Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 906 от 18.05.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 212/2022
Вид
Решение № 906
Подписан
18.05.2022
Състав
ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е

№906

Град Пловдив, 18.05.2022 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 212 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по протест на Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Марин Пелтеков, против разрешение за строеж № 160/ 12.09.2003 г. на главния архитект на Община Карлово, с което е разрешено изграждането на строеж: „Комплекс за преработка на плодове и зеленчуци". Подобект: „МВЕЦ на р. Камениница/ водохващане, напорен тръбопровод и машинна сграда/" в УПИ № 259006, м-ст „Каменидица, землище на гр. Клисура, с възложител ЕТ „Интерпрогрес – Н.Н.", с адрес на управление ***, с управител Н.И.Н..

С простеста се излагат твърдения, че оспореното разрешение за строеж е нищожно доколкото „МВЕЦ на р. Камениница /водохващане, напорен тръбопровод и машинна сграда/“ е изграден без да е учредено право на строеж по смисъла на чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 182, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Иска се обявяване нищожността на Разрешение за строеж №№ 160/ 12.09.2003 г., издадено от гтлавния архитект на Община Карлово, поради груби съществени процесуални нарушения на чл.182, ал.1 от ЗУТ и чл.7, ал.1-5 от ЗДС, както и чл.46а, ал.5 от ЗВ.

В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив по изложените в протеста доводи и допълнително развити съображения в хода по същество с представени писмени бележки.

Ответникът – главен архитект на Община Карлово, в нарочно писмено становище намира протеста за неоснователен. На първо място счита, че разпоредбата на чл.7, ал.5, т.3 ЗДС към момента на издаването на разрешението за строеж не е съществувала в правния мир, а освен това същата предвижда учредяване на ограничено право върху публична държавна собственост при изграждане на линейни обекти, каквито водохващането и напорният водопровод не са по см.на §1 от ДР на ЗКИР вр. с чл.64 ЗУТ. Посочва, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на установената форма, без да са нарушени административно-производствените правила и при наличие на материално-правните предпоставки за издаването му. В този смисъл моли да се отхвърли протестът като неоснователен и недоказан.

Заинтересованата страна - ЕТ "Интерпрогрес – Н.Н.“, лично и чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва протеста и иска отхвърлянето му. Поддържа, че Закона за водите в нито една своя редакция не съдържа изискване за учредяване на вещно право на строеж за изграждане на МВЕЦ в коритото на реката. Излага доводи, че водохващането има частичен досег с водите на р. Камениница, като поставянето му там е обусловено от техническото му предназначение и се допуска по силата на специалния закон – ЗВ и на издаденото разрешително за водоползване, а самото съоръжение за водохващане е изградено в имота на ЕТ“Интерпрогрес – Н.Н.“. Посочва, че административните актове се съобразяват с материалния закон към момента на издаването им, поради което чл.46а, ал.5 от ЗВ /в сила от 27.11.2018 г./ е неприложима в случая, тъй като РС е издадено още през 2003 г. За същата не е предвидено обратно действие, поради което като материалноправна норма, има само действие занапред. В тази връзка също смята, че нормата на чл.7, ал.5 от ЗДС е неприложима както времево, а така също и поради това, че процесният обект не представлява линеен обект на техническата инфраструктура, като се позовавана нормите на §1, т.2 от ДР на ЗОЗЗ и §5, т.31 от ДР на ЗУТ. Поради тези и други подробни съображения намира издаденото разрешение за строеж за правилно и законосъобразно и моли протестът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка, както и представени такива от заинтересованата страна.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Съгласно чл.

149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което протестът е процесуално допустим за разглеждане. В тази връзка от гледна точка на изложените в него твърдения за нищожност, същият се явява неоснователен предвид следното:

По делото са представени доказателства, от които е видно, че заинтересованата страна ЕТ „Интерпрогрес - Н.Н.“ е собственик на имот № 259005 с площ от 12 000 кв.м., представляващ земеделска земя - „изоставена нива". Съгласно проектната и строителна документация на МВЕЦ „НЕСИ" основният компонент - машинната сграда е изградена в имот № 259006. По силата на заповед № 20 от 2003 г. на кмета на Община Карлово е одобрен ПУП-ПРЗ по отношение на имот 259006, образуван от имот 259005( видно от скица № Ф00102/22.11.2022 г.) с площ от 3 277 кв.м. По силата на решение № 2 от 31.01.2003 г. за промяна на предназначението на земеделска земя на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3003, с оглед за утвърждаване на площадка на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3033, е утвърдена необходимата площадка за проектиране на основния обект върху площ от 3 277 кв.м.

Учредено е право на ползване и сервитут през 2003 г.върху площ от ДГФ в размер на 1608 кв.м., представляващи част от имот № 000034 - отдел 16, подотдели „в", „г", „д", „е", „5" - напорен тръбопровод на МВЕЦ

„НЕСИ".

Съгласно строителната документация на МВЕЦ „НЕСИ" напорният тръбопровод преминава през трасе в този имот, представляващо площ от държавен горски фонд (ДГФ), съгласно заповед № РД 49-41/24.04.2003 г. на министъра на земеделието и горите, по силата на която е учредено право на ползване на търговеца върху площ от държавния горски фонд (ДГФ) в посочения размер за целите на прокарване на трасе на напорен тръбопровод за МВЕЦ към „Комплекс за преработка на плодове и зеленчуци".

Сключен е договор за учредяване право на ползване върху земя от държавния горски фонд в полза на едноличния търговец по отношение на предоставената площ от държавния горски фонд (ДГФ) в размер на 1 608 кв.м. През 2015 г. е сключен договор за учредяване на безсрочен сервитут с Изпълнителна агенция в полза на жалбоподателя безсрочен сервитут, от където минава напорния тръбопровод /л.301/.

Относно конструкцията на водохващането на МВЕЦ „НЕСИ" се установява, че е изградена в имот № 000035 с площ от 705 кв.м., който имот преди 2003 г. е бил част от държавния горски фонд (ДГФ). С протокол на комисия от 2003 г, назначена със заповед на началника на РУГ - Пловдив, е констатирано, че са налице обстоятелства, позволяващи изключване на имота от ДГФ на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗВ (изм. ДВ. бр.16от 18 Февруари 2003г.) с цел за изграждане на електроцентрали, язовири и други хидротехнически и електротехнически съоръжения. Издадена е заповед № РД 49-81 на министъра на земеделието, с която е наредено изключването тази площ от 705 кв.м. от имот № 000035 от държавния горски фонд, на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.

14г, ал. 1 от ЗГ.

Последващо, на основание чл. 14г, ал. 2 от ЗГ (в редакцията с изм. ДВ. бр.16от 18 Февруари 2003г.) е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, между държавата като продавач, представлявана от областния управител на гр. Пловдив, и едноличния търговец като купувач, имот 000035 с площ от 705 кв.м. е продаден за целите на изграждане на МВЕЦ.

През 2002 г. е издадено разрешително № АБ-94-Н-288/ 28.11.2002 г. на кмета на Община „Карлово, с което е позволено изготвянето на комплексен проект по отношение на основния обект: „Комплекс за преработка на плодове и зеленчуци“, и към който обект съгласно инвестиционните технически проекти е предвидено изграждането на „малка водноелектрическа централа на р. Камениница“ като първа фаза от реализирането на цялостното инвестиционно намерение.

Издадено е решение

№ 31/2002 г. на директора на РИОСВ-Пловдив, с което е преценено да не се извършва ОВОС в частта относно изграждането на подобекта „МВЕЦ на р.

Камениница".

Взето е становище и от дирекция Национален парк

„Централен Балкан" с изх.№ № 92-00-103, в което е констатирано, че установената кота е извън границите на Национален парк „Централен Балкан" и може да се изгради исканото водохващане. Представено е и разрешение за разполагането на Комплекс за преработка на плодове и зеленчуци № 25 от 10.01.2003 г. на ХЕИ – Пловдив

Във връзка с изпълнението на изискванията по Закона за водите се констатира, че към момента на издаване на разрешението за строеж, възложителят с валидно разрешително по Закона за водите, даващо му право както на водоползване , така и на водовземане по отношение на водното тяло - р. Камениница, а именно разрешително за водоползване № 1417 от 22.01.2003 г. В него е посочено, че лицето има право да използва водите на р. Камениница за: 1. „Питейно - битово водоснабдяване; 2. Напояване;

3. Противопожарни нужди и 4. Производство на електроенергия посредством МВЕЦ. Посочено е също, че водовземането ще става посредством „водохващане на р. Камениница на кота 1117 м.". За предоставените права от страна на ЕТ“Интерпрогрес – Н.Н.“ е била заплащана такса за водоползване, за което се представят платежни нареждания за времето от 2010г. до 2022 г.

Разрешението за строеж е издадено въз основа на изготвен цялостен инвестиционен проект, изискващ се по отношение на обекти от този тип, а именно: част „Архитектура", част „Строителни конструкции", част „Хидротехническа", част „Електро" и част „ВиК", след което е съставен доклад от фирма, упражняваща независим строителен надзор, в който доклад е констатирано съответствието на планираното инвестиционно намерение за изграждане на подобекта „Малка водноелектрическа централа на р. „Камениница" като първи етап от изграждането на основния обект - „Комплекс за преработка на плодове и зеленчуци" с изискванията на действащите към онзи момент нормативни актове, съгласувани и одобрени от главния архитект на Община Карлово.

От така представените доказателства става ясно, че възложителят на обекта съгласно протестираното разрешение да строеж е притежавал необходимите собственически и ограничени вещни права, изискуеми към датата на издаване на РС № 160 върху имотите, в границите на които са изградени отделните компоненти на МВЕЦ „НЕСИ".

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Необходимо е също така да се посочи, че количественото натрупване на пороци няма за правна последица нищожност на административния акт. За да бъде нищожен един административен акт, следва всеки един порок да бъде разгледан поотделно, като е достатъчно установяването само един от пороците да води до нищожност, за да се приеме за нищожен целия акт.

Независимо, че в протеста се претендира нищожност на процесното разрешение за строеж поради неговото противоречие с материалния закон, тъй като посочените като нарушени норми са материалноправни, съдът следва съобразно задължението си по чл. 168 от АПК да разгледа всички основания, които биха довели до нищожност на административния акт.