Решение № 4261 от 25.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4261 гр. София, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110202245 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Н. Н. ЕГН **********, срещу наказателно постановление /НП/ № 69/22.11.2023 г., издадено от началник на 04 РУ-СДВР, против С. Н. Н. ЕГН **********, въз основа на съставен му на 28.10.2023 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №69, бланков №0678358, за това, че на 28.10.2023 г., около 00.50 часа, в гр.София, в подлеза на бул.“България и бул.“Черни връх“, при извършване на проверка на лице от мъжки и женски пол, се приближава и започва да пречи /на младши инспектор при 04 РУ-СДВР С. И. М./ да извършва проверката, като снима с телефон и говори, че няма право /полицаят/ да извършва проверка и не изпълнява даденото му разпореждане да не пречи на изпълнението /на полицейския служител/ на служебните задължения, а продължава с действията си да пречи за изпълнение на задълженията по служба /на полицая/, с което виновно нарушил чл.64,ал.4 от ЗМВР, поради което и на основание чл.53,ал.1 ЗАНН и чл.257,ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

1

Недоволен от НП и наложеното с него административно наказание С. Н.

Н. го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно и неправилно, при съществени нарушения, в противоречие със закона, с което се засяга правото на защита на наказаното лице, за което са изложени следните доводи: изразено е несъгласие в отразените в НП фактически констатации, като не е ясно с кои действия е осуетил извършване на проверката; ако се допусне, че е извършено нарушение, то е маловажно, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед на това се иска НП да бъде отменено или при алтернативност – да бъде намалена наложената глоба до предвидения в закона минимум.

По делото са приложени доказателства относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган и докладна записка от 28.10.2023 г- от С. М. до началника на 04 РУ-СДВР /в копие на индигиран екземпляр/.

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото, жалбоподателят С.

Н. Н. редовно призован по телефона, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки от пълномощник на административнонаказващия орган, с които се иска жалбата срещу НП да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана, да бъде оставено в сила НП като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя С. М. тя разказва, че като полицай при 04 РУ-СДВР при изпълнение на служебните си задължения и извършване на проверка на лица, към тях се приближили две други лица, които започнали да снимат и да искат обяснения във връзка с извършваната проверка. Тя предупредила последните да не пречат на работата й, да преустановят извършваните от тях действия и да се отдалечат, но това не довело до никаква промяна в поведението на въпросните две лица, което 2 останало същото и след даденото им в същия смисъл от нея устно разпореждане. Това наложило тя да прекрати проверката, след което въпросните две лица били задържани – за неизпълнение на даденото им полицейско разпореждане и възпрепятстване на изпълнение на служебните задължения на полицейски служители, на същите били съставени АУАН за посоченото нарушение, след което те били освободени.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства – показанията на С. М., които са ясни, обстоятелствено конкретни, непротиворечиви, убедителни, непоказващи тенденциозна насоченост във вреда на жалбоподателя Н., изясняващи фактическата обстановка по делото, поради което и този съдебен състав ги цени като достоверни/ и писмените доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК, на които дава вяра.

Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна за установено с необходимата категоричност следното:

На 28.10.2023 г., около 00.50 часа, С. И. М. - полицай при 04 РУ-СДВР, по време на работа и в изпълнение на службата си, извършвала проверка на лица в подлеза на бул.“България и бул.“Черни връх“ в гр.София, когато към тях се приближили две лица от мъжки пол, едното от които С. Н. Н., и започнали да пречат в извършване на проверката, като снимали с телефон, с твърдения, че няма право да извършва проверка. М. ги предупредила да не пречат на работата й, да преустановят осъществяваните от тях действия и да се отдалечат, но това не довело до никаква промяна в поведението им, което останало същото и след даденото им в същия смисъл от нея устно разпореждане, като с поведението и действията си те осуетявали проверката.

Това наложило тя да прекрати проверката, след което въпросните две лица, едното от които С. Н. Н., били задържани – за неизпълнение на даденото им полицейско разпореждане и възпрепятстване на изпълнение на служебните задължения на полицейски служители, на същите били съставени АУАН за посоченото нарушение, след което те били освободени. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, екземпляр от което С. Н. Н. получил на 3

05.01.2024 г. и го обжалвал на 19.01.2024 г.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в посочения в НП 14-дневен срок за обжалване, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е. жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, предвид написаните в нея доводи и искането НП да бъде отменено.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът намира, че отбелязаната текстово в НП /и АУАН/ фактическа обстановка, макар и без отразяване на всички фактически подробности, отразява вярно и точно действителната такава, за която е дадена правилна цифрова правна квалификация по чл.64,ал.4 от ЗМВР – „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му“.

Съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна страна жалбоподателят С. Н. Н. е извършил така описаното в НП нарушение - на 4

28.10.2023 г., около 00.50 часа, в гр.София, в подлеза на бул.“България и бул.“Черни връх“, при осъществяване на полицейска проверка на лица от полицай при 04 РУ-СДВР С. И. М., извършил действия, с които осуетил проверката - приближил и започнал да снимал с телефон с твърдения, че тя няма право да прави проверка и не изпълнил даденото му разпореждане да не препятства изпълнението от полицай на служебните му задължения, а продължава с действията си да й пречи по този начин.

От субективна страна С. Н. Н. е извършил нарушението виновно, при пряк умисъл.

Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения и/или нарушения на материалния закон в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, същият не установи причини атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, като незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и/или на материалния закон, такива, които да са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството, в т.ч. и правото му на защита, като съдът приема, че НП е издадено и АУАН е съставен от съответно оправомощен и компетентен за това орган, в който смисъл са приложените по делото доказателства в тази връзка. НП може да послужи за ангажиране на административнонаказателната отговорност на С.

Н. Н. в случая.

Според настоящия съдебен състав е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай, относно така описаното в НП нарушение, доколкото то не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което и не е употребима възможността да не се налага наказание на нарушителя, а лицето, извършило нарушението да бъде предупредено писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

5

За такова нарушение в чл. 257,ал.1 от ЗМВР е предвидено „Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“

В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил наказание „глоба“ в размер на 300 лева, т.е. в средният предвиден в закона размер, който обаче не е аргументирал, липсват каквито и да е мотиви в тази връзка, което означава незаконосъобразно определен размер на наказанието, поради което и настоящият съдебен състав преценява, че той следва да бъде намален до законовопредвидения минимум в размер на 100 лева, отчитайки, ч е макар и да не е посочено изрично в НП, доколкото е известно, че доказателствената тежест е на административнонаказващия орган, който не е представил доказателства за предходни такива нарушения на С. Н. Н., следва да се приеме, че нарушението, предмет на това производство, е извършено от него за първи път.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение, направеното в депозираните по делото от процесуален представител на административнонаказващия орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът преценява, отчитайки и че искането не се поддържа в съдебно заседание, че то следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, поради което и не го уважава.

Така мотивиран съдът

6

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 69/22.11.2023 г., издадено от началник на 04 РУ-СДВР, против С. Н. Н. ЕГН **********, за това, че на 28.10.2023 г., около 00.50 часа, в гр.София, в подлеза на бул.“България и бул.“Черни връх“, при извършване на проверка на лице от мъжки и женски пол, се приближава и започва да пречи /на младши инспектор при 04 РУСДВР С. И. М./ да извършва проверката, като снима с телефон и говори, че няма право /полицаят/ да извършва проверка и не изпълнява даденото му разпореждане да не пречи на изпълнението /на полицейския служител/ на служебните задължения, а продължава с действията си да пречи за изпълнение на задълженията по служба /на полицая/, с което виновно нарушил чл.64,ал.4 от ЗМВР, поради което и на основание чл.53,ал.1 ЗАНН и чл.257,ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на СТО /100/ ЛЕВА.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.

Разпечатката съдържа 41 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e169b0e9-4be6-490a-b176-609086e59405