Присъда № 113 от 17.07.2025, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 113/17.07.2025 г. по НЧХД № 1883/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на Е. Н. Б., ЕГН:

**********, с която против подсъдимия Х. Г. А., ЕГН: **********, e повдигнатo обвинениe за извършенo от него престъплениe, за това, че на 25.09.2024 г., около 19:00 часа, в с. Н......, общ. С...., причинил лека телесна повреда на тъжителя Е. Н. Б., изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно: разкъсноконтузна рана на лявата вежда - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител прави анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда.

Частният тъжител поддържа казаното от повереника.

Защитникът на подсъдимия моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият Х. Г. А. е роден на ................., с ЕГН: **********.

На 25.09.2024 г., около 19:00 часа, в с. Н......, общ. С...., тъжителят Е. Б. бил в двора на къщата си заедно със св. В.К.. По това време, по пътя, на няколко пъти, преминали мотористи със силен рев на двигателите. При поредното им преминаване Е. Б. излязъл от двора и им направил знак да спрат. Спрял само единия моторист, на който Б. направил забележка, че вдигат много шум и да карат моторите на друго място. Минути след това, мотористът се върнал с друг по-възрастен мъж, на който Б. заявил, че трябва да се спре с това бръмчене на моторите. В хода на разговора мотористът замахнал с каската си и ударил Е. Б. по главата. Последният почувствал силна болка в областта на лявата вежда и потекла кръв. В този момент по-възрастният мъж и моториста си тръгнали. След подаден сигнал на телефон 112, на място пристигнали служители на МВР, които веднага установили самоличността на моториста в лицето на подсъдимия Х. Г. А., а по-възрастния мъж неговия баща Г. Х. А..

При извършен преглед от съдебен лекар било установено, че тъжителят Е. Б. е получил разкъсно-контузна рана на лявата вежда с разлято кръвонасядане на горния клепач на лявото око, което увреждане е получено в резултат от ударно действие, с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети, и е възможно да се получи по описаното време и начин.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: от показанията на свидетелката В.К. (л. 48), постановление за отказ от образуване на ДП (л. 5 6), лист за преглед (л. 7), съдебномедицинско удостоверение (л. 8), плик от писмо (л. 9 - 10) и справка за съдимост.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. В.К., които намира за последователни и логични. Същата е свидетел-очевидец на случилото се, респективно нейните възприятия представляват първично и пряко доказателство. Свидетелката е категорична, че без да има някакъв повод подсъдимият е ударил тъжителя по главата с каската си и в резултат на 1 поведението му, тъжителят получил процесните увреждания. Показанията й категорично се подкрепят от приложените писмени доказателства - съдебномедицинско удостоверение и от листа за преглед, които потвърждават, че на тъжителя действително са били причинени телесни увреждания, които могат да бъдат получени именно по описания от него начин.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

Обект на престъплението е засягане на здравето и телесната цялост на пострадалия.

По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание.

В конкретния случай, от обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на целенасочен удар с каска по главата на пострадалия. Видно от приложеното съдебномедицинско удостоверение на пострадалия е причинена разкъсно-контузна рана на лявата вежда, което е реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и което е в пряка-причинно следствена връзка с въпросните активни действия от страна на подсъдимия. Съобразно т. 15 на Постановление № 3/27.IX.1979 г., Пленум на ВС, под разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда, законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. В случая, на пострадалия е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което съответства на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Подсъдимият към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Това се установява от цялостното му поведение по време на извършване на деянието.

При извършване на престъплението подсъдимият е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. От интелектуална страна подсъдимият е съзнавал, че с действията си спрямо пострадалия, неминуемо ще му причини телесно увреждане. От волева страна - подсъдимият е искал засягане на здравето на пострадалия и причиняването на телесна увреда.

По изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.

По наказанието:

Съгласно указанията, дадени от Върховния съд с Постановление № 6/30.X.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/06.VII.1987 г., непълнолетните следва да се освобождават от наказателна отговорност, когато са налице условията на чл. 61, ал. 1 от НК.

Текстът намира приложение в случай, че престъплението не представлява голяма обществена опасност, извършено е поради увлечение или лекомислие и спрямо дееца могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН. Безспорно се установи по 2 делото, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението. Обществената опасност на деянието е в рамките на обичайната за този вид престъпления, а обществената опасност на дееца е ниска с оглед чисто му съдебно минало към този момент. Съдът не счита, че са налице основанията на чл. 61 от НК деянието да е било извръшено от подсъдимия поради увлечение или лекомислие. Съгласно Постановление на Пленума на ВС № 6/1975 г. лекомислието е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да преценя характера и значението и запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му и др. Той много добре е преценил характера и запретеността на престъпното деяние, както и последиците от извършването му, имал е и достатъчно време да обмисли постъпката си, като се отчете и че преди това му е била направена забележка от тъжителя за бръмченето с мотора, тръгнал си е и след това се е върнал отново с баща си. Съзнавал е напълно, че след нанасяне на удар с каската си ще нарани пострадалия. Увлечението изразява емоционално-волевото състояние на непълнолетния в момента на извършване на престъплението и се характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства. В хода на съдебното производство не се събраха данни, които да водят до извод за понижен самоконтрол от страна на подсъдимия, който да е бил предизвикан от определени обстоятелства. Предвид изложеното съдът счете, че не са налице нито една от предпоставките на чл. 61, ал. 1 от НК.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две години или пробация.

От деянието на подсъдимия не са настъпили имуществени вреди. Той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV, глава VІІІ от НК към момента на извършване на настоящото престъпление. Не са налице пречките, визирани в чл.

78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Предвид изложеното съдът намира, че са налице задължителните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК в каквато връзка е и ТР №2 от 21.10.2010год. на ВКС.

Съгласно чл. 78а, ал. 6 от НК и Постановление № 7/4.11.1985 г. по н.д. №4/1985 г. на Пленума на ВС, когато деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. При индивидуализация на административното наказание, съдът намира, че определянето на административно наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на диспозитива на присъдата по ефира на общинско радио „Бургас“, както и диспозитива на присъдата да се обяви на таблото на село Н...... за срок от 30 дни, ще бъде в съответствие с извършеното и с характеристиките на подсъдимия. В случая съдът съобрази младата възраст на дееца и чистото му съдебно минало.

Съобразно начина на изпълнение на присъдата ще се постигне поправяне и превъзпитание на дееца, а и ще се допринесе за въздържане на другите членове на обществото от подобни противоправни прояви.

По разноските:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя сторените и доказани от последния разноски по делото в размер на общо 1017 лв., от които 1000 лв. възнаграждение за повереник (л. 4), 12 лв. държавна такса за образуване на дело (л.

11-12/, и 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение (л. 28-29).

По делото няма веществени доказателства.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

3

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 113 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ

Съдебни

Ю. НЕЙЧЕВА заседатели: П. ПЕЙЧЕВА при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело частен характер № 20252120201883 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Г. А., ЕГН: **********, роден на роден на ......., за ВИНОВЕН в това, че на 25.09.2024 г., около 19:00 часа, в с. Н......, общ. С...., причинил лека телесна повреда на тъжителя Е. Н. Б., изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно: разкъсно-контузна рана на лявата вежда престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му Н А Л А ГА „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез прочитане на диспозитива на присъдата по ефира на общинско радио „Бургас“, както и диспозитива на присъдата да се обяви на таблото на село Н...... за срок от 30 дни, за които обстоятелства да се съставят надлежни протоколи, които след това да се изпратят на Районен съд – Бургас за прилагане по делото.