а падежът на вземането за първия месец от него – м.