Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 304 от 15.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 330/2021
Вид
Решение № 304
Подписан
15.07.2021
В сила
15.07.2021
Състав
Николай Грънчаров, Габриела Тричкова, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.409 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 494, т. 10 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.378, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Б. , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500330 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от "З...“ А., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №*, представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Ж. С. К., чрез адв. И.Ц., пълномощник срещу Решение № 909657/14.12.2020г., постановено по гр.д. № 1959/2019г., по описа на Районен съд – Б., в частта му, с която частично е уважен предявения иск за сумата от 5100 лв., ведно с обезщетение за забава, считано от 21.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските.

Във въззивната жалба се навежда, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.

Релевират се доводи, че районният съд неправилно е определил процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /ищец/ на 30 процента. Излага се, че с оглед приетите по делото основна и допълнителна съдебно автотехнически експертизи, решаващия съд правилно е приел, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е доказано. Не се споделя извода обаче, че въпреки приноса на пострадалия ищец, то главна и основна причина за настъпилото произшествие се дължи на противоправното поведение на другия участник. Твърди се, че главна причина за настъпилото произшествие се дължи на противоправното поведение и на двамата участника в него. Посочва се, че инцидентът не би настъпил, ако водача Л.И. не е 1 предприел маневра завиване на ляво и ако ищеца е карал с разрешената за процесния пътен участък скорост от 40 км.ч. Ето защо при преценка на механизма и причините и обстоятелствата на възникване на ПТП следва да се приеме, че процентното съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат на пострадалия ищец е 50% към 50 %.

На следващо място се излага, че искът е неоснователен и е останал недоказан, тъй като ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване да е претърпял изключителни болки и страдания от процесното ПТП, които да обосновават присъденото му обезщетение. Твърди се, че същото е прекомерно завишено и несъответстващо от една страна на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД и от друга страна на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. интензивността и продължителността на възстановителния процес.

В жалбата се излага, че ответното дружество преди завеждане на исковата молба е определило и заплатило на ищеца обезщетение в размер на 500 лв., която сума е справедлив еквивалент на понесените от ищеца вреди.

Първоинстанционното решение се обжалва и в частта, с която на ищеца е присъдена лихва за забава върху присъдената сума от датата на процесното произшествие до окончателното изплащане на дължимите суми, като се посочва, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, а именно на нормите на чл.380, ал.3, във връзка с чл.409 от КЗ. Поддържа се, че ищецът е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените вреди, като е представил и банкова сметка на 11.06.2018г., от която дата ответника е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва, а не от датата на настъпване на деликта – 21.12.2016г.

По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт в осъдителната му част, като неправилен, незаконосъобразен и необоснован, като се иска да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди съобразно приетия принос на пострадалия /ищец, като бъде присъдена и лихва за забава от 11.06.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми, като се претендират и разноски в това число заплатен адвокатски хонорар.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия Г. Г.

К., чрез пълномощника му адв. Д.А., с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Излага се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му са взети предвид всички фактически обстоятелства, и събрани доказателства, както и трайната съдебна практика. Посочва се в отговора на жалбата, че са неправилни твърденията на ответника, че с постановеното решение неправилно е определено съотношението на съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че от събраните пред първата инстанция доказателства по категоричен начин е доказано, че причината довела до ПТП е неправилната 2 маневра, която е предприел Л.И., а именно завой на ляво, като е отнел предимството на ищеца, който се е движил в най – дясната част на пътното платно. Поддържа се, че от изготвената допълнителна авто – техническа експертиза е установено, че момента на възникване на опасността за ПТП е когато застрахования водач е преминал от лявата пътна лента в дясната, като ищеца дори да се е движил със съобразена скорост ПТП е било непредотвратимо.

На следващо място в отговора е заявено, че от събраните гласни доказателства и заключението на съдебно – медицинската експертиза са доказани твърдените от ищеца болки и страдания, като е установено, че на ищеца следва да му бъде направена още една операция на пострадалата ръка, за да се подобри състоянието й, като дори при извършване на същата не може да се гарантира пълното възстановяване.

Излага се, че е неправилно заявеното в жалбата, че обезщетението е прекомерно завишено и несъответстващо на съдебната практика, като е посочено, че е определен справедлив размер на обезщетението с оглед събраните по делото доказателства.

Поддържа се също, че са неоснователни и доводите на жалбоподателя относно присъденото обезщетение за забава.

С оглед изложеното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на всички направени в производството разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява, с писмено становище се поддържа подадената въззивна жалба.

Ответника по жалбата се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна по делото пред първата съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване пред Окръжен съд Б. първоинстанционен съдебен акт.

Същата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения.

Б.ския окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане иск с правно основание чл.432 от КЗ предявен от Г. Г. К., с ЕГН ********** против З... „Д...“ А., с ЕИК * за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди при пътно произшествие, претърпени болки, страдания и стрес, които ищеца продължава да търпи и към настоящия момент, причинени виновно от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва от настъпване на произшествието 21.12.2016г. до окончателното плащане на дължимата сума. В исковата 3 молба ищецът е заявил твърдения, че при ПТП настъпило на 21.12.2016г. в гр. Б. на кръстовището на ул. "В. Ч." и ул. "М. К." е получил счупване /спираловидни фрактури на трета и четвърта метакарпални кости/, като виновен за ПТП-то бил другия участник лицето Л. С. И., който управлявайки лек автомобил марка "Р. К.", с рег. № *, виновно е нарушил чл.

37, ал. 1 ЗДвП. Поддържа, че след настъпилото ПТП, местопроизшествието било посетено от служители на сектор Пътна полиция при ОД на МВР - гр. Б. - Б. И. Р., който съставил Констативен протокол. Заявява, че бил отведен в МБАЛ – гр. Б., където бил настанен в ортопедично отделение, като на 22.12.2016г. претърпял оперативна намеса, изразяваща се в щателно почистване на оперативното място, като бил направен разрез по тъп и остър начин за достигане на фрактурите, направена била и медицинска интервенция на сухожилието.

Излага, че от „МБАЛ-Б.“ му била издадена епикриза, видно от която вследствие на настъпилото ПТП му било причинено счупване на спираловидни фрактури на трета и четвърта метакарпални кости на ляв горен крайник-с множество счупвания. Сочи, че в резултат на ПТП-то претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неимоверни болки и страдания с голям интензитет в областта на лявата ръка, които продължавали и до настоящия момент. Навежда, че към датата на произшествието автомобилът на виновния за ПТП-то водач Л. С. И. е бил застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” (съгласно полица № *, със срок на покритие до 18.03.2017г.). Твърди, че с влязло в сила решение № 9024/27.09.2018г., по н.а.х.д.№ 105/2018г. по описа на РС-Б. Л. С. И. е бил признат за виновен за причинена на ищеца средна телесна повреда, представляваща счупване на спираловидни фрактури на трета и четвърта метакарпални кости на ляв горен крайник, като на основание чл.78а, ал.1 от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Поддържа, че въз основа на застрахователния договор ищецът депозирал заявление при ответника за изплащане на обезщетение. Заявява, че ответникът заплатил на ищеца сумата от 500 лв. – обезщетение за неимуществените вреди, причинени в резултат на процесното ПТП. Ищецът счита, че определеното от застрахователя обезщетение е крайно недостатъчно, като претендира още 25 000 лв.

В срока за отговор ответника е оспорил исковете по основание и размер. В подкрепа на тази си процесуална позиция е изложил доводи, че претендираният от ищеца размер на обезщетението е прекомерно завишен, като в случая поради доказаното съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на процесното ПТП бил заплатил на същия обезщетение за неимуществени вреди в размер на справедливата сума от 500 лв. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и телесните травми на ищеца. Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като поведението на ищеца била основната причина за възникване на процесното ПТП. В тази връзка е посочено, че ищецът е бил със значително превишена скорост за участъка, същия е можел да предотврати процесното ПТП при предприемане на аварийно спиране, същия е разговарял по мобилния си телефон и това е допринесло за настъпване на ПТП, като не е положил дължимата грижа за целесъобразен възстановителен процес.

4

В хода на производството пред РС Б. са събрани писмени и гласни доказателства.

С обжалваното решение №909657 от 14.12.2020г. постановено по гр. д. № 1959/2019г. на РС Б., е осъден ответника З... “Д..." А., ЕИК *, да заплати на ищеца Г. Г. К., ЕГН **********, сумата от 5100 лв. /пет хиляди и сто лева/ – главница, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, получени в резултат на ПТП, настъпило на 21.12.2016г., причинено от Л. С. И., като водач на моторно превозно средство, със сключена с ответника З... "Д..." А. ЗЗ „ГО“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2016г. до окончателното погасяване, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева./

С постановеното решение първоинстанционния съд е разпределил отговорността за разноски съобразно уважения и отхвърления размер от иска, като е осъдил ответника да заплати дължимите държавни такси и разноски в полза на РС Б..

Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.