Решение № 993 от 28.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2327/2025
- Вид
- Решение № 993
- Подписан
- 28.07.2026
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Николай Метанов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 108, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 993 гр. София, 28.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Н.й Метанов
Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000502327 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 115 от 30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 246/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, изменено в частта за разноските с Определение № 410 от 01.07.2025 г. по същото дело, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено на правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на И. З. К. сумата от 105 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Б. И. К., при пътно-транспортно произшествие, станало на 30.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2022 г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълН. размер от 200 000 лв. С решението е отхвърлен и предявеН.т от Е. И. К. иск за заплащане на сумата от 5 000 лв., предявена като частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Б. И. К., настъпила по повод пътнотранспортно произшествие, станало на 30.01.2022 г., като неоснователен. Със същото решение са разпределени и разноските в производството. Решението е постановено при участие на Н. Р. П., като трето лице помагач на ответника ЗД „Бул Инс“ АД.
Решението се обжалва от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, в частта, в която е уважен искът на ищцата К. с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеН.т размер на обезщетението е силно завишен и не съответства на действително претърпените от нея болки и страдаН.. Правят се оплакваН., че съдът неправилно е приел нисък процент на съпричиняване на 1 вредоносН. резултат от страна на пострадалия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което предявеН.т иск от И. К. да бъде отхвърлен за горницата над 65 000 лв. до уважеН. размер от 105 000 лв. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемата И. З. К. оспорва наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението, като претендира и разноски.
Апелативен съд - София, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътнотранспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска "гражданска отговорност".
Предвид частичното влизане в сила на атакуваН. съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 65 000 лв./, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска "гражданска отговорност" със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищеца, причИ.та връзка между деянието и вредоносН. резултат, противоправност на деянието и вината на прекия извършител.
В този контекст следва да се посочи, че не е спорен и установеН. от първоинстанционН. съд механизъм на произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплакваН., предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди и степента на приноса от страна на пострадалия за настъпване на вредите.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице със специалист вътрешни болести и клинична хематология, се установява, че от преживеН. стрес, вследствие на негативните емоционални въздействия и масивен психически срив, ищцата е получила влошаване на физиологическото здравословно състояние. Същата преди инцидента е страдала от хипертоН. – 3-и стадий, исхемична болестна сърцето, стенокардия, хронична вертебробазиларна съдова недостатъчност, дискоординационен синдром, варици на долните крайници, изразени в дясно, двустранно плоскостъпие и пъпна херН.. Експертът е приел, че медицинската документация в делото показва, че от негативните емоции и прекомерно силН. стрес наличните заболяваН. на И. К. са се влошили. При проведен преглед на 17.01.2025 г. при ищцата е установен силно изразен задух, тахипнея, сърцебиене, периорална цианоза и много силна обща отпадналост.
Заедно с това е установил, че към настоящия момент тя страда, както от горните заболяваН., така и от неинсулинозависим захарен диабет. В съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че вследствие на прекомерН. стрес от смъртта на сина си, ищцата е получила неинсулинозависим захарен диабет, както и десекираща аневризма на аортата.
2
ПървоинстанционН.т съд е приел и заключение на съдебно психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р. К. – психиатър и д-р А. С. - психолог, от заключението на която е видно, че по отношение на ищцата са налице данни за възникнало вследствие на претърпяната загуба на нейН. син Б. К. разстройство в адаптацията с протрахирана тежка депресивна реакция на скръб. Това разстройство в адаптацията е продължило до настоящия момент, макар с отслабена симптоматика и се изразява главно с депресивни доминанти, нагласи и изживяваН., както и с емоционално-волева лабилност и частична социална дезадаптация. Експертите приемат, че при И. К. е възможно да не възникне пълно възстановяване и да остане трайна психологична стигма пожизнено. В заключение се установява, че е налице ясно изразена причинно-следствена връзка между загубата на нейН. син и настъпилото продължително психиатрично разстройство.
В съдебно заседание вещото лице д-р Р. К. е заявил, че не му е известно в ДКЦ, в което работи, да има данни за психично заболяване на ищцата И. К., както и да е търсила психиатрична помощ. Заявил е, че по данни на самата ищца, приема непрекъснато препарати от групата на транквилизаторите, и в частност диазепам.
Изслушана е пред първоинстанционН. съд КСМЕ, изготвена от вещи лица д-р Б. С. – специалист невролог и д-р К. Ч. – специалист по съдебна медицина, от заключението на която се установява, концентрация при химичН. анализ на кръвта, иззета по време на аутопсията на Б. К. от 6,33 промила. Тази концентрация отговаря на тежка степен на алкохолно опиване и при определени обстоятелства същата може да доведе до настъпването на смъртен резултат. Вещите лица са категорични, че в настоящия случай, алкохолното опиване не е причина за настъпилия смъртен резултат. Съгласно заключението им, с голяма вероятност може да се предположи, че именно тази степен на алкохолно опиване, в която се е намирал пострадалият преди настъпването на ПТП е причина за падането му върху терена от собствен ръст, в следствие на което е получил черепно-мозъчната травма. Заключават, че сама по себе си черепно-мозъчната травма е създала опасност за живота на пострадалия, в т. ч. и възможност от настъпване на смъртен резултат, но в настоящия случай водеща роля в генезата на настъпването на смъртта е имала шийно-гръдната травма, причинена в резултат на ПТП - прегазване от автомобилно колело /колела/. Вещите лица установяват още, че мозъчН.т кръвоизлив, съчетан с фрактурата на базата, е тежко състояние, при което половината от пациентите получават внезапна смърт. За онези от тях, които достигат до лечебното заведение - 1/3 имат летален край в болницата; 1/3 оцеляват с увреждане; 1/3 се връщат към нормален начин на живот след известно време.
В съдебно заседание вещото лице д-р Ч. е пояснил, че смъртта на починалия не е настъпила от установената черепно-мозъчна травма, причинена в резултат на падане от собствен ръст, а е резултат на претърпяна транспортна травма и по-конкретно - пожизнено прегазване.
От разпитаН. пред първоинстанционН.т съд свидетел Д. Д. Г., приятелка 3 на деликвента Н. Р. П., се установява, че докато той е управлявал автомобил марка "Фолксваген Туарег", тя е видяла от дясно на автомобила на пътното платно да лежи човек, както и че през него е преминал управляваН.т от Н. Р.
П. автомобил. Сочи, че на мястото на инцидента не е имало осветление, а Н.
П. е карал бавно автомобила, както и че малко преди това е валяло сняг.
От разпитаН. пред първоинстанционН.т съд свидетел Е. В. К., съпруга на брата на пострадалия от ПТП - то се установява, че след като научила за внезапната кончина на сина си Б., И. К. много се разстроила и изпаднала в истерия, а за да се успокои приела голямо количество успокоителни лекарства.
Свидетелката твърди, че преди инцидента ищцата К. е имала проблеми с високо кръвно и преди години е претърпяла инфаркт, но е била възстановила от тези здравословни проблеми. След смъртта на сина й, здравословното състояние на същата силно се влошило, поради което й били направени две сърдечни операции и развила диабет. Изяснява, че починалият непрекъснато се е грижел за майка си, като пазарувал за нея и й помагал, още повече, че двамата живеели заедно. Сочи и факта, че пострадалият е имал приятелка и освен в дома си е пребивавал и при нея.
Същевременно от показаН.та на свидетелката се установява, че ищцата е рухнала и психически - не сваля черните дрехи, не слуша музика и на всеки празник плаче, независимо, че има още един жив син, внуци и снаха.
От разпитаН. пред първоинстанционН.т съд свидетел М. М. С., жител на с. „Дивотино“ се установява, че в процесН. ден се движел заедно със свой приятел по улица в с. „Дивотино“, когато забелязал паднал на пътното платно човек. Заявява, че друго момче предложило на човека да го закара, за да не ходи пеша, но той отказал. Сочи, че след като падналият бил изправен от преминаващи хора, той си тръгнал пеша. Свидетелят и приятеля му също продължили по пътя си и отишли в дома на свои приятели. След около 5-10 минути някой се обадил на едно от момчетата в компаН.та и свидетелят узнал, че има прегазен човек пред дома на това момче. Всички отишли на място и видели прегазен човек - същия човек, когото по-рано свидетелят бил видял паднал на платното. Пояснява, че когато видели човека паднал първия път, същият бил видимо пиян, като завалял говор, а освен това ходел по средата на пътя.
При определяне на размера на обезщетението въззивН.т съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, в която се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка и мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдаН., а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на причиняването му, интензитета и продължителността на търпените болки и страдаН., допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдаН. и др.
В настоящия случай, с оглед на събраните и обсъдени доказателства, 4 решаващият състав приема, че първоинстанционН.т съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне на обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищцата И. К..
Установи се в делото от медицинската експертиза, че тя е изживяла силен стрес, вследствие на негативното стресогенно събитие – смъртта на сина й.
Емоционалното въздействия на това събитие е довело до масивен психически срив, рефлектирал във влошаване и на физиологичното й здравословно състояние, като наличните й заболяваН. са се задълбочили. Заедно с това, вследствие на прекомерН. стрес от смъртта на сина си, ищцата е получила и неинсулинозависим захарен диабет, както и десекираща аневризма на аортата.
Доказано е в казуса, че освен страдаН.та от заболяваН.та, свързани с физическото й здраве, К. е изживяла и психическо страдание, развило се в разстройство в адаптацията с протрахирана тежка депресивна реакция на скръб, като е оценен от експертите риск тази реакция да остане трайна психологична стигма пожизнено.
Разпечатката съдържа 37 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1680fd4-829c-4a08-9e66-3b67a784280a