Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 324 от 19.04.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 250/2021
Вид
Протокол № 324
Подписан
19.04.2021
В сила
19.04.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.331, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 324 гр. Варна , 15.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Уляна К. Савакова

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Галя С. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20213100600250 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ К. С. Ч. – редовно призован, явява се лично.

Адв.С.П., редовно призован, не се явява.

Жалб.Ч.: Разговарях с адвоката преди 10-15 дни, преди изборите, не зная защо не се явява. Не съм му превел друга сума и може би затова не се явява. Да гледаме делото без адвоката ми.

ПОДСЪДИМ М. С. М. - редовно призован, не се явява. За него адв.Б. Б., надлежно упълномощен и приет от съда от днес.

ЖАЛБ.Ч.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Румяна Петрова.

1

Страните заявиха, че няма да сочат доказателства.

ПО СЪЩЕСТВО

ЖАЛБ.Ч.:Уважаеми Окръжни съдии, поддържам си жалбата. От съда желая, това което е написано във въззивната жалбата. Осъждане на виновния за всичко, за което съм се тъжил. Поддържам и допълнението към жалбата. Съдът е коментирам показанията на свид.Ц. и К., които макар да са със спорна достоверност, доколкото отразяват възприятия, относно инцидента на лице в близки приятелски отношения с подсъдимия. Изпълнени са с много съмнения и противоречия. Във връзка с показанията на свидетелите пред съда, където всичко се предполага – предполагам, че е бил ударен, предполагам, че е бил блъснат, без да се конкретизира. Дори свидетелите пред съда не можаха да отговарят от коя страна е бил ударен М., с коя страна на автомобила. Всичко това са предположения. Съдът се базира и постановява присъда на предположения на двамата свидетели. Докато свид.С., който е доказано пред съда, в съдебните дирения, че е бил на мястото твърди, че инцидента се е случил пред автомобила, като упоменава посоката, в която е бил автомобила. В защита на М., неговите свидетели твърдят, че събитието се е случило зад автомобила. По време на съдебното следствие не е доказано категорично, че те са били там, а само разказват версията на М.. По разказа на М. пред съда, той обяснява, че е бил съборен на земята, ударил си главата, загубил съзнание, докато в медицинските документи никъде не се споменава, че М. е имал наранява от падане по тялото или по главата, освен това което е написано в медицинския лист мораво петно на задната част на лакътя и морово петна на предмишницата, което е широко 2 см. и дължина 1 см. Това също не може да бъде свързано с инцидента. Понеже представихме пред съда техническа документация за автомобила, който е „Дачия Докер“ и е висок 1.80 м. или 1.85 м. в зависимост от модела. Най-ниската част на автомобила, огледалото е на разстояние от земята 1.10 м. Докогато М.М., което се установи в съдебните заседания е висок 1.65 м., а аз съм висок 1.62 м., което горе-долу е еднаква височината и съдейки по моя ръст преценявам, че лакътя на М. не е повече от 1 м. височина. Не е възможно огледалото да е ударило М.. Още повече, че М., в съдебното заседание се установи, че той е пресичал улицата между паркирани автомобила и се е отдръпнал назад, когато е видял идващия автомобил, което означава, че това е предположение, но вие ще решите дали е достоверно, че ако автомобила го е ударил с огледало, би трябвало да удари и някой от паркираните автомобили, а М. каза в съдебно заседание, че няма ударени други автомобили, освен неговия лакът. В медицинските документи на М. е записано, посещението му на кабинета в спешна медицина, е записан е час 22.10 часа. Това са почти 4 часа след инцидента. В СМЕ на вещо лице, който се яви пред съда се установи, че инцидента се формулира в медицинското свидетелство само по разказа на потърпевшия. Часът и датата се установяват само по разказа му, което ме навежда на мисълта, че тези така наречени наранявания може да са получени и след 19 часа. В процеса на съдебното разследване се установи, че М. често посещава фитнес зали, където има найразлични уреди, железа и е напълно допустимо тези морави петна с размера 2 см. и 1 см. да 2 са получени там. СМЕ е казано категорично от вещото лице, че това наранява вертикално, на вътрешната част на веждата, на дясното окото с конкретни изразени ръбове, без никакви други наранявания, ожулвания не е възможно да бъдат получени при падане. В решението на съда се възприемат думите на адв.Б., че това нараняване е получено по време на удара в главата на М. или при падане върху бордюра на пътната настилката. Свид.С. изрично потвърждават пред съда, че инцидента се е случил пред таксито, по средата на улицата, което изключва прилежащ бордюр от ляво или от дясно, като се има предвид, че от ляво и от дясно има паркирани коли. Това го потвърждават всички и свидетелите на М. и свид.С..

Така, че считам, че това решение на съда не е справедливо. Основано е на предположения.

И двамата свидетели на М.М. и Я. Ц. и К. не потвърждават със сигурност фактите по инцидента, по нанасяне на удар, по блъскане на автомобила, а казват изрично, че по време на инцидента аз бях от лявата страна на автомобила, а удара става с дясното огледало. Той казва възможно е с калника на автомобила, възможно е с гумата на автомобила, а в последствие той добавя – шофьора на таксито като излезе от колата с някакъв черен предмет удари М. по главата и в същото време потвърждава, че М. е бил от дясната страна, а той е стоял от лявата страна на около 30-35 метра. Това го потвърждава в съдебно заседание. Като той твърди, че два пъти е видял този предмет, когато шофьорът излиза от колата и като се връща, но не може да каже какъв е. Може да е тръба, може да е мъжка чанта, може да е всичко. Това са думите на свид.К.. Освен това и М. твърди, че му е нанесен удар с твърд черен предмет, като той не може да каже какъв е този предмет, от 1-1.5 м. разстояние. А другият свид. К., който е наблюдавал инцидента от 50 м. диагонално от лява страна. От съда искам, това което е написано в жалбата. Това искам.

АДВ.Б.: Уважаеми Окръжни съдии, с оглед на това, че доста време отделихме на частния тъжител, ще се постарая да бъда максимално кратък. Всеки има право на защита и вие му дадохте това право. Аз ще ви моля да оставите присъдата в сила, а жалбата без уважение, по следните съображения.

В мотивите си районния съд е приел фактическата обстановка такава каквато е описана от свидетелите, а именно частния тъжител минавайки с автомобила засегнал моя подзащитен, ударил го в лакътя. Той потърсил обяснения, защо не внимава. Това е задължение на водачите на МПС да пазят гражданите. Следствие на това частният тъжител слязъл, нахвърлил се върху него, ударил го, след това се сборили ,паднали на земята и след това хората ги разтървали. Това е фактологията, която е установена по делото. В 10 заседания се даде възможност на частния тъжител да иска каквито и да е доказателства.

Съдът положи максимум усилия за да може да обоснове той своята обвинителна теза. Нищо, от това което днес той разказа пред вас не е в точност така както беше отразено и от гласните доказателства и писмените такива. Съдът много изчерпателно на база на така установената фактическа обстановка е обсъдил в своите мотиви обясненията на всички писмени и гласни доказателства и е стигнал до единствения верен, правилен извод, че липсват основания за наказателна отговорност, за умишлени действия от страна на моя подзащитен, за причиняване на телесна повреда, което води автоматично до неговото 3 оправдаване. Моля да оставите без уважение жалбата и потвърдите присъдата, като присъдите на доверителят ми разноските на тази инстанция.

ЖАЛБ.Ч. реплика: М.М. на следващия ден, след като аз съм подал жалба и той е подал жалба, в която сам потвърждава, че ми е нанесъл удар, преди да съм изялата от автомобила. Той го потвърждава, а съда не го приема като доказателство. Той сам прави самопризнания, че ми е нанесъл удар, който не може да бъде видян от свидетелите, защото съм бил вътре в автомобила, седнал на седалката. Така, че нито един свидетел не е имал възможност да види това.

След тайно съвещание, съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11: 09 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4