Решение № 24 от 14.01.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1381/2025
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- Елисавета Радина
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54 , ал.1 т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 269 · Кодекс на труда
- чл. 270 · Кодекс на труда
- чл. 303, ал.3 · Кодекс на труда
- Чл. 414, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 63 · Кодекс на труда
- чл. 192а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Пазарджик, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220201381 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от “ТИ енд ТИ“ ООД — с. Веселиново, област Ямбол, ЕИК: 128622048, предст. И. И. против № 13-2500101 /02.09.2025 г. на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Пазарджик, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.1 от КТ за нарушение на 303, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.
В жалбата се навеждат доводи за материално незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му. правна
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмени становища на процесуалния си представител, подържа жалбата и искането. Ангажира доказателства.
Въззиваемата ОИТ Пазарджик, чрез процесуалния с представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните 1 по делото гласни и писмени доказателства съдът установи:
На 28.01.2025г. инспектори от ДИТ Пазарджик свидетелите М. и А. пътували за извършване на проверка по републикански път ІІІ-8004, Огняново-Исперихово, като в участъка, попадащ в землището на с. Огняново, общ. Пазарджик забелязали встрани от пътя лица, които подрязвали храстите и почиствали растителността.
Спрели, легитимирали се и инициирали проверка относно спазване на трудовото законодателство във връзка с извършвания от тези лица труд.
Всички те били без униформено, но в работно облекло , като разполагали дори с моторен трион за подрязване на храстите. Едно от заварените на място лица бил непълнолетният св. К..
На лицата били раздадени декларации по образец, за да отразят в чия полза работят, от кога, колко часа дневно, имат ли и с каква продължителност почивки, получават ли и какво възнаграждение за труда си.
От другата страна на пътя имало паркиран микробус, мъжът в който бил представен за бригадир на групата. След като се осведомил за целта на проверяващите, той провел разговор по телефона и незабавно намесата му , работниците отказали да попълнят декларациите.
Затова св.М. съставил на място списък ( л. 17) , в който отразил данните ,съобщени му от работниците - имена, адреси, ЕГН , от кога работят , колко е дневната продължителност на работния ден и колко възнаграждение получават за него. Срещу всяко име съответното лице положило своя подпис , вкл. св. К..
С призовка до дружеството ( л. 18) били изискани данни връзка с установеното полагане на труд, като сред представените документи липсвало трудово досие на св. К.. С него не бил сключен трудов договор и не било изискано надлежно разрешение за сключване на трудов договор с непълнолетно лице.
Проверка в ел. база данни на НАП установила липса на сключен към 28.01.25г. трудов договор между К. и дружеството-жалбоподател и липса към тази дата на разрушение за сключване на трудов договор с непълнолетно лице.
Въз основа на представени от дружеството документи, направената в ел. база данни справка ( л. 29) и предвид констатациите на място при 2 фактическата проверка, св. М. решил, че между св. К. и дружествотожалбоподателя са съществували към датата на проверката трудово-правни отношения като непълнолетният бил приет на работа без преди това преди това работодателят в лицето на дружеството- жалбоподател да е поискал и получил разрешение от ДИТ - Пазарджик.
Предвид общите констатации от фактическата и документална проверка, на дружеството били съставени общо 5 АУАН за нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ, както и процесния АУАН - по чл. 303, ал.3 от КТ ( виж на л.
43).
Актът по чл. 303, ал.3 от КТ е съставен след надлежно получена покана ( л. 42) на осн. чл. 40, ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя, надлежно връчен чрез пощенска пратка ( известие за доставяне на л. 12-13) в препис ( на единия управител със задължение за предаване на другия).
С мотивирана резолюция ( л.10) от 05.05.25г. . на и.д.директор на ДИТ Пазарджик било прекратено образуваното със съставения АУАН административно-наказателно производство и материалите изпратени на прокурора за преценка относно евентуално извършено престъпление по чл.
192а, ал.1 от НК. Основанието за прекратяване на административнонаказателното производство е по чл. 54 , ал.1 т. 9 от ЗАНН , предпоставило и липсата на възможност за обжалване( доколкото не се слага край на производството, а то само се насочва към друг компетентен орган, чл. 54, ал. 7 ЗАНН).
С постановление от 06.08.25г. и след съответната проверка, прокурор при РП Пазарджик отказал образуване на ДСП и върнал преписката в ДИТ. Въз основа на постановлението е издадено НП в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, основание - посочено и в обжалваното в срок ( л. 9 ) и от легитимирана страна НП.
Именно основанието за издаване на НП следва да се има предвид по повод редицата процесуални възражения , атакуващи съдържанието ( основно в частта, касаеща описанието на нарушението) на акта и НП.
В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на ОС НК, ВКС.
3
Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение.
Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)
При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия случай, тъй като формално резолюцията прекратява административнонаказателното производство, но !- не и окончателно; прекратяването слага формален край на производството пред администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието защитава обществения интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да решаване от компетентния според националното законодателство орган – прокурора ( чл.
211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е суверенно право само на прокурора.
Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно производство, образувано със съставяне на акта и изпратено на прокурора, постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 192а, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП , е напълно законосъобразно. Този извод следва директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол“ . Влязъл в законна сила акт, окончателен 4 по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15 : само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за същото деяние.
Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП.
Все пак ще се посочи, че АУАН, както и оспореното и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи ( виж заповед на л. 45 и нормите на раздел І, гл.ХІХ КТ ).
В описателната им част се съдържат достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършеното нарушение, което е получило и своята съответна правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Напълно голословни са упреците за „оскъдното описание на обстоятелствената част на акта и НП, в които „даденото описание на изпълняваната работа не покривало белезите на престирането на трудови функции, т.к. почистването на растителност не можело и не било отнесено към конкретна длъжност в предприятието“.
Последното съвсем не е задължително при описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, които са в необходимата степен ясни и детайлни относно извършваната дейност, представена като „ почиства растителност от дясната страна на пътя Огняново-Исперихово“ ( в абзаца досежно дата на извършване на нарушението ).. Все така не е нужно за конкретизиране на административно-наказателното обвинение посочването в описанието на нарушението и на начина, по който е извършвало завареното лице дейността „ с ръце или чрез уреди и инструменти“ .
Неоснователно е и твърденията за неяснота относно местото на нарушението, което, доколкото е извъннаселено, е посочено достатъчно ясно ,вкл. с посочени GPS - координати, което било предварително съобразено от М. ( виж показанията му на л. 100-101).
В акта и НП е посочен ЕГН на Ст. К. , предпоставящ възможността за елементарни математически изчисления на възрастта му, а твърдения , че е невършило 18 години са и налични : „....не е представено разрешение за приемане на работа за С. К. К. от ДИТ Пазарджик. При извършена справка по ЕГН на гореописаното лице в Информационната система на ИА „ГИТ" Регистър на разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години, не са 5 установени данни за издадено разрешение за работа“.
Сред обстоятелствата по извършване на нарушението не следва да присъстват претендираните с жалбата „ имал ли е направен инструктаж за работа; имал ли предоставено медицинско свидетелство за работа и т.н“ , тъй като те нямат отношение към състава на вмененото нарушение.
Ясно и разбираемо е посочено при описание на нарушението, че липсва разрешение за приемането на посоченото лице на работа, какво е било необходимо да се поиска и да се получи от ДИТ - Пазарджик, без да е необходимо да се посочи какво е точно разрешението, как и кога се издава ( доколкото нарушението се изразява в пълната липса на разрешение, а не в неизпълнение на условията и реда по издаването му ).
При горния анализ следва изводът, че описанието на нарушението не страда от дефицити, не е неясно и непълно, а обратното- е ясно и достатъчно детайлно, за да гарантира правото на защита и възможността за съдебен контрол, като описаното нарушение е получило своята съответна правна квалификация.
По делото не се спори и несъмнено се установи, че св. Ст.К. е бил заварен заедно с лицата, които са били наети от дружеството -жалбоподател ( като изпълнител по договор на л.21 и сл.) за „рязане на храсти и млада гора „ , дейност, извършвана на мястото на нарушението от няколко командировани лица С.Б., Т. Ш., П. М., Ил. К., К. К.а,К. Г., по отношение на които е проведен инструктаж по ЗБУТ и първоначален ( л. 37 и сл.).
Последователно, но пък неоснователно, дружеството оспорва да е контактувало или да се е договаряло, или „да е приемало“ К. на работа и да му е възлагало работа, както и той да я е изпълнявал.
Трябва да се признае, че заварените от инспекторите лица С.Б., Т. Ш., П.