Определение № 12671 от 11.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12671 гр. София, 11.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100502567 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 04.03.2026 г., подадена от „Агро - Бел 2001“ ЕООД срещу определение № 7929/25.02.2026 г., по гр. дело № 51523/2025 г., ГО, 87 с-в, на СРС, с което първоинстанционният съд е прекратил висящото пред него производство и е изпратил делото за разглеждане на родово компетентния Софийски градски съд.

Жалбоподателят оспорва извода на първоинстанционния съд, че предявеният иск е оценяем и че неговата цена надвишава 25 000 лева. Поддържа се, че предмет на правния спор е частичната нищожност на конкретна договорна клауза – чл. 19 от сключения предварителен договор за присъединяване на обект „ФЕЦ 5 MW“

Поддържа, че неправилно СРС е приел, че в случая се оспорва основанието за възникване на вземането (на мрежовите оператори и конкретно - на ЕРП) за цената на присъединяване така, както е посочена в чл. 19 от договора, респ. дължимостта на същата в посочения размер, тъй като нищожността на клаузата по чл. 19 от предварителния договор няма да доведе за последица нищожност на целия договор, а на практика ще го приведе в съответствие с императивните разпоредби на закона, защото цената на присъединяване като разходи по присъединяване в границите на имота се понася от производителя, съгласно чл.

27, ал. 1 от ЗЕВИ, а цената на присъединяване за обектите на мрежовите оператори следва да се понесе от самите тях, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ.

В този смисъл, постановеното определение било в противоречие с константната съдебна практика, която приема, че, когато се оспорва действителността на отделни клаузи от договора, а не целият договор, искът е неоценяем и като такъв е подсъден на районните съдилища, като се позовава на определение № 449 от 2015 г. по т.д. №1596/2015 г., на Първо ТО на ВКС, съобразно което исковете с предмет действителността на отделни клаузи от договора следва да се квалифицират като неоценяеми, както и определение № 421 от 08.08.2016 г., по ч. т. д. № 1087/2016 г. на ВКС, Второ ТО.

Излага, че в конкретния случай е твърдяна частична нищожност на сключения 1 договор, а именно нищожност на клауза от договора - чл. 19, засягаща част от цената на присъединяване, която цена по чл. 19 счита, че не е дължима от производителя на основание императивни норми на специален закон - чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, за разлика от цената на присъединяване по чл. 3 от договора, която почива на разпоредбите на чл. 27, ал. 1 от ЗЕВИ.

Поддържа, че прогласяването за нищожна на разпоредбата на чл. 19 от сключения предварителен договор, няма да доведе до нищожност на целия договор, такава нищожност на целия договор не се иска и с исковата молба. С уважаването на иска щял да се приведе сключения предварителен договор в съответствие с относимите императивни разпоредби на специалния закон за понасяне на цената на присъединяване като разходи по изграждане (чл.

27, ал. 1 и 2 от ЗЕВИ), и като своя последица ще предопредели законосъобразността му, защото смисълът на закона не била производителите на електроенергия и в частност жалбоподателя, да заплати стойността на всички дейности по изграждане, модернизиране и реконструкция на всички съоръжения - своите и на мрежовите оператори, в случай, че цитираната норма от предварителния договор - чл. 19 продължи да регулира отношенията по договора. Поради това, предварителният договор можел да породи действие за страните и без атакуваната клауза на чл. 19, като с прогласяването й за нищожна, самият договор би останал законосъобразен. Съществен бил не размерът на стойността на първи етап, а дали въобще вменяването на задължението на производителя да заплати стойността по чл. 19 като цена на присъединяване от разходи по изграждане, реконструкция и модернизация на чужди мрежи е изобщо допустимо от закона.

С оглед на изложеното счита, че е предявен неоценяем иск, тъй като предметът на спора е дали въобще вмените разходи за изграждане като цена за присъединяване по чл. 19 от предварителния договор, са дължими в качеството му на производител.

По изложените съображения се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на правния спор.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производството по гр. д. № 51523/2025 г., по описа на СРС, 87 състав, е било образувано по искова молба, подадена от „Агро - Бел 2001“ ЕООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД за обявяване за недействителна на клаузата на чл. 19, ал. 1 от Предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „ЕРМ Запад“ ЕАД № ПДПЕРМ ********** /IB-33-2211779/ на 13.11.2023 г., след редакцията, извършена със Споразумение № 2 от 17.03.2025 г., уреждаща цената за присъединяване на енергийния обект - чл. 19, ал. 1. „Цената за присъединяване на енергийния обект ще включва и разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване към съответната разпределителна мрежа и се определя по 2 методика, приета от Комисията за енергийно и водно регулиране КЕВР съгласно действащото законодателство ... Цената за присъединяване се заплаша на два етапа: I-етап 650 000 лева без ДДС за цената на присъединяване към ЕСО се заплаща от клиента при подписване на окончателен договор за присъединяване; II-етап - изравнителна вноска за оставащата част от действителните разходи за присъединяване на обекта.“.

В исковата молба и уточнителна молба от 19.01.2026 г. ищецът твърди, че между страните е сключен Предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „ЕРМ Запад“ ЕАД № ПДПЕРМ ********** /IB-33-22-11779/ на 13.11.2023 г. с предмет сключване на окончателен договор за присъединяване за обект: „Фотоволтаична електроцентрала 5 MW - Само за продажба“, находящ се в ПИ ***, ул. „Индустриална“, гр. Гулянци, община Гулянци, към електрическата мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, след като ищецът, в качеството му на производител, предостави за съгласуване инвестиционен проект, част електро, частта засягаща съоръженията за присъединяване по чл. 3 и виза за проектиране на ЗРУ, когато е нужна такава при наличие на разрешение за строеж за обекта.

Според чл. 1, ал. 2 от Предварителния договор окончателните условия за изграждане на съоръженията за присъединяване, цената за присъединяване и начина на нейното заплащане, ще бъдат определени в „Договор за присъединяване“ на обекта.

Според чл. 7 от Предварителния договор „Агро - Бел 2001“ ЕООД, в качеството му на производител, ще проектира, изгради и въведе в експлоатация с „разрешение за ползване“ за своя сметка обект „Фотоволтаична електроцентрала 5 MW“.

Според чл. 19, ал. 1 от Раздел V „Финансови взаимоотношения между страните“, след изменението му със споразумение №2 от 17.03.2025 г., цената за присъединяване на енергийния обект включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване към съответната разпределителна мрежа и се определя по методика, приета от КЕВР съгласно действащото законодателство. Според ал. 2 на същия текст, действителните разходи на ЕСО за присъединяване на обекта, съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, се включват в цената за присъединяване на обекта, а имено: разходите за подмяна на трансформаторите по т. 5.1.1 и 5.1.2, които се изчисляват пропорционално на присъединената мощност; разходите за извършване на дейностите и съоръженията по т. 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.1.5 и 5.1.6, които се изчисляват пропорционално на присъединената мощност; други разходи, извършени от ЕСО и свързани с присъединяването на обекта. Уговорено е, че цената за присъединяване се заплаща на два етапа, като вноска първи етап е в размер на 650 000 лв. без ДДС, след като в предварителния договор е била уговорена на 900 000 лева без ДДС, и тя се заплаща при подписване на окончателен договор за присъединяване, а втората вноска се явява изравнителна за оставащата част от действителните разходи за присъединяването на обекта.

С оглед направеното уточнение в молба от 19.01.2026 г. ищецът оспорва като нищожна процесната клауза в частта, касаеща уговорката за заплащане на първа вноска от 650 000 лева без ДДС, цена на присъединяване на обекта, за дейностите, предвидени като 3 условия за присъединяване в чл. 4 и 5 от предварителния договор, поради противоречие с разпоредбата на чл. 27 от Закона за енергията от възобновяеми източници, както и с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Според ищеца, след като по силата на императивни норми на закона не може да възникне право на мрежовите оператори да изграждат, реконструират и модернизират мрежите си за сметка на производителите, то не може да възникне и защита на подобна тяхна претенция.

С обжалваното определение от 25.02.2026 г. СРС е прекратил производството и го е изпратил на родово компетентния Софийски градски съд, тъй като е приел, че искът е оценяем. За да достигне до този извод първостепенният съд е счел, че се оспорва основанието за възникване на вземането за цената за присъединяване по чл. 1, ал. 2 от Предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „ЕРМ Запад“ ЕАД, така както е посочена в чл. 19, респективно дължимостта на същата в посочения размер (според молбата от 19.01.206 г. от 650 000 лева без ДДС).

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. първо ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор цената на иска се определя от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2.

В решение № 76/15.07.2016 г., по т.д. №888/2015 г., I ТО на ВКС е прието, че установителният иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита, е неоценяем. Съставът на касационната инстанция е приел, че определянето на размера на цената на иск за нищожност на клауза, с която е предоставено право на банката да променя размера на лихвения процент по договор за кредит като съотношение (разлика) между първоначалния размер на лихвата и последващите изменения би представлявало приблизително изчисляване на цената на иска по правилото на чл. 70, ал.

3 ГПК. Аргументирал се е, че към момента на предявяване на иска за ищеца и за съда е неизвестна паричната оценка на предмета на делото, тъй като същата е поставена в зависимост от фактори, които не са проявили своето действие – намаляване или увеличаване на образуващите компоненти на лихвения процент в бъдещ момент. При изчисляване на цената на иска по правилото на чл. 70, ал. 3 ГПК законодателят цели и точно събиране на дължимите държавни такси, доколкото е предвидил окончателно определяне на държавната такса при решаване на делото. В посочената хипотеза цената на иска (съотношението между първоначалния размер на лихвата и последващите изменения) не би могла да се определи точно и при решаване на делото, тъй като срокът на договора може да не е изтекъл към момента на постановяване на съдебното решение. Прилагането на указаното правило става невъзможно в случаите, когато в договора няма предвиден алгоритъм за промяна на лихвата, а само е предоставено право на банката едностранно да променя лихвения процент, или изброените определящи критерии не са основани на обективни показатели, или са изцяло неясни. Определянето на размера на цената на иска по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно 4 вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 ГПК, която съвпада със стойността на договора. При оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи (и искане на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено), паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора. Договорът ще е приложим между страните без нищожните си части (чл. 26, ал. 4 ЗЗД), поради което и стойността му не следва да е определяща за цената на иска. С оглед на изложените съображения съставът на ВКС е преценил, че в разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ГПК не е посочено изрично правило за определяне на цената на иск за оспорване на съществуването само на отделна клауза от договор. Разглежданата хипотеза не би могла да се подведе под някое от разписаните в нормата правила, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ГПК и съдът да определи първоначалната цена на иска, но при липса на критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото по правилата на чл. 69, ал. 1 ГПК, както и за определяне на приблизителна цена по чл. 70, ал. 3 ГПК искът е неоценяем и при предявяването му съдът събира държавна такса по чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.