Решение № 10067 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10067 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110170532 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба от В. Т. В., с ЕГН ********** и адрес в град с........... и К. Т.

Б., с ЕГН ********** и адрес в град П....., представлявани от адв. А. Т. от Софийската адвокатска колегия (САК), с адрес за получаване на съдебни съобщения в град С......, срещу Е. В. Т., с ЕГН ********** и адрес в град С....... представлявана от адв. А. Л. с която се иска съдът да унищожи завещателно разпореждане на починалия Т. И. Б. (техен баща) ЕГН **********, починал на 05.10.2017 г., обективирано в саморъчно завещание датирано от 11.12.2013 г. обявено на 17.01.2024г. на нотариус И. Д. и в условията на евентуалност предявяват иск за отмяна на завещателно разпореждане на техния баща Т. И. Б., починал на 05.10.2017 г., ЕГН **********, обективирано в саморъчно завещание датирано от 11.12.2013 г. обявено на 17.01.2024г. на нотариус И. Д. извършено в полза на ответницата и възстановяване на запазената им част от АПАРТАМЕНТ № 23 /двадесет и три/, находящ се в гр. С....., в жилищна сграда - блок № *** /......./, вход „Б“, етаж 2 /втори/, със застроена площ от 61,00 /шестдесет и един/ кв. метра, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи по доказателствен акт: изток - апартамент № 5, запад - апартамент № 24, север - зЕ. площ, юг - зЕ. площ, отгоре - апартамент № 26- собственост на В. и отдолу - апартамент № 21 - собственост на С., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 /три/ с площ от 2.41 /две цяло и четиридесет и един стотни/ кв. метра, при съседи на избеното помещение по доказателствен акт; изток - коридор, запад - раздЕ. стена с вход „ В“, север мазе № 2 и юг - мазе № 4, заедно с 2.362% /две цяло триста шестдесет и две хиляди върху сто/ идеални части от общите част на вход „А“ и вход „Б“ на сградата и толкова идеални части от право на строежа върху държавната земя, който апартамент с идентификатор *****.****.224.26.3 / шест, осем, едно, три, четири, точка, четири, три, пет, осем, две, две, четир, две, шест, точка,три/, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №15-165207/19.02.2024г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София към АГКК по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 19.02.2024, с адрес на имота по схема: гр. С......, блок *** /......./, вход „Б“, етаж 2 /втори/, апартамент № 23 /двадесет и три/,като самостоятелния обект се намира на етаж 2 /втори/ в сграда с идентификатор *****.****.224.26 / ............., две,две, четири, точка, две, шест/, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****.****.224 / ............., две, две, четири/, с предназначение на самосточтелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, Брой нива на обекта: 1 /едно/, с 1 посочена в документа площ 61.00 / шестдесет и един/ кв. метра, с прилежащи части: избено помещение № 3 /три/ с площ: 2.41 /две цяло и четиридесет и една стотни/ кв. метра, заено с 2.363 % / две цяло, триста шетдесет и две хиляди върху сто/ ид. части от общите части от вход „А“ и вход „Б“, на сградата; стар идентификатор: няма, Ниво: 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: *****.****.224.26.4 / ............., две, две, четири, две, шест, точка, четири/, под обекта: *****.****.224.26.1 / ............., две, две, четири, две, шест, точка, едно/, над обекта *****.****.224.26.6 / ............., две, две, четири, две, шест, точка, шест/.

Ищците твърдят, че баща им, Т. И. Б., който починал на 05.10.2017 г., придобил апартамент № 23 в гр. София през 2007 г. Според ищците, през 2011 г. баща им сключва брак с ответницата и отношенията му с дъщерите му се влошават. Те казват, че новата му съпруга му забранява да се вижда с тях и че той започва да губи паметта си. Дъщерите му научават, че той посещавал лекар и му бил диагностициран умерен дементен синдром. Ищците посочват, че с влезли в сила съдебни решения баща им първо бил обявен за безвестно отсъстващ, а впоследствие и за починал на 05.11.2017 г. Те отбелязват, че на 17.01.2024 г. ответницата депозира молба за обявяване на саморъчно завещание на техния баща, което било датирано от 11.12.2013 г. В. В. и К. Б. изразяват мнение, че към датата на съставяне на завещанието баща им не бил способен да разбира постъпките си и да взима осъзнати решения заради влошеното си здравословно състояние. Те смятат, че той е бил недееспособен. Поради тези причини, те искат съдът да унищожи завещанието.

В случай че съдът приеме, че завещателят е бил дееспособен, ищците предявяват в условията на евентуалност втори иск. Те искат да бъде намалено завещателното разпореждане в полза на ответницата и да им бъде възстановена запазената им част от наследството. Според удостоверение за наследници, Т. Б. оставя трима наследници – двете ищци и ответницата. Те твърдят, че според закона, запазената част на децата е 2/3 от имуществото. Ищците казват, че имат правен интерес да предявят този иск, тъй като от обявяването на завещанието ответницата има намерение да се ползва от него. Те подчертават, че петгодишният давностен срок за предявяване на иска по чл. 30 от ЗН не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, защото завещанието било обявено на 17.01.2024 г.

Молят съдът да уважи искът като унищожи завещанието. В случай че това не бъде уважено, те молят съда да намали завещателното разпореждане и да възстанови запазената им част от апартамента, който е описан подробно в молбата.

В установения срок е постъпил отговор на исковата молба. Е. Т.-Б. счита предявените искове - за прогласяване на завещанието за унищожаемо поради недееспособност на съпруга Т. Б. към 11.12.2013 г., и евентуално иск за намаляване на завещателното разпореждане в нейна полза до размера, нужен за допълване на запазената част на ищците - за неоснователни и недоказани. Според нея, първият иск е неоснователен и недоказан, въпреки че не се разбирало от допълнителна молба от 20.12.2024 г. по гр. дело № 70532/2024 г. на 168 с-в защо се иска унищожаемостта и за каква недееспособност се говорело. Подчертава се, че Т. Б. бил изключително интелигентен човек, професор, изкуствовед и образован учен. Сочат, че по време на делото за безследното му изчезване - гр. дело № 999 от 2020 г. на 37 състав на СРС, дъщерите му поискали разпит на лекар, за да докажат, че Т. Б. не бил с всичкия си ум или имал умствено заболяване. Целта им била да докажат, че той не бил адекватен при съставянето на завещание в полза на Е. Т.-Б.. Сочат че като свидетел била извикана лекарка, издател на медицинско направление, която се явила на съдебно заседание на 22.10.2020 г.

Тази лекарка, която се оказала хирург, а не личен лекар или психиатър на Т. Б., си спомнила, че името Т. И. Б. не говорело нищо. На въпрос на съдията, след като била показана медицинската документация, тя отговорила, че не си спомняла да е преглеждала човек с коксоартроза, който да изглеждал неадекватен. Друг свидетел по същото дело за обявяване на Т. Б. за изчезнал заявил пред прокурора, че е живял с Т., който имал само херния и бил опериран. Свидетелят казал, че през последната година Т. започнал да има проблеми с късата памет, но това не му попречило да напише трети том на книгата си. Той губел краткотрайна памет, повтарял неща, но никога нещо сериозно, оставал сам вкъщи и бил адекватен. Свидетелят не знаел Т. да се е лекувал за тези проблеми с паметта. Е. Т.-Б. твърди, че нямало възможност саморъчното завещание да бъде прогласено за унищожаемо поради недееспособност на завещателя. Тя се позовава на ТР № 5/2020 г. на ВКС, според което е възможно унищожаемост поради невъзможност за разбиране или ръководене на действията при ментални и психични проблеми, дори когато лицето формално е дееспособно, но това състояние трябвало да е налице към момента на извършване на сделката. Според нея, 2 законът не разграничавал причините според вида и степента, в която засягали възможността за разумни действия. Тя цитира чл. 31, ал. 2 ЗЗД, според който наследниците можели да искат унищожение след смъртта на лицето, само ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение, което имало смисъл само при трайна неспособност. По отношение на евентуалния иск посочва, че завещанието било саморъчно, датирано и подписано от наследодателя, и отговаряло на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Твърди се, че законът установявал два вида завещателни разпореждания - общи и частни. Според нея, обхватът на процесното завещание трябвало да се преценява според действително изразената воля на завещателя. Подчертава се, че чл. 19, ал. 1 ЗН изисквал завещателят да е бил собственик на вещта към момента на откриване на наследството, какъвто бил и настоящият случай - Т. Б. бил собственик на завещания апартамент. Според Е. Т.-Б., волята на завещателя била да се разпореди след смъртта си само с конкретно определено имущество - апартамента и авторските права върху книгите, трудовете, статиите, рецензиите и музикалните записи. Отбелязва се, че Т. Б. имал и два автомобила, с които не се бил разпоредил. Прави се извод, че апартаментът и авторските права не изчерпвали цялото наследство, и завещанието не следвало да се приема за общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН.

Според нея, фактът, че завещанието не съдържало всички предмети, които наследодателят притежавал, бил достатъчен то да се квалифицира като завет по чл. 16, ал. 2 ЗН. Освен това, към момента на съставяне на завещанието, Т. Б. споменал само двама от тримата си наследници по закон, разпределяйки част от имуществото си към тях, което показвало, че нямал намерение да се разпореди с цялото си имущество. В заключение счита, че завещанието произвело своя вещно-транслативен ефект спрямо Е. Т. като заветник.

Поради гореизложеното, Е. Т.-Б. оспорва доводите на ищците за нищожност или унищожаемост на завещанието, твърдението за недееспособност на съпруга към

11.12.2013 г., искането за съдебно-медицинска експертиза и допускане на свидетели, както и твърдението за нарушени права на наследниците и тяхната запазена част. Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди направените по делото разноски.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН, вр. с чл. 13 ЗН и евентуални искове с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН.

По отношение на исковете с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН, вр. с чл. 13 ЗН

Съгласно чл. 43, ал. 1, б. а от ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, а съгласно чл. 13 от ЗН, способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.

Унищожаеми по смисъла на чл. 43, ал. 1, буква "а" от ЗН са извършените завещателни разпореждания от пълнолетни лица, които не са поставени под пълно запрещение, но не са могли да действат разумно при съставянето на акта. Изискването завещателят да е способен да действа разумно има правно значение, когато са налице другите две условия, предвидени в чл. 13 от ЗН - пълнолетие и липсата на пълно запрещение, при липсата на които завещанието е нищожно. Способността за разумно действие свързва завещателната дееспособност с едно конкретно състояние на личността по време на извършване на завещателния акт, независимо, че формално това лице е дееспосбно с оглед гражданскоправните критерии. В този смисъл, неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно е без значение, като важното е да е съществувало по времеизвършването на завещанието.