Определение № 2773 от 25.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2773 гр. София, 25.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Частно касационно търговско дело № 20248003902111 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. Ж. против определение № 281/06.08.2024 г. по в.ч.т.д. № 328/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3-ти граждански състав, с което е потвърдено определение № 283/09.04.2024 г. по т.д. № 121/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на разноски по делото.

От частния касатор се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд, че съотношението между декларираното от молителя материално и имуществено състояние и размера на евентуално дължимите разноски в производството не сочи на невъзможност последните да бъдат заплатени.

Релевира се, че не са обсъдени всички оплаквания и доводи в частната жалба, включително обстоятелството, че освен за собствената си издръжка молителят се грижи за съпругата си и за малолетните си внуци, същият страда от заболяване, свързано с повишено кръвно налягане, налагащо извършването на месечни разходи от 50 лева. Счита се, че апелативният съд не е взел предвид и размера на предполагаемите разходи за събиране на доказателства по искане на ищеца в производството. Поддържат се изложените доводи и пред настоящата инстанция. Изтъква се, че размерът на разноските в тежест на молителя не може да бъде определен на този етап от процеса, но предвид цената на иска и обема на доказателствата, които подлежат на събиране, те биха били значителни. Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и ищецът да бъде освободен от внасянето на разноски по делото.

Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, отнасящи се до неправилността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба, както и да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на 1 правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи, както и длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при постановяване на акта си?”. По първия въпрос се твърди противоречие на определението на апелативния съд със задължителната практика на касацията – т. 2 на Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянната такава - решение № 28/17.05.2018 г. по т.д. № 1212/2017 г. на ВКС, I т.о., определение № 200/21.03.2023 г. по ч.т.д. № 91/2023 г. на ВКС, I т.о., определение № 155/07.04.2020 г. по ч.т.д. № 173/2020 г. на ВКС, II т.о., определение № 603/25.05.2014 г. по ч.т.д. № 2139/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 91/05.11.2020 г. по т.д. № 1040/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 142/30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 151/30.07.2019 г. по гр.д. № 3044/2018 г. на ВКС, I I I г.о., решение № 63/28.06.2019 г. по гр.д. № 2296/2018 г. на ВКС, I I г.о., решение № 548/06.12.2010 г. по гр.д. № 1119/2009 г. на ВКС, решение № 37/ 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241/2011 г. на ВКС, решение № 388/17.10.2011 г. по гр.д.№ 1975/2010 г. на ВКС, решение № 94/28.03.2014 г. по гр.д.№ 2623/ 2013 г. на ВКС, решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 111/03.11.2015 г. по т.д.№ 1544/2014 г. на ВКС, II т.о.

2. “При произнасяне относно наличието на основания за освобождаване от такси и разноски в съдебното производство по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, следва ли съдът при извършване на преценка за определяне възможността на молителя да заплати дължимите такси и разноски да отчете и всички предполагаеми разноски за събиране на доказателства, или следва да съобрази единствено размера на дължимата държавна такса?”. По същия се сочи отклонение от практиката на ВКС - определение № 18/09.01.2019 г. по ч.гр.д.

№ 4491/2018 г. на ВКС, IV г.о.

3.

Въпрос “за задължението на съда, разглеждайки молба за освобождаване от държавна такса и разноски, да изследва и извърши преценка на всички критерии за това, като вземе предвид материалното и имуществено състояние на молителя, семейното му положение, здравословното му състояние и всички други обстоятелства, които имат отношение към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна таса и разноски за производството по делото”. По това питане се релевира, че е налице несъответствие с константната практика на ВКС, намерила израз в определения № 603/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2139/2014 г. на ВКС, II т.о., № 573/12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г., II т.о., № 612/12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г., II т.о., № 496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№ 2492/2013 г. на ВКС, II т.о., № 305/15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 335/2009 г. на ВКС, III г.о.

По така формулираните въпроси се претендира достъп до касация и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно 2 правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касация съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.

1 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди определението на първата инстанция в частта за отхвърляне на искането на молителя за освобождаване от заплащането на разноски по делото, е приел, че от приложените декларация за материално и гражданско състояние и актуална справка за пенсионер към 01.02.2024 г., издадена от НОИ, се установява, че ищецът получава пенсия в размер на 2 815,65 лева месечно, а съпругата му – месечно трудово възнаграждение от 1 232 лева; притежава в съсобственост апартамент в гр.

Бургас, вили и МПС; не притежава парични влогове, както и дялове и акции в търговски дружества. Решаващият състав е отбелязал, че разноските за събиране на доказателства (възнаграждения за вещи лица, депозити за призоваване на свидетели) се определят от съда с оглед предмета и обема на исканията. Намерил е, че ако в случая, с оглед декларираното материално и имотно състояние на молителя и съпругата му, съпоставката с размера на дължимата държавна такса от 8 000 лева води до извод за невъзможност същата да бъде осигурена от ищеца и той е освободен от заплащането й, то това не се отнася за съотношението между декларираното материално състояние и евентуално дължимите за производството разноски, чиито размер принципно е значително по-нисък и който предстои да бъде определен с оглед предприетите от страната процесуални действия. Изтъкнал е, че няма пречка искането по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде разгледано, ако възникне необходимост от извършване на разноски, каквито страната не е в състояние да понесе, но към конкретния момент не се налага ищецът да бъде освободен от заплащането им, доколкото материалното му състояние сочи на възможност за покрИ.е на обичайните такива в едно исково производство.

Поставеният от частния касатор първи въпрос е процесуалноправен относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите на страните, да извърши собствена преценка на всички доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти, и да мотивира акта си.

Питането е релевантно и отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. В Тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Прието е, че в този случай съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

3

В случая апелативният съд, в съответствие със задължителната практика на ВКС, е обсъдил подробно представените от молителя декларация за материално и гражданско състояние и справка от НОИ, като е приел, че макар за същия да има данни, че не може да понесе дължимата държавна такса, съпоставката между декларираното материално състояние и размера на евентуалните разноски, който предстои да се определи с оглед предприетите от страната процесуални действия, сочи на възможност за покрИ.ето на обичайните такива в едно исково производство. Релевираното от частния касатор оплакване за необсъждане на обстоятелството, че същият издържа съпругата си и внуците си не може да обоснове противоречие на обжалваното определение с практиката на касацията, доколкото в декларацията молителят е заявил, че семейството се състои от двама души. Посоченото в раздел “Други обстоятелства”, че с част от пенсията си помага на внуците си, не води до извод за дължимост на издръжка или подобно, а и липсват такива данни по делото. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че част от цитираната от страната практика касае предпоставките за приложение на чл.

83, ал. 2 ГПК и е неотносима към поставения първи процесуалноправен въпрос. Поради горното по така формулирания въпрос не може да се обоснове наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация.

Поставените от частния касатор втори и трети въпрос могат да се обобщят като питане относно критериите – релевантните обстоятелства и доказателствата за тях, въз основа на които съдът извършва преценка на искането за освобождаване от внасянето на такси и разноски по делото.

Същите в частта относно държавната такса не покриват общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на апелативния съд, който е бил сезиран с частна жалба само относно отказ за освобождаване от разноски. В останалата част касателно разноските в исковото производство въпросите са релевантни и имат характеристиката на правно питане. По приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е формирана трайна практика на ВКС, обективирана в посочените от частния касатор определения, както и в множество служебно известни на настоящия състав определения на ВКС (така в определение № 60418/25.11.2021 г. по ч.т.д. № 2412/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 3/03.01.2020 г. по ч.т.д. № 2909/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 200/21.03.2023 г. по ч.т.д. № 91/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 155/07.04.2020 г. по ч.т.д. № 173/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 40/01.02.2012 г. по ч.гр.д. № 22/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., др.). Приема се, че при произнасяне по молбата за освобождаване от държавна такса и/или разноски се преценяват от съда доходите на лицето и на членовете на неговото семейство, недвижимото и движимо имущество като евентуален източник на доходи или възможност за такива, като същите се съпоставят с размера на дължимите държавна такса и/или разноски. Въз основа на всички специфични обстоятелства се преценява от съда дали с оглед размера на разходите страната обективно е в състояние да ги заплати, без да бъде лишена 4 от необходимите й средства за задоволяване на нормалните й житейски потребности.

В случая апелативният съд не се е отклонил от константната практика на касационната инстанция. Въз основа на представените по делото писмени доказателства е извършил преценка за наличието на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, като е съобразил доходите на молителя и на съпругата му, техния източник – пенсия от 2 815,65 лева месечно и трудово възнаграждение от 1 232 лева, притежаваното имущество - в съсобственост апартамент в гр.