Решение № 27 от 29.01.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Л., 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20254320200327 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано по повод постъпила жалба от Ц. В. И., ЕГН ********** от гр. [заличен адрес по GDPR, чрез адв. Р. М. от АК - Л., против НП № **** издадено от Началник РУ Л. при ОДМВР Л., с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на основание същата разпоредба е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необостованост на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от адв. М., кйто не поддържа изложеното в жалбата, че НП е неправилно и незаконосъобразно и с оглед на което от събраните по делото доказателства счита, че са налице основания последното да бъде потвърдено.

Административнонаказващият орган не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства Жалба № *** от лицето Ц. И. от гр. Л., ведно със заверено копие на пълномощно от адв. М.;

Заверено копие на АУАН серия ****, съставен против Ц. И. за извършено нарушение по чл.174 ал.З от ЗДвП; Екземпляр на ВРЪЧЕНО НП №***** Заверено копие на Докладна записка с per. №**** от мл. автоконтрольор Т. Л.; Заверено копие на издадените холограмни стикери и Талон за медицинско изследване с №*** за даване на биологични проби за анализ;

Справка за нарушител водач към дата **** видно от която лицето има налагани административни наказания по ЗДвП; Заверен препис от изпратено Писмо с per. №**** до Сектор „КАПОЧР" при ОДМВР Л., относно предоставяне на документи, удостоверяващи, че Т. Й. Л. е заемал длъжността младши автоконтрольор при РУ Л. на ОДМВР Л., както и че Г.Д.Г. е заемал длъжността Началник РУ в РУ Л. при ОДМВР Л.; Писмо - отговор с per.

№****. на Началник сектор „КАПОЧР" на ОДМВР Л. - г-жа Т.К., съдържащо 2 броя 1

Удостоверения от ОДМВР Л. с УРИ №****, за това, че към дата *** актосъставителят Т. Л. е заемал длъжността младши автоконтрольор в група „О.п." към РУ Л. при ОДМВР Л. и УРИ №****., затова, че към дата ***. Г.Г. е заемал длъжността Началник РУ в РУ Л. при ОДМВР Л.;

Заверен препис на министерска Заповед № *** относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата, намира следното:

На *** свидетеля Т. Й. Л., мл. автоконтрольор при РУ – Л., бил на работа съвместно със свидетеля Х. Ц. Х.. Двамата били на сигнал в с. Румянцево. Въпросната вечер на територията на град Л. се провеждала специализирана полицейска операция, в която участвали и служители на жандармерията /ЖЗУ – Плевен/. При извършване на обход в гр.

Л. на ул. „В.“ служителите на ЖЗУ – Плевен - М. К., Т.П. и П.А. забелязали лек автомобил, който се движел по ул. „З.П.“ перпендикулярна на ул. „В.“. В момента в който водача на автомобила ги забелязал отбил и паркирал същият. Служителите на ЖЗУ – Плевен се усъмнили и извършили проверка. Отишли при водача, представили се и поискали документи. Жалбоподателя заявил, че не носи свидетелство за управление на МПС, а в последствие заявил, че не притежава такова. Жалбоподателя бил видимо неадекватен според служителя на ЖЗУ – Плевен - М. К. и от него се усещал мирис на алкохол. Докато са били на сигнал в с. Румянцево служителите на РУ – Л. св. Т. Л. и св. Х. Х. получили обаждане от дежурният в районното, който ги изпратил за съдействие на служителите от жандармерията. След като пристигнали в Л. установили автомобил Л.Ф., с рег. № ЕН ***, който бил паркиран на ул. „З.П.“, малко след нотариална кантора, в посока към ул. „В.“.

Автомобила бил спрян в страни. Установено било, че е срещу дом № 18. На място бил и жалбоподателя, като информацията, която била предадена на полицейските служители по – рано била, че същият е установен да шофира автомобил и след направена проверка се установило, че е неправоспособен водач. Информацията била потвърдена от служителите на РУ –Л., след което жалбоподателя бил поканен да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с номер: *** ***, но той отказал. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № ***, валидизиран с холограмни стикери с номер: *** и същият бил съпроводен до ФСМ Л., където отказал да даде кръв за изследване. За констатираното нарушение на И. бил издаден АУАН Серия **** от *** от актосъставителя Т. Й. Л., като свидетели по акта станали Х. Ц. Х. и М. К. К..

Жалбоподателя отказал да подпише АУАН, като отказа бил удостоверен от свидетели. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП № **** издадено от Началник РУ Л. при ОДМВР Л..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на РУ – Л. при ОДМВР – Л. съгласно заповед № 8121з – 1632 / 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (издадена съобразно чл. 189, ал. 12 ЗДвП). АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автокнтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.

1 и ал. 3 ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 ЗАНН относно описание на нарушенията – в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на 2 извършване, както и на обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на АНО изискването на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, а именно – в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения. От обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво административно обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

За това и съдът приема, че формално двата акта съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

Съдът счита, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със събраните по делото доказателства. На първо място съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

Посочените в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на жалбоподателя се установи и в хода на съдебното производство най-вече от показанията на свидетелите Т. Й. Л. – актосъставител, Х. Ц. Х. и М. К. К. – свидетели по акта, единият от които и очевидец. В съдебно заседание свидетелите описват начина на извършване на нарушението, а именно, че на *** в гр.Л., на ул. "З.П.", срещу дом № 18, с посока на движение към улица „В.“, управлявал собственият си лек автомобил Л.Р.Л.РФ., с рег. № ЕН ***. Съдът счита, че макар жалбоподателя Ц. В. И. да я нямал СУМПС, той е имал качеството на водач на МПС, което го прави годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При разпита си тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и относими именно към факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на деянието.

На следващо място в НП се сочи, че жалбоподателят виновно е нарушил и разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Цитираната норма посочва, че в случаите, когато водач на МПС откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба от 2 000 (две хиляди) лева. Чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП установява два състава на административни нарушения, за реализирането на които законодателят е предвидил налагането на кумулативни административни наказания, т. е разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП инкорпорира в себе си както състав на административно нарушение (задължение на водачите да бъдат изпробвани с техническо средство за установяване употребата на алкохол), така и вида и размерите на административните санкции за несъблюдаване на това задължение, респ. за осъществяване състава на това нарушение. Чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, която хипотеза е реализирал жалбоподателят И. от състава на нарушението по чл.

174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

Същият е управлявал МПС, имайки качеството "водач", което безспорно се установява от показанията на св. К., като се е възползвал от правото си да откаже да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което като резултат води до ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност.

Разписаната тук административносанкционна норма кореспондира и със задължението на водачите, посочено в чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП да не управляват ППС под 3 въздействие на алкохол. В случай че горното не е било факт, същото е било възможно да бъде установено посредством извършването на кръвна проба. Съобразно чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г. с медицинско и химическо лабораторно изследване се установява употребата на алкохол, когато водачът откаже извършване на проверка с техническо средство. Следователно законодателят е предвидил възможност водачът на МПС да откаже изследване за употреба на алкохол, както с "Алкотест – Дрегер", така и в кръвта като понесе предвидената за това свое поведение административна санкция. Във всички случаи водачът е имал възможност да даде кръвна проба за медицинско изследване, за да бъде безспорно установено дали управлява лек автомобил след употреба на алкохол или обратното.

Законодателят е предвидил процедура, позволяваща законосъобразно финализиране на административнонаказателното производство, а именно - лабораторно изследване.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба с "Алкотест - Дрегер" и въпреки това е отказал да ги спази, като по този начин е избягнал установяването дали е управлявал МПС алкохол в дъха или не. Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му.

Видно от съдържанието на НП обаче второто административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" не е наложено на жалбоподателя, поради факта, че лицето никога не е притежавало СУМПС. Съдът приема, че жалбоподателя макар и неправоспособен е водач на МПС и няма как да му се наложи второто предвидено комулативно административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“.